100 метра отстояние, но на километри от решението

Миналата седмица депутатите забраниха дискотеки на 100 м от общежитията в Студентски град.

Това "решение" на проблема е хем смешно, хем жалко, а пък и нагло. Смешно е, защото за всички, които са стъпвали в Студентски град прeз последните години, е ясно, че тази мярка няма да проработи, най малкото защото досегашните закони не са проработили що се отнася до кампуса. Повечето заведения се помещават в незаконни сгради, а за спазване на норми за шум, чистота и т.н. и дума не може да става.

Жалко е, защото показва наглед безпомощността на държавата, която се активизира на тема Студентски град само след смъртни случаи. Така беше след смъртта на Стоян Балтов, така е и сега. Още по-жалко е, че от тази мнима активизация на (без)отговорните институции не следва абсолютно нищо, което да повлиява на бившия кампус.

Нагло е, защото за пореден път ни хвърлят прах в очите. Вместо да се решат истинските проблеми, вместо да се постави общественият интерес над частния (в т.ч. на собствениците и държателите на заведения, строителната мафия, наркобизнеса и т.н.), се пуска един "фойерверк", едно радикално уж решение, което ще разбуни духовете, но и ще симулира готовността на управляващите да наложат строги мерки. Само че с едни 100 метра разстояние не се решава нищо.

Ако дори към днешна дата се приложат вече отдавна разхлабените закони на страната ни спрямо частния бизнес в Студентски град, проблемите (и то не само със заведенията!) ще се решат за часове. Но, както много добре знаем, правителството никога не би направило подобно нещо. И не само това правителство. През последните 20, че и повече, години няма правителство, което да не е замесено под една или друга форма в далаверите в Студентски град. Тези правителства не отстояват обществения интерес, това е повече от очевидно.

По-важният въпрос е не е ли време ние, потърпевшите от провежданата политика, да вземем да започнем да мислим как да оправим нещата. Нямам предвид да създаваме партии, а нещо много по-непосредствено - да вземем това, което си е наше.

Студентски град е построен с труда на студенти и с парите на цялото общество, следователно той принадлежи на студентите и на цялото общество. Само трябва да си го вземем.

Не с протести (това вече го пробвахме), а просто да поемем отговорност. Ние трябва да решаваме къде, колко и дали ще има дискотеки, паркове, читални. Но, за да стане това, трябва да направим първата малка стъпка, а именно - да се опитаме да създадем нещо истинско, което да обичаме и за което да се грижим.

Трябва да започнем да си възвръщаме пространството, започвайки от най-непосредственото: градинката пред блока, неизползваемата читалня, изоставената библиотека и толкова много други неща! Защото всичко това е наше, само трябва да се протегнем и да го сграбчим. Ние сме алтернативата за софийския Лас Вегас, ние сме алтернативата на собствената си незаинтересованост. За да бъде Студентски град на студентите, трябва първо да си го поискаме и второ - да сме  готови да го браним и да се грижим за него, а ако трябва - и да го построим наново.

Нека не чакаме друг да отстоява интереса ни, защото няма кой. Нека ние бъдем решението.