„Матрицата е навсякъде около нас. Дори сега, в тази стая. Можеш да я видиш през прозореца или когато включиш телевизора си. Можеш да я усетиш, когато отиваш на работа, на църква, когато плащаш данъците си. Тя е светът, който ти е нахлузен върху очите, за да те заслепи от истината".
Помните ли, така обясняваше Морфей илюзията за свободен живот, създадена от гигантската свръхмашина, в която мозъците на всички са включени.
„През цялата човешка история ние сме зависели от машините, за да оцелеем. Съдбата, както изглежда, не е лишена от чувство за ирония".
Сетихме се за този емблематичен момент от филма покрай една друга отчетлива илюстрация на съдбовна ирония, при това отново близка до сценарното дуо Уашовски.
Оказа се, че оригиналните маски на Гай Фокс, които протестиращите по света носят (включително и у нас против ACTA) са регистрирана марка на Warner Brothers и докарват сериозна печалба на фирмата.
Та в момента, в който свободолюбивото гражданство не иска да плати на компанията по един начин, без да си дава сметка доброволно й плаща по друг. Протестът срещу системата не я спира, само я задвижва по различен механизъм.
Днес по-ясно от всякога виждаме, че думите на Морфей бяха алюзия на развитата дигитална система, сурогат на истинския свят. През 99-а все още не предполагахме колко зависими ще бъдем в действителност от мрежата, но и тогава, и сега „the real world" изглеждаше грозновато и неприятно място, в което се подвизават малцина.
Останалите щастливо вегетират в далеч по уютна околност и са толкова привикнали към машината, че биха я защитавали с цената на всичко. Така „включените" схващат гражданските си права.
Матрицата беше провиденчески филм за времето си, но уви - с напълно неразбрано послание. Защото вместо да доведе до масово откачане от машината, днес ние всички сме погълнати до неузнаваемост в дигиталния фалш на световната мрежа (последно - жив ли е Киану или не).
Повече от всякога ние не сме ние. Ние сме филтрираните си профилни снимки, анонимните си форумни коментари, безсмислените си постове на котки, шернати клипчета, лайкнати статуси, даунлоднати филмчета и т.н.
Ние се забавляваме в Матрицата, информираме се в нея, там намираме любовта си и пак там правим секс, изказваме мнение и браним правата си; там са нашите приятели и семейство. Матрицата е нашето място да се чувстваме свободни. Още една ирония. Дори протестиращите, които схващат себе си като рушители на системата, всъщност са неизменна част от нея.
Как смятате, протестът за свободата в Матрицата дали е истинско изключване от нея?
Прецакваш ли системата, като недоволстваш, но въпреки това се ползваш от благата й.
Проблемът с пиратството и анонимността са много по-дребни в сравнение с потъването ни в самата мрежа и заслепяването от истината. Коя истина ли? Че сме роби, Нео. Като всички останали сме родени вързани. В затвор, който не можеш да вкусиш, видиш или пипнеш. Затворът на съзнанието ни.
Та в този смисъл, ако не искаш да закачат така наречената ти свобода в интернет, да бъдеш недосегаем и независим, да бъдеш човек и да плюеш на правилата им - защо просто не дръпнеш кабела на Матрицата. Welcome to the real world. Не им плащай нета, не им гледай филмите, не им слушай музиката, майната на социалните им мрежи, бъди истински свободен.
Ето това ще ги уплаши реално, защото ще са те изгубили завинаги. Но не е лесно, никак не е лесно. Далеч по-удобно е да псуваш системата под позьорската маска на анонимността, докато системата не успее да си направи ъпдейта и да те сграбчи още по-сериозно.
И така, кое хапче избираш?
