История for Dummies: Симеон Велики и тежкото наследство

ОК, разбрахме се, че българският владетел цар Симеон Велики не си е дал сам това прозвище. Ако поразпиташ приятелите си (горещо препоръчвам този експеримент), ще видиш, че според тях Симеон Борисов (автентичният, а не мадридският премиер на Република България) е наречен така защото:

А) по негово време България е на три морета (за това си говорихме миналия път)

Б) по негово време България става много силна и могъща държава, а той оставя това величие на своите наследници (за това ще си говорим сега)

В) защото, "ако беше превзел Цариград, тогава щяхме по друг начин да си говорим" (за това следващия път).

И понеже всеки от нас е учил тъкмо това, сега се налага да стане ясно, че не митовете, а само истината може да ни направи свободни във възприемането на собствената ни история.

Тежкото наследство, което оставя Симеон на своя син - Петър, има няколко аспекта

Преди всичко Симеон води поредица от много тежки войни. 11 на брой са войните за тези 34 години. Ясно е, че почти целият ресурс на държавата се изсипва в поддържането на боеспособна армия. А че армията на българското княжество до 918 г. (до 918 г. Симеон не носи титлата "цар", а "княз") тогава е била боеспособна, говорят множеството победи срещу византийци, маджари, сърби.

Не съм сигурен дали е точно успех фактът, че благодарение на успешния съюз с печенегите, които са заселени по негово време в полето край Сердика и в днешна Северозападна България, сега имаме толкова колоритни местни хора с характерни нрави. Не подскачай сега - шегувам се, макар фактологията да е точно тази.

В тези 11 войни не броя потушаването на въстанието в България в края на управлението му, когато 20 000 български поданици търсят убежище в пределите на Византийската империя. Един Бог знае колко са били избити.

Друго перо от един условен бюджет на Симеонова България, което гълта изключително много ресурси, са строежите. Българският владетел наистина построява изключителна столица, която трябва да впечатлява най-вече чужденците.

Два града - вътрешен и външен, водоскоци и шадравани, църкви и впечатляващият манастирски комплекс "Св. Пантелеймон" (в местността Патлейна днес) са били със сигурност много сериозна инфраструктурна инвестиция, както бихме се изразили днес (има и яка възстановка).

Венецът на мащабното му строителство обаче са Царският дворец и тронната зала, които по описание са били особено пищни - злато, мед, сребро. И за всичко това надали е взел заем от някоя банка.

Можеш да прибавиш като част от наследството и факта, че Симеон до такава степен изтощава собствената си държава, че накрая е мразен дори от своите - не само избухва въстание, но името му не е използвано в българската политическа именна традиция... никога. Вторият български владетел с това име беше премиер в република.

От политическото наследство на Симеон Велики не остава на практика почти нищо - царската титла е призната за пръв път на сина му Петър. И по тази причина всеки след това, който е искал да посочи принадлежност към българската държавна традиция, е взимал това име.

Спомни си за въстаника Петър Делян, който през 1041 г. неуспешно се опитва да възстанови българската държава, а после те подсещам и за единия от братята Асеневци - Теодор, който при обявяването на въстанието през 1185 г. приема тъкмо името Петър, за да заяви категорично желанието на въстаниците да възстановят българската независима държава, този път успешно.

Териториалната цялост на тази така разширена държава се свива много бързо, а армията търпи поредица от поражения. Накрая, 40 години след смъртта на Симеон, киевският княз Святослав плячкосва столицата, а малко по-късно византийците я превземат.

С оглед на приложените аргументи е крайно време да се откажеш да позоваваш величието на Симеон върху политическото или армейското наследство, което оставя на своите сънародници и на сина си като владетел. Симеон Велики оставя след управлението си съсипана и разорена държава, с множество центробежни политически сили, борещи се за власт и с напълно изтощена хазна.

И нещо друго - дори не бяха споменати военните му неуспехи срещу сърбите, и особено срещу хърватите. Тези неуспехи само задълбочават кризата в последните години на неговото царуване.
И моля те, не казвай, че превземането на Цариград щяло да промени нещо.

Не, нямаше. Но за това следващия път.

#6 паяка 29.03.2014 в 10:10:31

1.Хм, значи даскалчето продължава да се обръща към нас като към глупаци - не се приема. 2.Опитва се да се държи вместо като историк, за какъвто ни се представя, като счетоводител. Взел Колю-дал Колю. Не можеш да търсиш в историята окончателно салдо - приходи минус разходи и готово- решихме задачата. Всяко събитие е със значението си и един крах не отменя предишен възход, това не е математика. 3."Българският владетел наистина построява изключителна столица, която трябва да впечатлява най-вече чужденците."- Ццццц, пък и фалигъз, несоциален тип, тоз княз-цар, вместо някоя чалготека да вдигне на поданиците за радост на душите им изтерзани, представителни ще ми прави - да се не излага пред чужденците, ето от къде ни е тръгнала смотаната народопсихология. 4. Аз продължавам да съм любопитна това ли е новата звезда на Уебкафето - Емил с чифутското име, с което през ден вече ни облъчват. Кажи си бе, младеж! Ние не закусваме с даскалчета в събота.

#12 Оня Дето Го Трият 29.03.2014 в 10:47:54

Преди още да съм чел статията ако може да попитам - по каква причина следва да смятаме, че експерти по всяка тема като Роуън, Гюлеметов ит.н са по-компетентни по история от някой даскал Емил примерно? Статии като тази са повод за размисъл ипоглед отразлична гледна точка, а не повод анонимни инженери от Варна и Руси да се изказват като последна инстанция и по история. А сега да прочета и текста

#21 djeisanborn 29.03.2014 в 13:20:53

До даскал Емил: Прочетох статията и за пореден път се убеждавам, че ние като нация или като нард сме единствените в Европа, а може би и в света където хора от собственият ни народ се опитват да омаловажават ИСТОРИЯТА на Българския народ. Историята ни е пълна с предатели и чуждопоклонници, но за щастие има и хора като Г-н Стефан Цанев, който за разлика от "даскал Емил" поне е направил усилието първо да прочете наши и и чужди хроники и едва тогава да седне да пише какъвто и да е труд. Предполагам, че четенето му е отнело минимум 5-6 години, но най - вероятно са над 10. Г-н Стефан Цанев Обаче успява да напише най- добрия исторически труд след История славяновългарска и горещо ще препоръчам на Даскалчето първо да прочете 4-те тома на Български Хроники и едва тогава да сяда и да пише каквото и да е. Заради такива даскали като теб в момента националното ни самосъзнание е не на дъното, ами под 15 метра кал. Защото 90% от тези даскали като теб, които в продължение на 20 години не са си направили и опит да прочетат и 1 книга различна от учебниците по история и така увреждат децата ни. Искам и да се извиня на всички тези учители и преподаватели от началното училище до университетите, които все още се опитват да научат децата ни на нещо и не спират да се борят срещу такива даскали като Емил.

#28 Оня Дето Го Трият 29.03.2014 в 15:34:17

Някои хора никога няма да проумеят това, че ако нещо го пише в учебниците по история, то непременно е точно така. По тая причина са готови да спорят и да размахват пръст на всеки, който малко ги накара да се размислят извън клишетата. Историята не е точна наука, та всяко нещо да има еднозначно тълкуване

#33 qhasper 29.03.2014 в 17:46:35

Аз пък четох в един форум, че Симеон е първият, който полага оптични кабели на балканите. Щом е положително деяние и е в българската история, няма начин да не е вярно. Който каже иначе, е еврейски предател...

#37 qhasper 29.03.2014 в 20:28:15

Симо, точно ти да милееш за правилното използване на главни букви си е направо комично.

Новините

Най-четените