Много хора са убедени, че в дъното на всичко има някаква конспирация. Склонни сме да вярваме на това, което четем и чуваме, така се хващаме и на фалшивите новини, докато не успеем да проверим, че не са верни, ако решим да го правим, разбира се.
Затова не е учудващо, че митът за илюминатите, тайнствените повелители на света, които действат в сянка, докато се опитват да наложат нов световен ред, продължава да живее и днес. В действителност това е конспиративната теория, която засенчва всички други.
В началото
Тази абсурдна параноя започва със закачлива художествена измислица от 60-те години.
Когато повечето хора се опитват да се запознаят с историята на тайната организация, те стигат до Германия и Ордена на илюминатите от ерата на Просвещението. Това е баварско тайно общество, основано през 1776 г., където интелектуалци се събират тайно и се противопоставят на религиозното и елитарно влияние над ежедневния живот. В него членуват някои видни прогресивни деятели от тази ера, но наравно с масоните, те постепенно са поставени извън закона от консервативните и християнски критици и групата прекратява съществуването си.
Или поне е така до 60-те години. Илюминатите, за които се говори сега, почти изобщо не са повлияни от баварските си съименници, обяснява писателят и журналист Дейвид Брамуел, който се е посветил на документиране на произхода на мита за тях. Вместо това ерата на контракултурна мания, ЛСД и интерес към източната философия е основната причина за съвременното (напълно непотвърдено) превъплъщение на групата. Всичко започва някъде около Лятото на любовта и хипи-феномена, когато се появява скромен печатен текст, наречен Principia Discordia.
Книгата по същността си е пародиен текст за пародийна вяра - дискордианството, измислена от ентусиасти анархисти и мислители, за да убеди читателите да отдават почит на Ерис, богинята на хаоса. Дискордианското движение в крайна сметка е група, която има за цел да предизвика гражданско неподчинение и да осъществява шеги и измамни кампании.
Текстът на дискордианския манифест никога не е бил нещо повече от контракултурна екзотика, но една от основите на вярата им - че подобни подривни действия могат да доведат до социални промени и да накарат хората да се усъмнят в параметрите на реалността - е увековечена от Робърт Антон Уилсън.
"Да внесем хаос в света"
Според Брамуел, Уилсън и един от авторите на Principia Discordia - Кери Торнли, "решават, че светът става твърде авторитарен, твърде скован, твърде затворен и контролиран". Те искат да внесат отново хаос в обществото, за да разтърсят статуквото, и "начинът да направят това е чрез разпространяване на дезинформация. Разпространение на дезинформация по всякакви канали - чрез контракултура, масмедии, каквито средства са възможни. Първоначално те решават, че ще разказват истории за илюминатите."
По това време Уилсън работи за списание Playboy. Той и Торнли започват да разпращат фалшиви писма от читатели, говорещи за тази тайна, елитна организация, наречена "илюминати". След това изпращат още писма, противоречащи на писмата, които току-що са написали.
"Концепцията беше, че ако дадете достатъчно противоречащи си гледни точки по дадена тема, на теория - в идеалния случай - населението като цяло започва да се интересува от тези въпроси и да си мисли ‘ама чакай малко'," казва Брамуел.
Хората се питат: ‘Мога ли да вярвам на информация, поднесена по този начин?' Това е идеалистично средство за пробуждане на хората за внушената реалност, която те обитават - което естествено се случва не точно по начина, по който са се надявали.
Хаосът на мита за илюминатите наистина стига много далеч - Уилсън и друг журналист от Playboy пишат трилогията The Illuminatus!, която приписва ‘потулените истории' на съвременността - от рода на това кой е убил Джон Кенеди - на илюминатите. Книгите постигат изненадващ невероятен успех. Вдъхновени от илюминатите са музикални групи, ролеви игри и много други.
Понастоящем това е една от най-масовите конспиративни теории в света; дори знаменитости като Джей Зи и Бионсе се възползват от символизма на групата, като правят с ръце триъгълника на илюминатите по време на концерти. Това обаче не предизвиква шокиращото прозрение - осъзнаването, че всичко това е измислица - на което са се надявали поддръжниците на дискордианството.
Но културата през 60-те на мини-издатели и периодични издания изглежда ужасно далечна от сегашния глобализиран, хиперсвързан Интернет. Затова несъмнено тенденцията за споделяне и разпространение в интернет на слухове за илюминатите на сайтове като 4chan и Reddit е причината идеята да се радва на сегашната си слава.
Живеем обаче в свят, който е пълен с конспиративни теории и, което е по-важно, с вярващи на конспиративни теории; през 2015 година политолози установяват, че около половината от гражданите на САЩ подкрепят поне една конспиративна теория. Сред тях има какви ли не - от илюминатите до тезата, че Обама не е роден в САЩ, или масовото убеждение, че атентатите на 11 септември 2001 са дело на американското разузнаване.
"Няма общ профил на конспирациите," казва Вирен Суами, професор по социална психология в университета "Англия Ръскин". "Има различни тези защо хората вярват на тези теории като те не са непременно взаимно изключващи се" - добавя. Затова най-простото обяснение е, че хората, които вярват в конспиративни теории, страдат от някаква форма на психопатология.
Друг извод, до който учените достигат, е че тези теории вероятно осигуряват рационални начини за осмисляне на събития, които са объркващи или застрашаващи самоуважението на хората. "Те предлагат много просто обяснение," допълва Суами, който е автор на изследване през 2016-та, според което вярващите в конспиративни теории е по-вероятно да страдат от стресиращи изживявания, отколкото тези, които не вярват в тях.
Миналата година други психолози откриват, че хората с по-високо образование е по-малко вероятно да вярват в конспиративни теории.
Цялостната картина, която дава това за съвременна Америка, е доста мрачна, особено за Суами, който наблюдава промяна в това кои хора обикновено популяризират конспиративни тези.
"Особено в Южна Азия, конспиративните теории отдавна са механизъм, с който властта контролира населението. На Запад, обикновено е точно обратното; те са предпочитани от хората, които не са представени във властта, лишени са от власт, и това дава възход на конспиративни теории, които са предизвикателство към управляващите".
Затова тези хора вярват на теориите за 11 септември 2001. В тези случаи конспиративните теории могат да полагат основите на социални протести и да карат хората да задават въпроси.
Политиците се възползват
Голямата промяна сега е, че политици, и особено Доналд Тръмп, започват да използват конспиративни теории, за да мобилизират подкрепа за себе си. 45-ят президент на САЩ нашумя преди време с редовните си изказвания пред медиите, в които твърдеше как Барак Обама всъщност не е роден на Хаваите. Той също така обвиняваше различни щати на САЩ в изборни измами след изборите през 2016-та, а екипът на кампанията му бе в дъното на разпространението на вече опровергани измислени истории като "Пицагейт" и "Клането в Боулинг Грийн".
Подобна промяна в употребата на конспиративни теории може да повлияе в дългосрочен план на политиката като цяло. Хората може да се дистанцират от масовата политика, ако вярват в конспиративни теории. Много по-вероятно е те да се ангажират с периферни политически течения или да споделят расистки, ксенофобски и екстремистки възгледи.
Идеята за недосегаем таен елит вероятно съответства на разбиранията на хора, които се чувстват изоставени и лишени от власт и контрол. Затова Тръмп казва, че иска да представлява тези хора. И все пак, вместо да се чувстват по-добре представени във властта от не-политик, приличащ на тях самите - и да не се възприемат като лишени от достъп до властта и уязвими за конспирации - по всичко изглежда, че голяма част от американците са склонни да вярват на истории като илюминатите повече от всякога.
"Вероятно повече стабилност ще се появи, когато хората се преборят с ‘фалшивите новини' и пропагандата. Започваме да разбираме как социалните медии ни захранват с идеи, в които искаме да вярваме. Ехо-камери." - твърди Дейвид Брамуел.
В ерата на интернет форумите, където всеки е компетентен по всичко, а масовата култура ни внушава, че световният заговор е предначертал бъдещето от векове, не е лесно да спреш въображението на лековерните хора. Но фактите са си факти, и може би скоро най-сетне ще станем свидетели на окончателното опровергаване на мита за илюминатите - веднъж завинаги.