Защо толкова шефове и творци са нарциси

В прекрасната си книга "Narcissistic Leaders: Who Succeeds and Who Fails" Майкъл Маккоби разказва как много самовлюбени шефове изграждат компании само за да ги разрушат после. В своята практика на консултант съм се сблъсквал често с това явление.

За да обясни това тщеславно, егоистично поведение, Маккоби, известен психиатър, използва фройдистката теория. Според него тези хора са егоцентрични, самоуверени и много трудно се обучават на нещо ново. (Любопитно е, че през 2011 г. Американската психологическа асоциация обявява, че нарцисизмът вече не е душевно разстройство).

Аз имам друго обяснение на това защо със самовлюбените хора е трудно да се работи. Това обяснение ми помогна да разбера по-добре мениджъри на високи постове и ми позволи да работя успешно с тях, без големи затруднения.

Работата е в следното.

Забелязали ли сте колко се изморявате, когато изучавате нещо ново - например, чужд език или някаква друга дисциплина, нова дейност. Убеден съм, че сте наясно колко е изтощитело да се решават трудни задачи. Това се получава, тъй като обучението в някакво ново умение или търсене на решение на нелека задача е творчески процес.

Започвате от нулата и чак накрая стигате до решението, разбирането, до знанието. Това е като да създадеш произведение на изкуствотото от произволен къс материя.

Креативността хаби много психична енергия, която по принцип е ограничена. За да увеличите капацитета й за творческите си нужди, независимо дали пишете музика, книга или рисувате картина, вие се изолирате от външния свят. Каквото и да било вмешателство "отвън" ви дразни.

Много хора творят, когато ги измъчва безсъние, тъй като през нощта никой не им се пречка. Някои творят, когато спят по същата причина - никой не им се бърка в творческия процес по това време. Не е тайна, че Архимед е възкликнал: "Еврика!", докато е лежал във ваната. Бил е сам, отпуснат, и цялата му енергия, необходима за творчество, е била насочена към изпълнение на задачата, чието разрешение е търсел.

Подобна е и ситуацията с Нютон: седейки под дървото, отпуснат в размисъл, той е концентрирал цялата си енергия, което му е помогнало да забележи падащата ябълка, а след това - и закона за гравитацията. Ако е бил зает с нещо друго, е щял да забележи ябълката, но едва ли би могъл да обработи получената на тази база информация.

Хората не решават нови задачи и не творят, докато тичат след автобуса или бързат за самолета. Не, преди всичко са им необходими покой, тишина и някакво подобие на ред, за да канализират енергията си в посока на темата/загадката/въпроса, който ги вълнува.

Творческият процес изисква и хаби много енергия, което ни кара да вземаме непредсказуеми решения. Например, първият опит да караме кола с ръчно предаване, или първото пътуване в чужбина изтощават.

Предсказуемите решения - това е своеобразно меню, набор от опции в главата ви, на действия, които веднъж вече сте правили. Вие подсъзнателно избирате, натиската необходимото копче в менюто, и карата по-нататък, без да хабите излишна енергия.

Например, когато се прибирате от работа вкъщи, вие сядате в колата, палите... и спирате пред познатата врата. Спомняте ли си подробности от пътя дотам? Не, защото сте минавали по него хиляди пъти, и зрителната ви памет подсказва на мозъка къде точно се намирате. Само ако се случи нещо необичайно, запомняте пътя до дома си.

А непредсказуемите, непланирани решения са тези, които вземате за първи път. Не разполагате с готова опция в менюто - трябва да я създадете. В такива ситуации не можете да правите няколко неща едновременно (режимът на многофункционалност не работи), както бихте могли, ако мозъкът ви получи познатите сигнали.

Така че защо самовлюбените ръководители са такива? Защото те, като правило, не умеят да слушат и оставят само този избор: "My way or the highway".

Защото, за да са креативни, те трябва да запазят енергията си. А това означава, че априори отвхвърлят хора, които задават въпроси и спорят, защото това ги омаломощава, отнема от силите им. Така те съхраняват енергията си именно за творчество.

Искам да отбележа, че от нарцисизъм страдат не само шефовете. Повечето творчески личности като актьори и други са в някаква степен такива. И колкото по-креативни са, толкова по-самовлюбени са. Например оперните певици, примадоните. Мария Калас и Рене Флеминг са признати в изкуството на оперната сцена, но не и като особено приятни за общуване.

И така, каква е тайната при работата с такъв тип хора?

Начинът, с помощта на който би могло да се осъществи мирно съществуване и успешна работа с ръководители-нарциси, е да се признае необходимостта от съхранение на тази енергия.

Например аз никога не настоявам за среща с такъв тип хора, когато времето ги притиска. Освен това се старая да избирам места с колкото се може по-малко хора наоколо. Такова е правилото: повече хора - повече изразходвана енергия.

Не ги затрупвам с информация и подхождам към темата внимателно, стъпка по стъпка, опитвайки се да не им стоваря всичко наведнъж. Ако сложите "всичко на масата" още в първата минута, ръководителите-нарциси стават раздразнителни, и вече знаете защо (хаби се твърде много енергия!).

Давам им възможност да се изкажат, когато искат, и смятам за нормално да ме прекъсват - все пак им е необходимо да изкажат мисълта си в момента, в който им е дошла в главата! Ако не се изкажат, скъпоценната енергия ще се разпилее между старите мисли, които искат да озвучат, и новите, които току-що са ги посетили.

Не реагирам моментално на думите на шефовете-нарциси, вместо това запомням въпросите им, даже си ги записвам, и продължавам презентацията или отчета.

Не им позволявам да се впускат в обсъждане - в смисъл, позволявам им да даунлодват информацията си, но не и да коментират доклада ми. Ако искат да получат отговор точно тук и сега, а аз не съм готов да им го дам, казвам: "Отбелязах си вашия въпрос, нека се върнем към това по-късно".

И още - гледам ги право в очите. Моментът, в който загубим контакт, обикновено означава, че те обработват информацията и тяхната енергия е изчерпана. Тогава млъквам и им давам възможност да се съсредоточат върху собствените си мисли - и в никакъв случай не ги безпокоя в този момент. Пазя тишина и започвам да говоря тогава, когато погледът им отново се фокусира на мен.

Нарцисизмът е вторичен продукт на креативното мислене, неизбежно зло, с което трябва да се примирим, ако искаме творчеството да принася полза.

Не съдете нарцисистите. Наслаждавайте им се и се възползвайте от достиженията им.