Проклятието на минималната заплата

Министерският съвет одобри повишаването на минималната работна заплата (МРЗ) в България с 30 лв. от 1 септември 2011 г. Така месечното заплащане на труда на най-нискоквалифицираните вече няма да може да пада под 270 лева. Може би мнозинството би одобрило тази стъпка, а повишението на работната заплата настина изглежда доста примамливо.

Всъщност, тези които са пряко засегнати от нивото на минималната заплата са доста по-малко, а пък делът на хората, за които действително ще се промени нещо, е още по-малък.

От една страна, размерът на заплатата не засяга тези, които не работят, нито тези, които изкарват по-големи суми. От друга страна, голяма част от тези, които работят на минималното заплащане, просто декларират този доход, но получават още пари на ръка.

При обсъждането на вдигането на МРЗ миналата година стана ясно, че според разчетите на НОИ 420 хиляди работещи се осигуряват на доход под 270 лева. Т.е. можем да очакваме, че заплатите на тези хора трябва веднага да се повишат. В България масово работещите се осигуряват фиктивно на минимума.

Разбира се, тук по-важното е защо хората не искат да си осигуряват на пълния размер на доходите си и причините са разбираеми - изцяло сгрешените пенсионна и здравна системи. Нито някой знае каква пенсия ще получи срещу своите вноски, нито може да разчита, че ще получи адекватна здравна услуга, ако му се наложи.

Каквато и да е причината, в случая тези хора не искат да работят изцяло в сивия сектор, но нямат проблеми да понамалят официалната си заплата. Тук определянето на МРЗ дори е вредно, защото посочва на работодатели и работници с колко може да се "излъже" държавата, а контролните органи да приемат заплащането за приемливо.

В момента, който иска да не плаща данъци и осигуровки на пълния размер на дохода си, направо слиза на административно определеното минимално ниво. Най-вероятно, ако нямаше подобен минимум, работниците и работодателите пак биха понамалили официалната заплата, но не чак с пъти.

Дори да приемем (доста песимистично), че три четвърти от тези, които се осигуряват на доход между 240 и 270 лева, всъщност просто са избрали да плащат осигуровки на тази сума, остават над 100 хиляди човека, които в действителност са се договорили да работят за под 270 лева.

Именно това са хората, които ще бъдат пряко засегнати от ефектите на МРЗ. В началото на кризата, когато безработицата в България рязко започна да се повишава, фирмите се опитваха да оптимизират разходите си, което в общия случай доведе до освобождаване на най-нискоквалифицирания персонал.

Последните данни на НСИ за работната сила, наетите лица и работните заплати за второто тримесечие на годината показаха, че все повече хора си намират работа, но средното заплащане спада. Разбира се, сериозна причина за този факт е наемането на сезонните работници през второто тримесечие на годината, главно в сектора на хотелиерството и рестораньорството, където заплащането по официални данни е едно от най-ниските в страната.

Факт е, обаче, че след ръста на икономиката пазарът на труда започва да се съживява и част от нископлатените работници отново започват да си намират работа.

Тук вече изкуственото увеличаване на заплатите само може да спъне възстановяването на заетостта. Всички, чиято добавена стойност на труда е под нивото на заплащане, определена от правителството, ще трябва или да преминат в сивия сектор, или да останат безработни.

За много хора, които нямат документи, дипломи и квалификации или изобщо стаж, пробният период на дадено работно място, независимо от първоначалната заплата, е от особена важност, за да продължат да се трудят през целия си живот.

В случая, обаче, МРЗ е основният фактор, заради който много от тези хора няма да получат дори шанс да работят. Миналата година Националния статистически институт публикува изследване, което цели да покаже нетния ефект на усилията, които полага държавата, за да намали безработицата.

Интересен извод от изследването беше, че основната част от безработните са именно нискоквалифицирани хора, които никога не са работили и изглежда нямат реален перспектива да се включат пълноценно в заетостта. Заради този ефект административно определеното минимално заплащане може да се счита за най-дискриминационното правило срещу нискоквалифицираните работници.

Много често изтъкван довод на защитниците на повишаването на минималната заплата е, че МРЗ в България е най-ниска в Европейския съюз. Всъщност, това изобщо не е вярно.

Първо, в много държави от ЕС като Австрия, Германия, Дания, Исландия, Италия, Норвегия, Швеция, Швейцария и Финландия няма определена минимална заплата, т.е. при положение, че МРЗ там е нула е явно, че в България е по-висока.

Второ, равнището на МРЗ в България като процент от средната работна заплата в страната е на средното ниво за Европейския съюз. Дори гласените промени за заплата от 290 лв. от 1 януари 2012 г. ще направят българската заплата на най-ниско платените по-висока от тези в доста европейски държави.

Още един фактор за отдалечаването на нивото на МРЗ от реалната ситуация на пазара на труда е липсата на особен ръст на производителността на труда в България. В началото на август 2011 година данните на Евростат показаха, че за 2010 г. производителността на труда на българските работници продължава да е най-ниска в Европа - едва 41,5% от средното за страните-членки.

Всичко това още веднъж показва, че освен че административно определяното равнище на заплащането на труда е лоша практика, която вреди в най-голяма степен на тези, на които трябва всъщност да помага, няма никакви основания за нейното вдигане.

Ако действителността се водеше по приумиците на синдикатите и държавниците, можеше минималната заплата направо да се вдигне до 2000 лева. За всеки е ясно каквъв би бил ефектът - масова безработица и огромен сив сектор. Увеличението с 30 или 50 лв. има абсолютно същите ефекти, но в по-малка степен.