На финансиста Пламен Орешарски му трябваше една година, за да разбере това, което бе ясно на всички - неговото правителство е програмирано, за да не изкара пълен мандат, а колкото се прецени. Така е в матрицата на политиката.
Дълго време се тиражираше версията, че правителството е достатъчно стабилно, за да изкара заветните четири години, докато край Народното събрание и Министерски съвет скандираха „Оставка". Е, накрая се прецени, че моментът е настъпил, някъде между края на септември и средата на октомври.
Орешарски може да се чувства употребен, но през цялото това време правителството му се държа точно като програмиран буфер.
Друг написа алгоритъма „Делян Пеевски за шеф на ДАНС", който автоматично се изтри от твърдия диск на премиера, след като го инсталира в Народното събрание. Последва циклично заравяне на глави и понасяне без смущение на недоверието на обществото и чуждестранните партньори (като ЕС).
Програмирано действа кабинетът по проекта „Южен поток", само че този път кодът се разработваше в Москва, откъдето в българските институции пристигаха криптирани „съгласувателни писма". По това време министрите съвсем зациклиха, докато накрая ДПС просто не им издърпа щепсела.
Едно трябва да му се признае на Орешарски - беше твърд и категоричен в позициите си. След цяла година упорство, той все още не е подал оставка, въпреки че всички говорим за него в минало време.
