След серията хумористични статии, наречени "Плажният дневник на един батка" или "Дневникът на един плажен кифльо", реших да споделя размисли относно "Другите млади българи". Тези другите, които съвсем се разминават с описаните профили и далеч превъзхождат своите съвременници по интелект. Дали са числено повече или по-малко, няма статистически данни, но тях ги има и са съвсем реални.
Като общ средностатистически профил може да се обобщи, че това е млад човек (23-35 г.), който пребивава в столицата. Обикновено е "придошъл" от малък провинциален град - Шумен, Карнобат или Кюстендил, с цел образование и намиране на релевантна работа. Семейството му го е просветлило, че четенето на книги съвсем не е нещо лошо и е вложило цялото си добро съзнание при възпитанието на този индивид.
И днес, Той/Тя (Средностатистическият Млад Българин в София - СМБС) се движи обикновено с метро, където не само не се бута, но и възпитано отстъпва мястото си на възрастен или бременна жена. Може да се забележи, че СМБС е добре облечен, не скъпарски, но чист и прилежно спретнат, с хубав часовник и често с Kindle в ръка. Не пуфти и не пъшка, че е задушно в купето и търпеливо изчаква своята метростанция.
Наблюдаваме, че СМБС не само има образование, но и донякъде адекватна работа на трудов договор. Успял е да се добере до място в Кол Център, IT компания, правна кантора или банка. Знае цената на труда си и често стига до мениджърски позиции.
И това далеч не е всичко. Той/Тя (пак от наблюдения) е посетил поне 5 европейски столици, бил е на обмен или бригада в някоя държава и е успял да имплантира в себе си положителния опит, който му предоставят тези програми. И дори е посетил и няколко музея и галерии.
СМБС освен всичко друго, днес ходи на театър, кино, концерти и разни интересни събития. Гледал е почти всички моноспектакли на Камен Донев, както и някои от най-емблематичните представления на Народния театър. Знае къде се намират и другите театри, защото е ходил. Харесва Мая Новоселска и Мариус Куркински и дори може да направи някакъв анализ на дадена постановка. Кой какво е гледал, как го е разбрал и се е почувствал, се обсъжда на по бира с приятели/колеги. Почти не гледа риалити формати и телевизия, но е наясно със събитията в страната и новините. И може да коментира и обсъжда случващото се. Защото знае.
Това, по което се познава СМБС, е, че редовно чете книги. Колкото и невероятно да звучи, той познава някои съвременни български автори, чел е световните класици и прекарва известно време в някоя книжарница в търсене на ново, интересно заглавие. А такова ще намери, защото с другите СМБС, с които общува, често обсъждат книги! Ходил е на литературни премиери и знае кой е написал „Майстора и Маргарита".
Обикновено има и някакво хоби - рисува, играе настолни игри, реди пъзели, ходи на планина, кара колело, спортува или се занимава с фотография или кулинария. Все неща, които развиват мозъчната дейност. За тях също говори, интересува се и има мнение. Много от тези индивиди имат и домашен любимец, за който полагат съответните грижи.
СМБС се издържа сам, със заплата. Плаща си данъците и рядко се оплаква. Правят му впечатление редица несправедливости в страната ни, но успява да се мобилизира и да се справи с тях. Използва всяка възможност да научи нещо, да общува и да се развива. Използва Facebook предимно като източник на информация и новини, и много рядко за селфита и безсмислени разговори.
Изобщо, Средностатистическият Млад Българин в София е много наясно. Наясно е, че съществуват кифли, батки, бацета, майни, Златки и други подобни. Наясно е с живота в столицата, с управлението на държавата, с йерархията в големите фирми, с Европейския съюз. Наясно е, че семейството му в Етрополе е възпитавано в други ценности и идеи. И е хубаво да му обърнем внимание на този СМБС. Не е един, не са и двама, те са доста и са всеки ден в метрото.
Интересно, някой ми е праснал минус, но не е пожелал да ми каже къде греша. Аз така много обичам. Малко идва като "не е така, както казваш, но не знам как е". Може би затова, когато отида в някой друг град, питат ме откъде съм, кажа им, че съм от София... край на разговора. Но, ако послъжа, хората започват да ме оценяват непредубедено. Не знам столичани какви комплекси имаме, може би са доста, но неприязънът към нас е по-силен от всичките ни комплекси.
deowin научете се да различавате столичани от псевдо такива, тоест дошли от някъде или от околните села, конкретно за ескалатрите за столични не е нещо особено, по различно от това да си миеш зъбите сутрин, не може нещо което ти е част от живота по рождение и го имаш за даденост да го смяташ за някакво чудо или Бог знае какво
Много весело - тази статия сякаш е писана за мен Само дето не живея в София - когато съм там обикновено стоя прав в пиковите часове и не виждам смисъл в пъшкането и оплакването :-) Знам цената на труда си, но не мога да стигна до мениджърска позиция заради другите изброени неща :-) Посетил съм 5 европейски столици :-) и една американска :-) Бил съм на бригада/учил съм в чужбина... Гледал съм почти всички моноспектакли на Мариус Куркински, но придпочитам спектаклите, където е режисьор. Харесвам Мая Новоселска и Камен Донев. Не гледам риалити формати, но следя новините :-) Опитвам се постоянно да чета книги и знам кой е Булгаков. Нататък също всичко е вярно... Не съм виждал други такива хора! Ако някой е срещнал моля да ме уведоми. Според мен ако ги има са на изчезване и могат да бъдат обявени за застрашен вид. Ако случайно намерите ми се обадете да изиграем един Катан или ДиКсит
Относно малък-голям град - според мен няма нищо общо с описания типаж. За съжаление наблюденията ми за хора дошли от малкия в големия град са доста по-лоши в две посоки или са алкохолици и чалгаджии, или са с цялостно ниско ниво /заради по-бедната среда на събития и възможности/ или искат да се покажат като нещо по-голямо, да достигнат ниво на граждани и това престараване става смешно. Пак ще кажа - описаният в статията човек не е от малък или голям град, а е просто изключение в държавата ни.
Чета и се чудя! Тоз се припознал, онзи също, ама бил малко по-грамотен. Симпатяги. Други са от провинцията и си искат одобрението, макар и да не са се возили в МЕТРОТО. Семпла статия. Познавам рибари без образование, които са по добри. Коментарите ме накараха да пиша. Ама то и такава е целта на статията. Може ли, това че някой ви представя един измислен от него стереотип да ви докара до такива драми - България мрази София и обратното. Няма да ви се тикам в очите, какъв съм, кой съм, няма и да цитирам някой от участниците в коментарите. Не искам да се заяждам с никого. Просто мнение. Служител в ИТ компания - дори и българска. ОООО, супер! Не е ли по-добре да имаш собствен бизнес вместо да робуваш на ... даже незнаеш кой?! Магазин, автомивка или дори, ако си толкова добър в програмирането - собствен продукт. Крачката да лансираш нещо собствено не изисква толкова усилия напоследък. Ако е добро ще се продаде. Бялото е бяло. Другото е страх, оправдания и, колкото и да не исках да използвам тази дума - комплекси. Все едно не е било. И така - доход - разходи = + пък после живей ако искаш в каравана на Луната. Няма значение от къде си, возил ли си се в каруца или метро - станал си повече от абревиатурата. Играй шах с огледалото. Препрочети Майстора и оназ на Булгаков. Егати примера. Можеше да е "Любов по време на холера" ама не върви за рибки. Така че, излез си от мирогледа колкото, и да са те затиснали житейските проблеми. Не съди! Уважавай всички! и моля - не се лови на евтини трикове.