Баща съм на дете с диагноза аутизъм. Накратко ще ви разкажа моята история. И не с цел съжаление или нужда от помощ. Детето ми е вече 10-ти клас. Учи в техникум и е с много добър успех.
Каквото и да сме постигнали досега, е било поради многото усилия от наша страна, помощта на малцина и проблемите, създавани от учудващо голямо мнозинство. А най-много проблеми имахме - и навярно ще имаме - с така наречената администрация, призвана да помага не само за здравето, но и в образованието.
След диагнозата, която получихме в центъра за психични болести „Св. Никола"- Александровска болница, ни бе казано, че това е до гроб и да се оправяме сами. Заради тази диагноза ни бе отказано записване на детето ни в две училища в жк "Надежда". За кратък период детето ни бе записано в помощното училище в жк "Надежда" (3-то Помощно училище, бел. ред).
Махнахме го оттам, след като установихме, че над децата е упражняван тормоз. Не оправдавам постъпките на възпитателите там, но намирам обяснение за ситуацията там. Просто обществото и държавата ги бе оставила сами да се оправят.
След този случай преместихме детето ни в съседното училище - 16-то ОУ.
Тук попаднахме на истински учител и педагогически съветник. От типа възрожденци. Хора с мисия в живота. С помощта на този учител и донякъде - с разбирането на тогавашния директор, развитието на детето ни тръгна в сравнително правилна посока.
И така беше до 4-ти клас. След завършването на 4-ти клас аз лично занесох благодарствени писма в Столичния инспекторат по образование (и тогава там шеф бе Ваня Кастрева). Такова бе връчено лично и на г-жа Йорданка Фандъкова (тогава зам.-кмет по образование). При внасяне на писмото ме информираха, че тези учители ще бъдат наградени. Но това така и не се случи.
От 5-ти до 7-ми клас бяхме оставени сами да се борим, подпомогнати от ресурсен учител веднъж седмично за по един час. Малко били ресурсните учители и трябвало да обикалят в различни училища.
В средата на учебната година за 7-ми клас получих информация за облекчен прием на деца със специални образователни потребности (СОП) след 7-ми клас и потърсих допълнителна информация в Столичния инспекторат по образование. Поради техните бюрократични изисквания, започнах събиране на необходимите документи още през януари, като срока за подаване бе края на април - началото на май.
След голям брой посещения и колосално количество загубено време (за което бях свидетел на потресаващо отношение към друг родител с подобни проблеми), в края на процедурата ме информираха, че според техния регистър, детето ми може да учи само овощарство и цветарство.
В регистрите им за заболявания нямаше въобще диагноза аутизъм, дислексия или други от спектъра психични заболявания. Всъщност базата данни не бе коригирана според мен от времето на соца.
След началните спорове разговорите се изостриха.
Резултатът бе следният - от инспектората консултираха директорката на училището, в което детето ми учеше (62 СОУ), как да процедира с нас. Поради дребен пропуск в документите ни за ресурсен учител, ни информираха, че всъщност детето ми няма да бъде третирано като такова със СОП. Правото на половин час повече по време на матурата ни бе отнето. След матурите в 7-ми клас детето ми бе прието без каквито и да е преференции от първо класиране, за разлика от други 17 деца от класа, скъсани на изпита.
Това е моят опит със Столичния инспекторат по образование, директор на който беше Ваня Кастрева - сегашен зам.-министър, който в първия ден на скандала отново зае типичната поза на партийно назначен бюрократ. В същото това министерство родиха нова глупост - поправителна сесия тази година, 2 седмици след началото на учебната година (доколкото знам, отново родена от същия човек).
И към момента на сайта на Столичния инспекторат по образование за деца със СОП има няколко бланки и нищо друго.
Не пиша това с цел съжаление.
Най-големият проблем на България не е в инфраструктурата, а е образованието и възпитанието. В съвременния свят на технологии решаващо е знанието и моженето. А без възпитание, ще имаме само мръсотия, простотия и увеличаваща се престъпност (колкото и да увеличават парите за МВР).
Завършвам с думи от филма „Хобит":
Такава е природата на злото. Разсейва се и избуява сред безсрамното невежество...
