Космическият телескоп за откриване на нови планети, известен под името "Кеплер", е откривал неведнъж забележителни нови светове, откакто бе изстрелян през 2009 г.
Сред екзотичните му находки са планета с плътност на пенопласт, слънчева система с пет планети с размерите на Нептун, обикалящи около звездата, струпани плътно една до друга; планета, движеща се в орбита едновременно около две звезди - подобно на Татуин, родния дом на Люк Скайуокър.
Всички тези екзотики обаче са само любопитни екстри по пътя към основната цел
Всичко това обаче е само страничен ефект от истинската мисия на космическия телескоп: да дебне из необятното космическо пространство за подобни на Слънцето звезди, около които се въртят приличащи на Земята планети в рамките на т.нар. "обитаема зона" - регион, където лъченията на звездата предоставят достатъчно топлина за развитието на живот, но все пак не прекалено много, така че планетата да не прилича на препечена стафида.
Досега "Кеплер" не е откривал "златната среда" на нито едно място, но това не е изненадващо. Астрономите знаят от самото начало, че "огледална" версия на Земята е трудна за откриване (ако въобще съществува такава) и ще трябват поне няколко години, за да бъде регистрирана поне една такава.
Подобие на Земята, движещо се на достатъчно разстояние от копие на Слънцето
Въпреки това по всичко изглежда, че те вече са ужасно близо до това откритие. На пресконференция, провела се тази седмица в Изследователския център "Еймс" на НАСА, разположен близо до Маунтън Вю, Калифорния, астрономите обявиха, че са открили нова планета, малко по-голяма от Земята, която обикаля около слънцеподобна звезда и се намира на около 600 светлинни години от Земята.
Както заяви главният учен на мисията Бил Боруцки, небесното тяло, познато като Kepler 22b, е "първата обитаема планета в орбита около слънцеподобна звезда, която сме открили с телескопа". Според него, ако Kepler 22b има атмосфера - което е напълно логично предположение - "средната температура на нейната повърхност е около 22 градуса по Целзий".
Това естествено означава, че водата там нито би замръзнала, нито би се изпарявала прекалено бързо - и тъй като водата е жизненоважен елемент при съществуването на която и да е форма на живот, позната до днес, това прави Kepler 22b доста вероятно място за търсене на признаци на живот.
Планетата обаче не е точен "близнак" на Земята и не са ясни съставът и масата й
На първо място, въпреки че диаметърът на новооткритата планета е само 2.4 пъти по-голям от този на Земята, нейната маса е 14 пъти по-голяма. Ако е изградена от скали, подобно на родната ни планета - тя ще е изключително масивна, от което следва, че гравитацията й вероятно ще е твърде висока.
Не е сигурно обаче дали тя наистина е изградена от скали: в нашата Слънчева система, втората по големина планета след Земята е Нептун, който има 4 пъти по-голям диаметър от родната ни планета.
Въпреки че ядрото на Нептун е смятано за скалисто, по-голямата част от нея е съставена от вода и газове. Тъй като по размери Kepler 22b се намира по средата между двете планети, вероятността е еднакво голяма тя да се окаже всъщност "огледална версия" на Нептун.
Всъщност планетата GJ 1214b, открита през 2009 г. с наземни телескопи, има почти същия размер като Kepler 22b и почти със сигурност представлява мини-Нептун, който обаче е много по-горещ (звездата на тази планета не е слънцеподобна - GJ 1214b се намира много близо до червено джудже, което е значително по-малко, по-червено и по-студено от нашето Слънце).
Това наблюдение по никакъв начин не гарантира, че Kepler 22b не е скалиста планета. Просто планетолозите все още не са открили дали има ясно разграничение между големи еквиваленти на Земята и умалени копия на Нептун, или дали е възможно да има планети с еднакъв размер, но с различен състав.
Заради огромното разстояние до Kepler 22b е трудно да се установи структурата й
Въпросът в коя категория попада Kepler 22b би бил много по-лесен, ако астрономите можеха да измерят неговата маса. Комбинирайки я с обема на планетата, те лесно биха определили и нейната плътност, която на практика разкрива от какво е съставена планетата. Ала телескопът "Кеплер" е създаден да измерва единствено размери, като отбелязва замъгляването на дадена звезда, докато въпросната планета преминава пред нея.
Астрономите на Земята могат да измерят масата на планетата като видят до каква степен гравитацията й кара дадена звезда да потрепне. Проблемът е, че това може да се изчисли лесно само при ярките звезди, а звездата в слънчевата система на новата планета е толкова далеч, че яркостта й е недостатъчна за подобни анализи.
Следващото лято, учените по мисията "Кеплер" ще използват гигантския телескоп "Кек" в Хавай, за да се опитат да фиксират масата на планетата, ала не е сигурно, че дори той ще успее да се справи с тази задача.
SETI вече насочиха детекторите си към планетата, за да търсят радиосигнали
Дори Kepler 22b наистина да се окаже малък, "размразен" Нептун, това не изключва възможността за живот на планетата. Тъй като Земята е единственият пример за населена планета, който ни е известен, би било наивно да се правят генерализации.
Нищо чудно на 600 светлинни години оттук астрономите от Kepler 22b да си мислят, че толкова малка и скалиста планета като нашата, само със 70% вода на повърхността, едва ли би могла да бъде населена от живи същества?
За всеки случай, ако обитателите на "Кеплер" наистина гледат към нас, докато ние гледаме към тях, астрономите от Програмата за търсене на интелигентни извънземни форми на живот (SETI), които сканират Космоса за възможни извънземни светове, планират да задействат своите радио-детектори по посока на Kepler 22b.
Миналото лято масивът от телескопи "Алън" на SETI в Хет Крийк, Калифорния бе изключен, след като финансирането му бе спряно. Понастоящем, благодарение на много нови частни дарения, масивът отново функционира. Заради "Кеплер" и други мисии за откриване на нови планети, той може да бъде насочван към звезди, които имат планети, вместо случайно да се прицелва към всяка звезда, която открие, както е правил от десетилетия.
След месец се решава дали въобще "Кеплер" ще успее да завърши мисията си
Междувременно самият "Кеплер" продължава да изучава космоса от орбита. Освен Kepler 22b има списък от цели 1094 нови кандидат-планети, открити до този момент, което повишава общия брой възможни екзопланети до цели 2326. Повечето от тях все още не са потвърдени, но според екипа поне 90% от тях със сигурност съществуват. От тях 48 планети са в обитаемите зони на звездите си, а пет са по-малки от Kepler 22b - не повече от два пъти по-големи от Земята (но пък нито една от тях не кръжи около подобна на Слънцето звезда).
Въпреки че "Кеплер" досега не е попаднал на точно "огледално копие" на Земята, неизмеримият брой от възможни светове прави това само въпрос на време. Спорно е обаче дали НАСА ще осигури толкова време. Мисията на орбиталната обсерватория първоначално е била одобрена за период от 3 години, но се оказва, че измерванията на планетите са по-трудни, отколкото някога са се надявали учените.
За да завършат напълно работата си, те имат нужда от още няколко години - т.нар. "разширена мисия" - и за да се случи това, НАСА трябва да отпуснат повече средства. "Ние разполагаме с нещо, което според нас е неустоим резултат от проучванията," заявява Боруцки.
През февруари обаче предстои да разберем дали НАСА ще могат да му устоят.
