По официална статистика в България има 250 хиляди двойки с репродуктивни проблеми. Изоставените в домове деца са между 30 и 40 хиляди.
Две събития накараха наскоро Интернет да кипне. Първо се появи информация с източник Български хелзински комитет: през последните 10 години в домовете за сирачета са починали 238 деца.
Второто събитие всъщност е от две отделни подточки, но е едно - в телевизионния праймтайм отново се появиха шоупрограми, в които български звезди пеят фалшиво, танцуват несръчно и се опитват да разплачат зрителите и да ги доведат до състояние, в което да пуснат SMS.
Не вярвам в конспирации, но ми се стори, че удобното съвпадение във времето на двете събития като че ли е в услуга на продуцентите. Пък и сценаристите не се посвениха да поставят тези факти с починалите деца в устата на водещите за по-голям ефект.
А в Интернет се появиха възмутени коментари от името на "майка на две деца" и "баща на 3-годишна дъщеря", които бяха насочили целия си гняв към държавата, която не гледала добре изоставените бебета.
Цинично, позволих си да отбележа аз под тези коментари. Не сравнявайте съдбата на зарязаните хлапета с тази на вашите, които растат в семейства. Онези дори биологичните им родители не ги искат...
В същото време тече и трето събитие - предстои приемането на поправките в Закона за здравето, които ще позволят сурогатното майчинство. Вносителката му, депутатката от "Атака" Калина Крумова, вече показа красивото си лице и тяло в една от гореспоменатите телевизионни щоупрограми, този път борейки се за център за стволови клетки. Каква активност и висока медицинска култура у тази крехка на възраст, вид и интелект дама!
И като омеших всички тези факти и си ги прекарах през мозъчните клетки, реших да не бързам да се впускам в нито една от описаните до тук емоционални бури. Защото си припомних две цифри и ги сложих една до друга.
Статистиката
По официална статистика в България има 250 хиляди двойки с репродуктивни проблеми. Изоставените в домове деца са между 30 и 40 хиляди.
Ако 1/6 от бездетните семейства кандисат да вземат по едно сираче, вместо да надлъгват природата, ще закрием завинаги подобни изкуствено приповдигнати и пълни с жал по принцип предавания, в които разни звезди ще си вдигат рейтинга и ще си лъскат имиджа.
Този четвърт милион жени, които не могат да забременеят, са готови на всичко, за да надлъжат природата. Готови са да вземат полелугално чужда яйцеклетка, дори когато са спрели да овулират. Подлагат се на скъпо струващи процедури ин витро, за които взимат заеми от банките, защото не могат да си ги позволят (държавата заплаща до три опита за ин витро - бел.р.).
Съгласни са да платят на чужда жена сума, за която най-вероятно ще се наложи да си продадат апартамента, ако нямат матка. Изобщо не се замислят да заченат и да износят дете на 50, та и на 60 години. Но не осиновяват. Само в краен случай.
В същото време не ми е съвсем ясно защо едното тв шоу се опитва да събере пари от нас. За да ги даде на родителите, които са създали деца преди да си направят сметка как да ги гледат? Или да плати на някого, за да прибере непожеланите бебета у дома си?
Не ми се струва редно деца да остават нито в семейства, които се интересуват повече от кефа от правенето им, нито в такива, които ще ги вземат заради парите. Родителството е съзнателен безвъзмезден акт. И когато става въпрос за раждане, а още повече когато става въпрос за осиновяване.
Възпроизводство и родителство
Оказва се обаче, че осиновяването е непрестижно, обвито в тайни и претенции. И че генетичното възпроизводство в България е много по-желано и престижно от... родителството.
Да, от родителството, защото за да станеш родител най-малкото усилие, което трябва да положиш, е да заченеш, износиш и родиш плода. От тук нататък започва истинската мисия. Родителството е най-неблагодарната работа на света.
То е и гордост, и радост, но е много повече безсънни нощи, грижи, и ежедневно умиране от притеснение, че на детето може да му се случи нещо. Непрестанно самоизмъчване достатъчно добра майка ли съм и достатъчно добър баща ли съм. Дадох ли всичко, можеше ли да се справя по-добре.
Пред този дългогодишен психически самотормоз родилните мъки са като разходка в парка. И в същото време тази неспирна агония не трябва по нищо да ти личи, за да не натоварваш и обременяваш отрочетата си.
Аз какво изтърпях, за да те родя!
Какво обаче се случва в душата на жена, посветила от 10 до 20 години от живота си и всички семейни спестявания, за да зачене? Нейният смисъл се върти около сливането на една яйцеклетка с един сперматозоид. И гордостта да й престоят слети 9 месеца в корема. И след това вероятно затрупване на роденото дете с ужасната отговорност и манипулирането му с изречението: "Аз какво изтърпях, за да те родя!"
Но гените са увековечени. Голямата цел е постигната. Ако наистина родителството - с жилото и меда, така както го описах по-горе - беше истинската цел, то тогава парите, пръснати за ин витро и сурогатно майчинство, щяха да стигнат за отглеждането и образованието на поне две сирачета...
Бездетната жена не е жена?
Разбирам ги тези жени, макар в момента да ги критикувам. България е патриархална страна. Според официалната статистика причините тези 250 000 двойки да са бездетни са по-често у мъжа. Но мога да си представя как свекървите гледат бездетните си снахи и как мъжете им ги обвиняват, че ги оставят без поколение.
У нас жена, която не е раждала, все още се смята за нереализирана житейски. Изобщо не искам да влизам в полемика за онези дами, които съзнателно избират за останат бездетни, защото усещам вече как читателите се навеждат за камъни. Всички сме гледали филма "Стадото" на Йълмъз Гюней, а ние сме съвсем леко по-урбанизирани и цивилизовани от онова общество там, щом още генетичното възпроизводство ни е по-важно от родителството.
И това генетично възпроизводство се вменява като единствен смисъл на женския живот.
Непрестижното осиновяване
Към осиновяване се пристъпва само на прага на отчаянието, когато се изчерпат всички медицински средства да се надлъже природата. И тогава се търси бяло русо бебе на три месеца, което по възможност да прилича на осиновителите си. А най-добре да излъжем и всички наоколо, че детето си е биологически наше.
Простете, но при така описаната ситуация, при наличието на 250 000 семейства, които се кълнат, че искат деца, и в същото време на максимум 40 000 изоставени хлапета по домовете, аз започвам да подозирам обществено лицемерие.
Което помага всячески на бизнеса с ин витро, но не си мръдва пръста да направи престижно осиновяването.
Ако се приемат поправките, които ще позволят сурогатното майчинство, аз мога да си представя вече следната ситуация. Бедна жена с ниска сексуална култура забременява за първи път на малолетна възраст. До двайсет е натръшкала няколко деца. Няма образование, няма професия. Живее от помощи и детски надбавки. Но в един момент остава сама и не може повече да се справя. Настанява децата в дом. Продължава да няма пари.
Сравнително заможна бездетна жена й дава 10 или 20 хиляди евро, за да износи детето й. Но не иска да даде същите тези пари, за да осинови изоставените й деца. Майката, зарязала отрочетата си в дом, ще се навие моментално на тази транзакция, защото няма особено много възможности да изкара такава сума накуп.
Другият й вариант е да продаде следващото си бебе. Така имаме три нещастни изоставени хлапета, една безхаберна майка, която си остава безхаберна, и една, която е успяла най-накрая генетически да се възпроизведе.
Как станахме по-добри и по-отговорни след всички тези случки? Как си увеличихме гражданската култура? Да позволиш сурогатното майчинство в България е все едно да узакониш търговията с органи в Пакистан.
Държавата е лош родител навсякъде по света, не само у нас
Не можем да искаме от домовете да гледат децата като в семейства. И който не е готов да осинови изоставено детенце, дори и циганче или мулатче, дори с увреждане, дори и на 5-6 години, хич да не ми се възмущава по принцип.
Преди да се гневиш или да плачеш пред поредното позьорско шоу пред телевизора - запитай се дали би прибрал изоставено дете с увреждания у дома.
Жени, не ви ли се иска поне малко да приличате на Анджелина Джоли, вместо да прекарвате половината си съзнателен живот по болници за оплождане? Похарчете парите си по-разумно, вместо да ги давате на процъфтяващите ин витро клиники.
Направете нещо добро за душите си, не за гените си. И ме отървете от фалшивия патос на Ани Салич, защото и без това шербетът на турските сериали ми е в повече.
