Да си представим един млад човек, който е инвестирал определено количество години от живота си в образование. Той/тя предпочита да остане в България - било защото няма кой знае какви златни възможности да се измъкне навън, било защото чисто и просто не желае да напуска родното си място. Владее английски добре - значи се е занимавал с изучаването на този език някъде пет-шест години. Има магистърска степен, само че не по счетоводство, управление на фирмени капитали, компютърни науки или нещо от сорта, а по някаква хуманитарна специалност. Такива му били интересите на човека, това решил да завърши. Не съжалява за избора си. В един хубав момент започва да си търси работа и попада на нещо, което звучи интересно и съответства на квалификацията му: Културният институт към Министерство на външните работи е обявил... конкурс за главен експерт "Културни програми".
Какво следва оттук нататък?
Най-напред задължителното и на практика неизпълнимо условие за минимален стаж. Нашият кандидат е смазан още в първия параграф на обявата, защото като минимално изискване за заемане на длъжността там е посочено "три години професионален опит или минимален ранг IV младши" (каквото и да означава последното).
В общия случай тук историята приключва, но нека да си представим, че по някакво чудо младият кандидат действително има и три години стаж, и "ранг IV младши". Продължаваме нататък с допълнителните изисквания: магистърска степен - да; MS Windows, текстообработващи програми и таблици, умения за работа с база данни - да, да, да; владеене на чужд език - да (нали всеки трябва да владее английски, както казва Гюнтер Йотингер). Чудничко.
Нещата явно започват да се нареждат. Петте години, инвестирани в образование и учене на чужди езици, явно не са заминали на вятъра. Най-сетне се отваря възможност за смислена работа, в която човек може да се осъществи по специалността си. Ще бъде трудно: предстои тест и интервю, но ако няма фаворити, нищо не е невъзможно. Да, той решава да се подготви и да опита шанса си!
Тук идва голямата изненада, нещо като спонтанна кулминация в прочита и осмислянето на обявата на Културния институт на Министерство на външните работи. Начална заплата: 470 лв. 235 евро. Смятайте ги в каквото искате.
Нашият кандидат се усмихва подтиснат. Вероятно му е трудно да повярва на нахалството на обявата. Пет години университет, компютърна грамотност и "минимум един" чужд език - това 470,00 лв. ли струва?! Та нали тъкмо днес по разни места писаха за някакви 20 000 лв. на калпак, които били раздавани за наполовина свършени проекти в Държавен фонд "Земеделие" (вярно, при старото ръководство, но все пак...)?! Пак днес се дочуха и разни работи за някакъв селски водопровод за 1 633 000 лв., които впоследствие били похарчени, ама не точно за водопровод... И тъй нататък все в същия дух.
Големи пари се въртят значи по тия места - защото такава жалка заплатка за иначе нежалката длъжност на главен експерт? Ами колцина докарват повече пари с по-малко, но по-скучна работа? Например една чистачка, която върти десет входа, си докарва малко над 700 лева на месец. Кафеджийката в Шел-а отсреща със сигурност получава повече от 500 лв. Дето се вика, с едни тъпи уроци по английски човек може да печели повече при три пъти по-слаба натовареност! За какво, по дяволите, става дума изобщо?!
Да си представим още веднъж невъзможното и да решим, че нашият кандидат все пак решава да си подаде документите и печели конкурса. Започва да получава заветните 470 левчета месечно. И сега, в духа на Ъпдайк, една задача от аритметиката на (българския) живот: докога ще издържи нашият въображаем кандидат? Подусловие (а): кога ще се корумпира безвъзвратно; подусловие (б): в какъв момент ще прати всичко по дяволите, за да започне да работи, ама друг път, защото и те му плащат, ама друг път.
Не съм в състояние да реша горната задача. Но мога да си направя два извода въз основа на историята с конкурса на Културния институт.
Първо, пред средностатистическия българин в горепосочената ситуация стоят три ясни алернативи: (1) да се гръмне на секундата; (2) да си събере багажа и да си търси късмета по белия свят; (3) да загуби играта с 470 левчета месечно - или да стане част от някаква друга игра, за да може да си докарва достатъчно. Последната алтернатива дава отговор на въпроса защо у нас корупцията винаги е била, е и ще бъде проблем номер едно. Допускам, че повечето държавни служители минават през месомелачки, подобни на обявката на Културния институт и следователно са жертва на въпиюща нужда от повече пари. Средната алтернатива пък обяснява защо всичко живо, що е умно и може, просто вече го няма тук. Еми, няма как да го има - EUR 235,- не са кой знае какъв стимул. А първата алтернатива вероятно би могла да обясни някои иначе необясними самоубийства и толкова, толкова много провалени животи.
Вторият ми голям извод ще бъде с любов към България. Защото към нея всичко е адски, адски нечестно. Оставете настрана въображаемия кандидат с неговите чужди езици и магистърски програми. Гадно е спрямо България - някаква такава странна държава, която зорлем ще бъде подритвана и напускана от всички, които получат шанс да се установят и припечелват другаде; и зорлем мразена от останалите, които в крайна сметка губят играта и решават да се разправят с живота си тук!
