Дъблин кипи от живот и звуци, с уличен музикант на всеки ъгъл, концерт във всеки бар и симпатичен господин, който си настройва цигулката докато чака автобуса.
Космополитната ирландска столица ни примамва да повървим и да почувстваме уханието на трева, пъбове и море, звука на рокендрол, блус и фолк, и вкуса на тъмна бира и уиски.
Но въпреки това градът може да се окаже изненадващо неприятен за посетителите, защото по улиците се усеща едно нарастващо, тежко безпокойство.
Правителството реши да отреже държавния бюджет с голяма ножица и не намери нищо по-подходящо за рязане от разходите за образование през 2014 г. - "брилянтно хрумване", касаещо пряко бъдещето на страната и перспективите пред младите хора.
Всеки може да си представи резултатите: спиране на субсидиите за поддръжка на училищата, нови ограничения при осигуряването на помощници за учениците със специални нужди, планове за намаляване на съотношението учител-ученик в началните и средните училища и т.н.
Естествено е да се запитаме какво бъдеще чака обществото, ако то не инвестира в образованието и културата си?
Първо икономиката, после обществото
Оптимистите в Ирландия стават все по-малко.
„Икономиите у нас са изключително вредни за ирландското общество", отчита Финтан О'Махоуни, професор по английски, история и политически науки. „Властите виждат страната първо като икономика и после като общество. Това означава, че парите са по-важни от бъдещето на младите хора".
Учителските заплати вече паднаха между 14 и 20% и мотивацията на учителите стигна дъното. Завършилите образованието си не виждат друга опция, освен да избягат и да си търсят каквато и да е работа където и да е другаде. Въпреки обещанията, които донесе глобализацията, да си изкарваш хляба все още не е лесно.
Затова дори все още да съществува известен оптимизъм у младите, държавата трябва да им помага в намирането на стабилни работни места. Това е ключово за тяхното самочувствие и перспективи.
В противен случай какво им остава? Изглежда, че който не остане по улиците на Дъблин с китара или укулеле в ръка, тръгва по други страни в търсене на по-добър живот.
Мечтатели не липсват
„Образованието е по-скъпо за чужденци, отколкото за ирландците", обяснява Алонсо от Малага, който следва анимация. „Влизането в анимационната индустрия е почти невъзможно", отчита той, но настоява, че ще преследва мечтата си, каквито и да му коства.
Да, сред студентите има и оптимисти, които са убедени, че няма невъзможни неща. Ирландецът Дейвид учи музикален мениджмънт в един от университетите, които се очаква да затворят догодина поради орязването на бюджета.
„Мечтателят", както той сам се определя, мрачно признава, че ще търси решение на проблемите в Германия. Той ще се мести в Мюнхен, за да завърши магистратурата си.
„Какво пък, кризата може и да доведе до създаването на страхотни неща", надява се той. Дейвид защитава образованието, особено креативните, рисковани и неконвенционални специалности, точно тези, в които ирландското правителство не вярва.
Встрани от утъпкания път
Други студенти не могат да повярват какво се случва. Певицата Уолис Бърд, която редовно прелита между Лондон, Мюнхен и Дъблин, се вбесява от мисълта, че правителството ще затвори толкова много училища и ще остави толкова много таланти на улицата.
Но тя смята, че най-доброто решение е да кривнеш от „официалния" път. „За да усъвършенстваш своето изкуство, по-добре е да останеш на пътя и да развиваш уменията и стила си". Пример за тази философия са ирландски банди като Villagers и Little Green Cars и изпълнители като Лиса Ханиган.
В оживения квартал „Темпъл бар" уличните музиканти Ерик и Дейв обсъждат живота между някоя и друга бира на мястото, на което свирят всяка сряда и петък. „Дори да ни налагат икономии и ограничения, не могат да ни отнемат културата", категорични са те. Може би наистина това е единственото решение.
