Малко думи за много пари

Управляващото мнозинство на БСП и ДПС, услужливо разчитащо на кворума от "Атака", лиши извънпарламентарните партии от държавна субсидия. (Промените в Закона за политическите партии са приети на първо четене от парламента - и одобрени на второ от правната комисия. Бел.р.)

На пръв и непретенциозен поглед, мнозина сигурно биха подкрепили подобен акт, с оглед на широко застъпеното мнение сред обществото, че държавата трябва да спре или ограничи субсидирането на политическите партии.

Но изменението на Закона за политически партии (ЗПП), така както го осъществиха БСП и ДПС, няма нищо общо с подобно намерение. Тъкмо напротив, начинът и формата, според която бе гласувана на второ четене въпросната поправка от парламентарната правна комисия, означава редица неща, но не и практическо желание за намаляване на паричния поток от посока на държавата към партийните каси.

За какво става дума?

БСП и ДПС знаят, че съставеният от тях кабинет има рекордно ниска легитимност сред обществото. Редица кадрови грешки, от номинацията на Делян Пеевски за председател на ДАНС до отдаването на Парламентарната комисия за борба с корупцията и парламентарната етика на Волен Сидеров, делегитимираха кабинета "Орешарски".

Подкрепата на БСП е паднала наполовина, а тази на "Атака" - с още повече, казаха тези дни от "Алфа Рисърч". (Всички други социологически агенции са изпаднали в мълчание и никоя не е посмяла да огласи данни за доверието към партиите в настоящия момент. Бел.р.) Последното означава само едно: подобен кабинет се радва на не повече от 15% одобрение сред населението.

Имайки предвид последното, БСП и ДПС разбират добре, че новите предсрочни избори са въпрос на време. И предпочитат, когато предизборният период стартира, те да са с едни гърди напред пред автентичната дясна конкуренция. Последната, в лицето на ДБГ и ДСБ, в момента прави опит за консолидация, а промените в Закона за политическите партии са насочени именно срещу тях.

Това е своеобразен реванш на кабинета, затова че десните подкрепят и се котират добре сред протестиращите.

И ако на ДСБ така или иначе не им се полагаше субсидия (по ЗПП), тъй като партията се яви на парламентарните избори в коалиционен формат с БДФ и остана под чертата , то след промените ДБГ бива лишена от над 1.320 млн. лева на година. Без пари от държавата остават и НФСБ, ВМРО, ЛИДЕР, РЗС и "Глас народен".

Лишаването от държавна субсидия на партиите, които са останали под чертата за влизане в парламента, но са се явили самостоятелно и са спечелили поне 1% подкрепа, прилича повече на разчистване на сметките от страна на мнозинството в Народното събрание, отколкото реално желание за съкращаване на парите на данъкоплатците, които отиват за поддръжка на партийните формации.

От подобна промяна печелят само парламентарно представените партии в момента: ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", тъй като техните субсидии не са пипнати. С подобен акт правителството се опитва, при едни нови избори, да ограничи в своя полза конкуренцията и достъпа до следващия парламент само в рамките на партиите от настоящия.

А ако наистина искаха да съкратят парите, които отиват по издръжка на политическите формации, БСП, ДПС и "Атака" трябваше да започнат от себе си, защото в тях, заедно с ГЕРБ, отиват почти всички средства от държавната субсидия.

Така например, след промените в ЗПП, всички партии, които вече са лишени от субсидия, щяха да взимат горе-долу толкова пари, колкото сега ще получава ДПС за същия период. А ДПС е третата по-големи парламентарна група и взима от държавата направо "скромни" суми в сравнение с тези на ГЕРБ и БСП.

Въпреки че темата за субсидирането на политическите партии от държавата да е особено актуална сред обществото, това е сфера, в която не трябва да се допуска прекомерен популизъм и крайности.

Хората трябва да бъдат наясно, че държавата, чрез субсидията, която дава на партиите, е легалният източник на тяхното финансиране за упражняване на политическа дейност и социализация. С тези пари държавата като платец, поне донякъде, се опитва да гарантира ангажимента на политическите субекти към публичния интерес.

Ако тези пари бъдат премахнати или сведени до критичен минимум, това ще накара политическите партии да търсят източници на финансиране от други кръгове, често съмнителни.

Последното пък ще ги превърне в откровени лобисти на частни интереси и то в много по-голяма степен, отколкото е прието да се гледа на тях.