Самостоятелната изложба на Джордж Буш-младши "Изкуството на лидерството: личната дипломация на един президент" бе открита преди броени дни в Президентската библиотека и музей "Джордж Буш" в Далас, Тексас.
Бележейки еволюцията на автора от картини на кучета и неговата собствена баня, изложбата включва и 30 картини с маслени бои на световни лидери. Изглежда обаче, сякаш всички те са не особено старателни репродукции на някои от първите резултати от търсене в Google Images.
В галерията ще откриете някои от картините на 43-я американски президент, наравно със снимките в Google, които са ги вдъхновили.
"...Буш е рисувал портретите си не само от снимки - достатъчно разпространена практика, както и отдавна утвърдена концептуална стратегия. Mакар да мисля, че само това е налице тук. От първите открити такива снимки при търсене в Google Images излиза, че много от снимките са взети от статията за съответния човек в Wikipedia. Буш е базирал своите картини на буквално първите попаднали пред очите му, най-лесно намираеми снимки на моделите му.", коментира критикът, художник и експерт по придобиване на произведения на изкуството Грег Алън.
Други арт-критици обаче изглежда не са разбрали истината, примерно Робърта Смит, която пише в New York Times: "Картините изглеждат разпознаваеми и познати, сякаш, както някои намекнаха, те са първите, които се показват в Google."
Не "сякаш", а абсолютно буквално
Смит анализира "смущаващия талант" и естетиката на картините, концептуални и политически ефекти, базирани на въображаемите художествени решения, които Джордж Буш-младши надали е вземал.
За въпросния арт-критик Йехуд Олмерт "изглежда сякаш чете написана реч - привлекателна творба, която може да ни припомни автопортрет на друг любител-художник, визионера и композитора Арнолд Шьонберг", докато всъщност той просто е с отворена уста в първия резултат в Google Images за "Ehud Olmert".
Според Смит, Путин е "с подходящо каменно лице и безмилостно изражение," Ангела Меркел "изглежда открита и оптимистична (и по момичешки незастрашителна)", а афганистанският президент Хамид Карзай изглежда "нетипично загрижен".
Всъщност Карзай е обърнат огледално, вероятно от самия Буш, при използването на популярна базова техника на прехвърляне на снимка върху платно. И тъй като човешките лица не са напълно симетрични, той изглежда леко необичайно.
Поне една от изходните снимки е с авторски права на Associated Press
"Бих искала да изтъкна, че те са като цяло доста прости като картини," обяснява журналистката Дебора Соломон пред Huffington Post за "напълно нормалния метод" на Буш да прерисува съществуващи изображения, за да създава произведения на изкуството.
"Мисля, че много от нас си казват, че може би щеше да е по-добре той да беше станал художник, вместо президент. Всички ние бихме си спестили много грижи и проблеми", казва тя.
Лесно е да бъдеш ироничен. Лесно е и да търсиш в Google. Лесно е и да прерисуваш. За разлика от Шепърд Феъри, Буш дори не слага девизи с главни букви над своите художествени шедьоври. Какъв обаче е юридическият статус на тези творби, обективно погледнато?
И още две други неща, които да имаме предвид: резултатите от търсенето в Google варират доста според потребителя, като някои от изходните снимки се показват първи към материали, критични за световните лидери.
Дали има някакви послания или ориентири в материалите? Дали специфичният за Джордж Буш-младши алгоритъм на Google ни разкрива нещо за него самия (или за нас, или за критика Грег Алън, тъй като ние сме тези, които търсим в Google)?
Дали AP ще съдят Джордж Буш-младши, както го сториха с Шепърд Феъри?
Според Грег Акън такава възможност няма.
"Мисля, че Буш няма проблем да го прави, поне що се отнася до разрешението за картините му. Нарушенията на авторски права са единственото нещо, за което той гарантирано не е виновен. Сравнявайки неговия случай с Феъри, мисля, че AP са постъпили погрешно и глупаво да преследват ясен случай на законна "честна употреба", но в крайна сметка укриването, а не самото престъпление, работеше не в полза на Феъри", казва той.
"При Буш, той очевидно преобразява изходните снимки; всяка разлика между снимката и рисунката е принос на самия Буш. Но дори и Буш да е използвал нечия снимка, защитена с авторско право, сигурен съм, че ще му се размине, или ако го съдят, в крайна сметка ще постигнат споразумение и ще го превърнат в герой на борбата с авторското право - нещо, което е крайно маловероятно да се случи", допълва критикът.
"Ако не са престъпление срещу авторското право, като минимум тези картини са престъпление срещу добрия вкус", казва още Алън.
Ако обобщим накратко: Буш несъмнено е подходил сравнително мързеливо като художник, базирайки картините си на очевидни и лесно откриваеми резултати от търсене в Google Images. И да, те далеч не са шедьоври. И да, най-вероятно това няма да му създаде никакви проблеми.
"Буш има пълното право да продава колкото пожелае принтове от "Личната дипломация", или да поставя картините си върху чанти, тениски, коледни украси, чаши или на гърба на карти за игра. В крайна сметка, ако дори хора като Джордж Цимерман могат да си изкарват прехраната с рисуване, защо Джордж Буш да не може?", допълва Грег Алън.
