Ако вярвате на настроенията, възходът на Чаената партия (Tea Party) представлява политически вододел в САЩ.
Консервативното народно движение, което капитализира неудовлетворението на десницата от администрацията на Барак Обама и политическия елит, вече оформя дневния ред в американската политика.
Изборите на 2 ноември - в средата на мандата, възвестиха и появата му на Капитолийския хълм с кандидат на "Чаената партия" като Ранд Пол. Но и другите двама - Шарън Ангъл и Кристин О'Донъл, които победиха по-умерените републиканци в по-ранните първични избори, имаха доста силни шансове да бъдат избрани в Сената на САЩ.
Но докато фискалният и социален консерватизъм на "Чаеното парти" нацели популисткия тон сред нарастващата армия от американски поддръжници, популярността му рискува да бъде ограбена от крайнодесни групи в Европа с по-екстремистка насоченост.
На събрание пред израелското посолство в Лондон, на 24 октомври поддръжниците на Английската лига на защитата маршируват по улиците, размахвайки знамето на страната и червено-белия кръст на Свети Георги, скандирайки: "Англичанин до смърт!"
Хардлайнерската група изпраща анти-ислямско послание чрез провокативни шествия през квартали с голямо мюсюлманско население. Те са си изградили връзки с крайнодесни европейски групи с подобна ориентация, като анти-мюсюлманската Партия на свободата на скандалния холандски парламентарист Герт Вилдерс.
Лидерът на Английската лига на защитата Стивън Ленън не крие зараждащите се връзки между групата и шепа активисти на "Чаената партия" в САЩ.
"Отделни хора от тяхното движение се свързаха с някои от нас, подкрепяйки това, което правим, по същия начин, по който членовете на нашата група подкрепят техните действия," твърди Ленън.
По думите му Лигата и "Чаеното парти" имат обща цел - борбата за свобода. "Свободата е нещо, за което си заслужава да се бориш. И ще видите хората да се борят за свободата си," заявява той. "Това е, което виждате в САЩ, виждате го във Великобритания, виждате го в Европа; колкото повече ислям имаме, толкова по-малко свободи ни остават, противопоставяме се на това."
Активистът от "Чаената партия" равин Нахум Шифрен, хардлайнер от Калифорния от еврейски произход, който проповядва страх от ислямския екстремизъм, е един от тези, които застават зад ЕЛЗ. Обръщайки се към събранието в Лондон, Шифрен заявява, че групата е "започнала освобождението на Англия."
Шифрен твърди, че много хора в "Чаената партия" са притеснени от радикалния ислям и казва, че е изградил някои "крайно прекрасни връзки" с членове на ЕЛЗ.
"Ние сме на абсолютно еднакви позиции," казва Шифрен. "Членовете на ЕЛЗ ми казват, че се чувстват напълно лишени от политически права и извън ситуацията, когато става въпрос за собственото им правителство - и аз съм напълно съгласен с тях."
Но изпълнителният директор на Комитета на представителите на британските евреи Джон Бенджамин коментира, че Шифрен проявява "спираща дъха наивност и невежество", свързвайки се с ЕЛЗ. По негови думи ЕЛЗ се опитват да разиграват малцинствената карта и да насъскват малцинствата едни срещу други.
"За съжаление, този резултат само ще окуражи екстремистите от другия край на спектъра - и особено коварните ЕЛЗ, които не желаят нищо друго освен да сеят страх и недоверие с надеждата да привлекат по-голяма подкрепа," заявява Бенджамин.
В САЩ масовите активисти на "Чаената партия" отричат да желаят връзки с екстремисти - както в страната, така и в чужбина.
Адам Брандън от консервативната група за натиск FreedomWorks коментира, че "Чаената партия" е "много мирно ненасилствено движение", което няма желание да печели подкрепа сред по-екстремистки групи.
"Никога не позволявайте някой, който е гневен, някой, който е склонен на насилие, въобще да се доближи до вашето движение, защото в крайна сметка той ще се превърне в негова определяща черта," казва Брандън.
Тези опасения се отразяват от поддръжниците на British Tea Party - широк съюз, вдъхновен от успеха на американското движение, който се обявява в полза на "по-ниски данъци, по-малко държавна намеса, по-малко държавно управление" - дневен ред, вдъхновен от недоволството, провокирало първоначалното Бостънско чаено парти през 1773 г., което стартира американския бунт срещу британското колониално управление.
Признавайки това си наследство, британските им поддръжници стартираха своя кампания по-рано тази година, като изсипаха чай от мост в Бостън, Линкълншир, в Източна Англия.
Саймън Ричардс от активистката група Freedom Association коментира, че от British Tea Party нямат желание да търсят подкрепата на екстремисти и са "може би малко по-либертариански настроени" в сравнение с американските си съидейници.
"Това е повод за сериозни притеснения, тъй като видяхме как американското движение бе засегнато от някои малки групи екстремисти - и много се опасяваме, че това би могло да се случи и тук," твърди Ричардс.
Даниъл Ханън, депутат в Европейския парламент от Консервативната партия и поддръжник на British Tea Party, също заявява, че е погрешно да се приема, че има каквото и да е място за крайнодесни екстремисти в политиката на "чаените активисти" от която и да е страна на Атлантическия океан.
"Не мисля, че има нещо крайнодясно в това да желаеш по-ниски данъци," защитава се Ханън. "Американците не са по-настроени срещу данъците от бразилците, британците, пакистанците или който и да е друг; никой не обича да дава парите си на правителството. Естествено, ще има някои лоши хора във всяко голямо движение - това е неизбежно, когато имате масова организация - но същинската идея, че правителството трябва да се простира според чергата си, е забележително умерена по същността си."
