Той не е най-остроумният човек, който можете да си представите. Дори напротив - определян е като "глупак", "тъпанар", "идиот", "дебил", "малоумник", "бавноразвиващ се". И милиони хора го обожават, обсъждат, цитират...
С коефициент на интелигентност под 80, той е сред най-влиятелните културни феномени на нашето време и е направо жалко, че не е истинска личност, а просто парче вълнуваща фикция. Той е Форест Гъмп - "по-голям от живота" филмов персонаж, капсулирал в себе си красотата на простодушието и чистосърдечността.
Това лято се навършват 20 години от премиерата на епичната романтична драмедия "Форест Гъмп", вдъхновена от слабо извествен и слабо продаван (30 хиляди бройки) дотогава роман със същото заглавие. По повод юбилея модерната класика ще има специални прожекции нa IMAX през септември.
Екипът
Екранизацията на стойност 55 милиона долара е по сценарий на Ерик Рот ("Вътрешен човек") и под режисьорската палка на визионера Робърт Земекис ("Завръщане в бъдещето"). Te взимат интригуващата история за невероятните приключения на един наивен мъж и я превръщат в първокласна филмова магия.
Рот и Земекис изграждат великолепна драматургична структура около героя Форест Гъмп - ключови моменти от американската история през втората половина на ХХ век са представени през погледа на харизматичния глупчо, който не само става техен свидетел, но взима и дейно участие в тях.
За ролята на Гъмп е избран Том Ханкс - едно от най-гениалните кастинг решения в историята. Образът е сериозно преработен и значително се отдалечава от литературния първоизточник. Самият автор на романа Уинстън Груум споделя, че си е представял написаният от него двуметров и над 100-килограмов персонаж да бъде изигран от Джон Гудман. Но след премиерата на филма през лятото на 1994-а всички съмнения в решенията на Земекис и компания отиват в небитието.
Успехът
"Форест Гъмп" е един от онези редки кинематографични феномени, които успяват едновременно да омагьосат мейнстрим аудиторията и да пленят въобръжението на претенциозните ценители и критици. Филмът е гигантски финансов и академичен успех - 677 милиона долара глобални приходи и 6 Оскара, включително най-важните статуетки за филм, режисура, главна мъжка роля и адаптиран сценарий.
В Щатите "Форест Гъмп" е бокс-офис първенец в продължение на десет поредни седмици. Триумфът е подпечатан от още 38 награди и 47 номинации от всевъзможни филмови форуми и церемонии.
Този епичен успех се дължи на комбинация от фактори - необиковена, но емоционално ангажираща история, майсторски разказ, виртуозна режисура, феноменална актьорска игра и уникална техническа презентация. Последното бележи революция в използването на специалните ефекти.
Иновацията
"Форест Гъмп" обхваща няколко десетилетия от американската история, видени през очите на необичайния герой. Той тича през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, доминира в колежанския футбол, воюва във Виетнам, пътува до Китай, за да играе тенис, среща се с Елвис, Джон Кенеди, Линдън Джонсън и Ричард Никсън, неволно ракрива "Уотъргейт", става милионер без да иска и случайно вдъхновява Джон Ленън за текста на песента Imagine по време на общото им тв интервю в шоуто на Дик Кавет.
За да придадат тежест на цялата тази иронично-ревизионистка екстраваганца, Земекис и майсторите по визуални чдесии от компанията на Джордж Лукас Industrial, light and magic създават сложни компютърни ефекти, благодарение на които Том Ханкс е интегриран в ключови архивни кадри отпреди десетилетия. Резултатът е поразителен - все едно Форест наистина се ръкува с Кенеди и разговаря с Ленън. И до днес това си остава най-интелигентното, ненатрапчиво и находчиво използване на визуални ефекти, позлатено от Академията с брутално заслужен Оскар.
Влиянието
"Тичай, Форест, тичай...". "Моята майка винаги казва, че животът е като кутия с шоколадови бонбони - никога не знаеш какво ще ти се падне", "Глупав е този. който прави глупави неща". Това са само част от иконичните филмови реплики, превърнали "Форест Гъмп" в културен феномен.
От откриващата сцена с летящото преце, през военната сатира с глупавия Гъмп, който се оказва перфектен за армията, до крайно емоционалните и разчувстващи моменти с останалия без крака лейтенант Дан (Гари Синийз) и вечно изплъзващата се тръпка на Форест Джени (Робин Райт Пен), този филм предлага великолепна съкровищница от запомнящи се моменти.
Гениалността на шедьовъра е в неговото огромно богатство от теми и символи, които сработват като съвършена и сложна симфония. "Форест Гъмп" е едновременно простичък филм за любовта и приятелството, изобретателна историческа и политическа сатира, драматичен разказ за "глупака със златното сърце", екзистенциална комедия за късмета и случайността и огромен, вдъхновяващ житейски епос.
Днес "Форест Гъмп" е най-очакваното заглавие в кино-афиша на септември, 20 години след премиерата си. Само можем да се надяваме, че юбилеят на обичаната класика ще бъде честван с няколко прожекции и в България. Това ще е умно разпространителско решение, защото най-харизматичният глупак заслужава възможно най-големия екран.
