Да се сравнява политическият новак Андрей Киска с опитен стар играч като Виктор Орбан на пръв поглед звучи безумно. Звездата на единия изгря миналата неделя на изборите за президент в Словакия - политическата личност на безпартийния милионер, който стана държавен глава, все още е бяла страница, която бързо ще започне да се пише.
Другият - Виктор Орбан, е политически ветеран, затворил се в крепостта на властта си. И двамата обаче знаят как да се възползват от нещо, което е и публично, и частно, невидимо, но политически много важно:
доверието на гласоподавателите
В ограничения реторичен репертоар на Киска, към който той строго се придържаше по време на кампанията си за президентския пост, основна тема беше възстановяването на доверието на гласоподавателите в политическата система.
Централноевропейските, посткомунистически гласоподаватели имат (не без основание) усещането, че първа грижа на политиците е реализирането на собствените им цели, които не винаги биват обявени по време на кампанията. Често гласоподавателите чувстват, че политиците са неискрени, със скрити и подмолни мотиви. И общото мнение е, че политикът като цяло не се вълнува особено от общественото благо, а в най-добрия случай от властта - а в най-лошия от собственото си замогване, или от обогатяването на някой друг.
Донякъде именно заради това недоверие Киска се добра до президентския пост. Той беше на точното място (предложи себе си като оригинален, неизвестен политик) в подходящото време (обезсърчение на гласоподавателите, еднопартийно управление).
Буквално в непосредствено съседство, в Унгария, партията на премиера Виктор Орбан отново спечели парламентарните избори с голяма преднина, защото Орбан разбира тайните желания на гласоподавателите от доста време насам. Киска предлага възстановяване на доверието, а Орбан - задълбочаването му, защото той вече е изградил тази базова, интимна връзка още преди четири години.
Както подчертава социологът Пал Тамаш от Унгарската академия на науките и университета "Корвинус", унгарската идентичност е силно обвързана с езика и с относително затворената културна среда, определяна от него. Унгарците, дори тези, които знаят чужд език,
не желаят да напускат тази среда
"Унгарското общество е много локално, много провинциално с всякакъв тип исторически комплекси," казва Тамаш. Орбан се възползва охотно от това. Неговото управление само по себе си оставя сходно усещане - провинциално, не-космополитно, гледащо навътре. Трудно е да очакваме този режим да променя и насочва Унгария в някаква посока. Точно обратно: обществото изглежда така, а Орбан успешно играе своя игра с него, монополизирайки медийната манипулация."
Ако това не е прекрасно обобщение на интимната връзка между политиците гласоподавателите, здраве му кажи.
Унгарците са обезсърчени от влошаващото се икономическо състояние на държавата от 2008 г. насам, намират се в историческа културна изолация, и все пак в дълбините на душата си страдат от Трианонския синдром - загубата на две трети от територията на страната през 1920 г. Оттогава насам никога те не са били на печелившата страна в която и да е война.
Разбирането как да се създава доверие у гласоподавателите е основата на успешния политик,независимо дали той е популист или не.
Киска вероятно никога не би го признал публично, но по отношение на разбирането на вътрешните тайни желания на гласоподавателите и изграждането на тясна връзка с тях, той е най-добрият ученик на Орбан сред всички политици в Централна Европа.
Скандалите около Орбан
Виктор Орбан не е чужд на скандалите. Ето само някои от основните скандали около досегашния четиригодишен мандат на Орбан, през който неговият кабинет прокара около 860 закони чрез квалифицирано мнозинство в парламента.
- Медийните реформи
Обран прокара нов медиен закон почти веднага след встъпването си във власт през 2010; бе създаден нов медиен съвет, регулиращ медийното съдържание. Ръководен от близки съюзници на партията на Орбан - "Фидес", той имаше власт да налага огромни глоби на медии и да заставя журналистите да разкриват източниците си. След настояване от Европейския съюз законът бе променен, но Брюксел оттогава наблюдава внимателно политическите ходове на Орбан.
Въпреки това Будапеща прокара серия от допълнителни реформи, овладяващи съдебната система и централната банка (управителният съвет на която сега е съставен само от близки на Орбан лица). В крайна сметка това доведе до прекратяването на преговорите с МВФ и ЕС за пакет от финансова помощ за страната.
- Нова конституция
На 1 януари 2012 бе въведена нова конституция, опираща се на християнски ценности. Тя ограничи правата на конституционния съд, намали броя на официално признатите от държавата религии и заложи отговорност на опозиционната социалистическа партия за престъпленията, извършени от комунистите през периода на социализма.
Критиците, сред които беше и Европейската комисия, заявиха, че тя подкопава демокрацията, като премахва жизненоважния баланс на властите и засилва твърде властта на правителството. Десетки хиляди унгарци излязоха на улиците в протести срещу "диктатурата на Орбан", а Брюксел заплаши Будапеща със съдебни процедури, ако не приведе законите си в съответствие с принципите на ЕС.
- Нетрадиционна икономическа политика
Икономическата политика на Орбан е също толкова скандална, колкото и законовите реформи. Една от страните, най-засегнати от глобалната финансова криза, Унгария успя да се възстанови без помощта на МВФ и ЕС - но за целта Орбан национализира частните пенсионни фондове и наложи специални данъци върху банковия, енергийния, търговския и телекомуникационния сектор и намали сметките за комунални услуги, притискайки ютилитис сектора (притежаван основно от чуждестранни компании). В типичната си националистическа реторика, той определи тези мерки като опит да защити унгарците от "атаки" от чужбина.
