Ресторант накрая на Европа

Понякога се мъча да си представя как би изглеждало усвояването на еврофондовете в условията на ЗОП (Закона за обществените поръчки), ако действието се развиваше в ресторант. Мъча се да си го представя и накрая успявам. Заведението се нарича:

РЕСТОРАНТ НАКРАЯ НА ЕВРОПА

Аз съм Държавата, а народът (в т.ч. частният бизнес) е келнер, раболепно пречупил гръбнак до масата, на която съм седнал и със сумтене прелиствам менюто.

- Тройка кебапчета с гарнитура и една бира!

- Веднага! - откликва келнерът и понечва да се втурне да изпълни поръчката.

- Чакай! - вдигам строги управленски взори от менюто. - Няма ли да си записваш?

- Че какво да записвам? Всичко запомних: тройка с гарнитура и бира. Лесно е.

- Да, но не е само това. Има и друго.

Келнерът, неконфликтен по природа, вади тефтерчето и се приготвя да записва.

- Най-напред искам да ми докажеш, че вашата кръчма е сервирала точно такива тройки кебапчета с гарнитура на стойност не по-малка от 350 хиляди лева за всяка една от предходните счетоводни години.

- ...дни-те го-ди-ни... - записва, въртейки език, келнерът.

- Да ми донесеш поне три референции от клиенти, които са яли кебапчета при вас и им е харесало. Освен това искам пълен списък на хората, които работят в кухнята, къде са учили, какво са завършили, колко кебапчета са изпекли по други поръчки от други маси. Иначе няма как да си поръчам кебапчета от вас. Бъркането на лютеница с пресен лук е предимство и има 10% тежест при оценяването. Записа ли?

- Да - отговаря келнерът и отгръща нова страничка в тефтерчето.

- Стигаме до най-важното. Спецификациите! Искам пълно описание на кебапчетата: от каква кайма са, колко е телешкото, колко е свинското, откъде е, от плешката или от бута, сол, кимион, сланина, всичко. Иначе няма как да поръчам. Същото и за гарнитурата. И за бирата. Това е важно за методиката и за обективните количествени критерии, по които ще оценявам кебапчетата преди да взема окончателно и официално решение. Всяко нещо носи точки.

Келнерът скрибуца с химикалката в тефтерчето, а аз незабележимо преглъщам, защото вече съм гладен.

- Заедно със спецификациите на кебапчетата - продължавам да диктувам - трябва да ми представиш и ценова оферта с разбивка.

- Ами то в менюто си пише...

- Да, но няма обосновка на цената, а трябва да има, защото аз съм Държавата и си имам правила, по които поръчвам кебапчета. И накрая трябва да ми подпишеш няколко декларации: че не ми дължиш данъци, че не си сервирал кебапчета на организираната престъпност и сивата икономика и че не си в конфликт на интереси с другите келнери и лелката на тоалетната.

- Това ли е всичко?

- Почти. Остава да ми внесеш и една парична гаранция за добро изпълнение на поръчката, която аз после, ако ми се усладят кебапчетата и не се оригвам много от бирата, ще ти върна. Това го има в договора, който ще подпишеш при подаването на документите. Клаузите не подлежат на преговори и промяна.

- А плащането?

- Е-е-ей, всички за плащането мислите! Плащането накрая. Надявам се до два-три месеца, ако всичко е наред, не ни мине котка път и от министерство на финансите нямат нищо против, да финализираме и плащането. Но ако се забавим повече от година, няма да се плашиш. Ще ни отстъпиш доброволно 10% от цената и тогава ще ти платим по-лесно.

- Тоест на този етап ние трябва да ви платим за това, че вие обядвате при нас.

- Тоест, да. Все пак аз не съм обикновен клиент, а Държавата.

- Добре тогава. Значи, тройка кебапчета с гарнитура и бира. И отивам да събирам документите.

Келнерът се отдалечава смазан, а аз оставам да чакам с куркащ от глад корем и ясното съзнание, че повече няма да го видя. Вадя от куфарчето Закона за обществените поръчки и започвам да си вея с него. Добре, че в действителност не съм Държавата, иначе щях да умра от глад. Лошото е, че ще умре от глад и келнерът, а заведението „Ресторант на края на Европа" ще фалира.