Нека започнем с два цитата.
Радан Кънев (04.08.2014 - денят, в който подаде оставка като говорител на РБ): "Без смело и ясно назоваване на проблемите, без категорична промяна във вътрешните отношения и външното позициониране, РБ ще тръгне на избори с лъжа към избирателите и ще ги предаде след влизането си в следващия парламент. Това е цена на участието във властта, която аз не съм готов да платя."
Радан Кънев (14.09.2014 - денят, в който оттегли председателската си кандидатура на бойкотирания от СДС и ДБГ съюзен конгрес): "Не личните амбиции са важни, а победата на изборите".
Какво излиза? Излиза, че, когато Радан Кънев подаде оставка като говорител на РБ с мотиви, споменати в първия цитат, той не е бил воден от сериозни причини и намерения, а от някакви маловажни лични амбиции, споменати във втория цитат.
Да, ама не. Обратното е.
Той го знае много добре, знаят го много добре и всички наоколо, които следят процесите малко по-внимателно.
Точно с подаването на оставката и декларирането на очевадните проблеми в блока Радан Кънев загърби личното, защото рискува да погуби собствената си кариера в името на истината за една организация, която не може да си позволи да подведе българските граждани. Точно с открито заявената председателска кандидатура той направи нова рискована, но ползотворна за блока крачка, защото всеки знае, че лидерството не е персонален каприз, а истинска необходимост в провеждането на всяка политическа борба.
Лидерството е жертва и отговорност, от която не можеш да избягаш.
Виж, отказът от мотивите и от председателската кандидатура със сигурност могат да се нарекат лично спасяване в перспективата на един много нисък, но достатъчен за влизане в парламента резултат. Грубо казано, майната й на истината за вътрешно разпадналия се блок, няма да се боря за неговия интегритет, ще си трая, защото така се става депутат, другото е вятър... Ура, другари реформатори!
Пиша тези редове, не за да дискредитирам Радан Кънев - както казах, той сам е напълно наясно със случилото се, няма да се изненада, ако чуе тази позиция, още по-малко, когато я чуе от мен.
Но уточнението кое е победа на личното и кое на общото е важно, защото смятам, че сгрешената героизация стои в основата на повсеместния български провал.
Докато за нас герой е не този, който казва истината, колкото и тежка за понасяне да е тя, а този, който симулира жертва в името на общата кауза, няма да има истинско правосъдие, няма да има санкции за злоупотребите с власт, няма да има здрава принципна база, върху която да се строи стабилно.
Ще останем в блатото от лъжи, в които най-важната грижа е някой да не пострада, понеже не е красиво. Що за нахалство е да искаш виновните да бъдат наказани, кой си ти, с какво си по-различен и т.н. Я си прибери егото и се слей с масата, дръж се колегиално, спаси КТБ, трай си за Южен поток, покрий Бирата, гласувай за Пеевски, спри да клатиш и без това продънената коалиция и стига си се пъчил... Ужас.
В този ред на мисли, ако конгресът на РБ се беше състоял и изборът на председател се беше случил, то българският избирател щеше да знае поне това, че едно усилие в посока на яснота, принципност и отговорност се е увенчало с успех. Може на пръв поглед усилието да изглежда индивидуално, но в него има много повече мисъл за общото, отколкото в розовия газ, изпускан от неясни за публиката източници, който щедро разтягат и панаирджийските транспаранти на единството, макар че и слепите виждат, че единство няма никакво.
Как така единство няма никакво?
Защо? Нали говориха от трибуната, откриха си кампанията, усмихваха се един на друг?
Нека зарежем шегите. Ако в учредителното споразумение на коалицията пише, че трябва да има съюзен конгрес не по-късно от средата на месец септември, ако на 6-ти август председателите потвърдят това изискване с официална декларация, родена от непременната нужда за структурни промени и действително обединение, то как така две от партиите - СДС и ДБГ - се отмятат от решението със съобщение до медиите тогава, когато до началото на конгреса остават часове!?
Така ли общуват партньори!? В ръцете на това партньорство ли да поверим кардиналните реформи в държавното устройство!? Ако това са партньори, то на тях не им трябват врагове. Те са достатъчно злонамерени един към друг.
Работата е там, че мотивите за оставката на Радан Кънев като говорител бяха и остават истина. Ето ги отново: "Без смело и ясно назоваване на проблемите, без категорична промяна във вътрешните отношения и външното позициониране, РБ ще тръгне на избори с лъжа към избирателите и ще ги предаде след влизането си в следващия парламент." Да, така е. И лошото е, че от оставката до днес нищо не се е променило. Блокът не работи в съгласие. Знаят го лидерите на партиите, знае го всеки от членовете на Гражданския съвет. Вече със сигурност го знае и голяма част от аудиторията.
И боя се, че проблемът не е в персоналните конфликти между Радан Кънев, Божидар Лукарски, Меглена Кунева и т.н. След постъпката на СДС и ДБГ в деня преди конгреса стана ясно, че последните са в ръцете на порочно задкулисие - същото като онова, срещу което гражданите недоволстват от началото на прехода, а през последната година ефективно протестират.
Избирателите трябва да си дават сметка за това.
Когато бях поканен в Гражданския съвет на блока, причината да приема беше възможността да правя прозрачно за публиката неговото функциониране. И тази моя роля беше приветствана от партийните апарати в началото. После слугите на задкулисието, започнаха да наричат хората от Гражданския съвет, които говорят открито, рекетьори, защото извивали ръцете на апаратчиците, като ги заплашвали с огласяване на техните машинации...
Все едно, аз и много от членовете не сме се отказали от първоначално отредената ни задача.
Но какво става оттук нататък?
Собствено моят избор се състои в това да критикувам Радан Кънев за отстъплението и да продължавам да подкрепям заявените в оставката му мотиви и цели. Само чрез тяхното конкретно осъществяване РБ ще може да извърши същинската работа, за която е призван. Критикувам него, защото в това има смисъл - той може да продължи и това да бъде за общо добро. Споменатото задкулисие не би трябвало да бъде критикувано - то просто трябва да бъде посочено и неутрализирано веднъж завинаги.
С преференцията отстраняването на задкулисието буквално попада в ръцете на всеки гражданин. И, ако Радан Кънев не е подкрепен от своите коалиционни партньори и е принуден да прави морални лупинги, влизайки в противоречие със себе си, то симпатизантите на РБ могат подкрепят не него лично, а позицията му, могат да се преборят за нея, защото тя няма за цел да го направи велик, а доведе до действително положителен обществен резултат.
В известна Шекспирова пиеса известен герой, изпаднал в гранична ситуация, е готов да замени кралството си за един кон... Ситуацията в страната ни е гранична. Аз също бих избрал един силен реформаторски кон пред сплотената користна група, спотаяваща се в троянския блок, готова да влезе с измама в управлението и да се включи с нови сили в грабежите.
