Има един фундаментален "мотивационен" постер, на който са снимани пирамидите на Хеoпс, Хефрен и Микерин, а отдолу пише "Slavery - get's shit done". Много е яко да си имаш роби, факт.
Вместо въведение ще ви разкажа няколко случая. Всичките истории са истински, абсолютно реални и са се случили на мен или мои приятели. Имената са излишни, естествено, и не претендирам да цитирам напълно точно, но затова пък художествената измислица е точно НИКОЛКО.
Oт вас се изисква да познаете в какви учреждения трупат бъдещ професионален опит тези иначе интелигентни и трудолюбиви младежи, жертващи някои от най-щастливите си дни в името на имагинерен бъдещ просперитет и половин ред в CV-то, което и без това рядко има значение. И да не познаете - и без това ще ви кажа... Та:
Хм, да, младеж, айде да се качиш на един стол и да изчистиш филтрите на климатиците, става ли? Нещо ако не можеш да се оправиш се обади на оная, дето напусна, как й беше името, щото тя ги чисти миналата есен...
Или друг случай, с друг човек, на друго място:
Ъъъъ, да, нали знаеш коя е моята кола? Долу, сребърната Це-класа. Ето ти ключа, в багажника има там едно нещо, дето не мога да пренеса сама, качи ми го горе, ако обичаш.
A в багажника, o, изненада, имало 10-килограмова диня, която грацилният 60-килограмов стажант трябвало да пренесе. Същият е носил и пица. Oще доста хора са носили пица. Гаврата обаче не свършва. Мои познати са бърсали прах, чистели са тоалетната, вдигали са им скандал, когато са купували сапун, който не е "Dove", идвали са на работа в 5 сутринта, защото имат лекции през деня...
Мен са ме карали да беля мандарини за клиенти, да нося по четири десетлитрови туби вода наведнъж, да снимам РЪЧНО 800 страници на ксерокс, който ми е набор (сиреч всяка страница я въртиш на ръка), като се наложи да остана 3 часа след края на работния ден, да си купя с мои пари интернет-кабел за служебния компютър, който делях с още двама симпатични роби.
Останалото време бях нещо като оберкелнер, а да не говорим за търчането от институция на институция в дъжд, в сняг, в суграшица, лапавица, киша... май само ураган не ме е брулил в изпълнение на служебния дълг.
Дъното беше, когато се наложи в продължение на една работна седмица да издирвам в стаята със скандално разбъркания архив точно определен нотариален акт, собственост на някакви кавказки мутри. В понеделник, когато започна шестият ден на тази "прашна книжовна епопея", един от шефовете се смили да ме изрови изпод камарите хартия с милото: "Ей, мойто момче, к'во скатаваш при архива, малко работа няма ли да свършиш?" Викам "Е, търся нотариалния акт!", а отговорът "Ми те клиентите се обадиха в сряда, че вече не им трябва..." просто ме запокити зад борда.
Та така. Примерите са многобройни и абсурдни. Всичко отгоре е истина и няма капчица преувеличение. Какво работим ли? Ние сме малките симпатични и вечно усмихнати роби, наричани на галено "адвокатски сътрудници", ние сме стажантите.
Каква е ползата от нас? Ще започна отдалеч. Има два вида адвокати - едините мислят широкомащабно, "ларж" и не се страхуват от теб - в техните очи ти не си този, който ще им изяде хляба. За тях си дългосрочна инвестиция.
Човек, който, ако бъде обучен, ще спечели за бизнеса много повече пари от тези, които са вложени в него. Адмирации за тях, случи ми се да попадна при такива и искрено тъгувах в момента, в който стажът ми при тях свърши. За такива работодатели с радост вършим истинска работа, вземаме най-доброто от тях и им даваме най-доброто от себе си, защото срещу него получаваме нови умения, добро отношение и честна оценка на способностите си. Там не вариш кафета, а четеш и пишеш, което е най-важното. Но това е изключение от правилото и случаите са ограничени.
Има обаче и общ случай - на адвокати, които разсъждават в малък, крайно дребнав мащаб. За тях ти си оня, дето ще дойде, ще им открадне занаята, ще избяга и после ще им заеме нишата. Ето защо единственото, което те са готови да ти дадат, е голямо работно време и малка заплата, неавтоматичен ксерокс и "пишеща машина" с бавен нет.
На тях просто не им дреме кой си ти, за какво се бориш, знаеш ли, не знаеш ли, защото и без това само мъкнеш разни неща от точка А до точка Б. От това разделение съдим, че адвокатите хич, ама хич не са прости и доста добре си гледат интереса. За "готините" - поклон, те наистина инвестират печелившо. Бачкаш здраво, но има смисъл.
Другите са на принципа "Бай ти Ганя не е будала", щото, ако трябва да си наемеш човек, който да върши материално-техническата работа, той ще иска да е на пълно работно време, да взема човешка заплата, защото най-вероятно има деца и семейство, ще иска трудов договор, което значи данъци и осигуровки, ще иска отпуска, ще иска нормални условия на труд, ще има длъжностна характеристика от която не върви да го вадиш, абе въобще претенции до небето.
Друго си е, братче, стажантчето - яки момчета, секси момиченца, свежи, трайкат си, бачкат, чистят филтрите, режат цитрусови плодове, варят кафе със скоростта на светлината, поднасят го с усмивка... е, верно, не се свъртат много в кантората - 4-5 часа на ден, но пък за тия пари - толкова, к'во му плащаш...
Отделно в стажантските задължения влиза търчане по всички институции - съдилища, агенции, чужди кантори, държавни учреждения и тем подобни. Както казах - няма дъжд, няма сняг, марш до пощата и това е! За адвокатите ползата е ясна, но каква е файдата за стажанта от подобен "стаж" никой не знае и никой никога няма да разбере.
Повечето стажове се плащат. Символично, естествено, но има и някои изключения, например по 800-900 лв. месечно за стажанти, които обаче са обучени да вършат работа, която обикновен третокурсник (например) не може да върши. Накратко - пичовете си избачкват парите отвсякъде. Стажувал съм на няколко места и най-високата заплата, която съм получавал, е 150 лв. на месец за 5 дни седмично по 8 часа на ден (150 лв. получавах и за 5 дни по 4-5 часа на ден).
Когато не тичах по институциите, си клатех краката, което си е жива мъка. Адвокатска работа - йок. "Чети си Уикипедия и не се бутай, не ги разбираш още тия работи". Това беше "гадният стаж". "Готиният стаж", в който ме обучаваха, обръщаха ми внимание, даваха ми обратна връзка за допуснатите грешки и непрекъснато ми даваха юридическа работа беше неплатен, но за подобно отношение, заклевам се, готов съм да си плащам.
По отношението към най-ниските нива, впрочем, си личи мащабът на мисленето и това дали си нормален човек или самозабравил се "старшина". При един такъв старшина бях на интервю за стаж, като условията бяха "Пълна работна седмица, като уикендите има пътувания в провинцията. Те са извън делничните дни, но не се плащат допълнително. Ще се занимаваш със заповедни производства (т.е. събиране на дългове по селата). Заплащането е 350 лв. на месец, като, ако искаш да посетиш някоя лекция, трябва да го съгласуваш с непосредствения си ръководител и да получиш разрешение."
Но да се върнем на заплатата. 150 кинта на месец, пич, това е. Не можеш да паднеш надолу, но и не можеш да получиш повече, пък изборът е твой - ако щеш... Ако не ти изнася - друг ще дойде, студенти - бол. Кандидати за работа - също бол, университетите бълват нискограмотни, но безкрайно амбициозни кадри, а местата са кът.
Средната заплата на адвокатски стажант е 250 лв. за почасова работна седмица и 350 за пълна работна седмица. Изводът е, че ако искаш да си учиш уроците, ама сериозно, трябва или родителите да те издържат, или да работиш почасово и да живееш в мизерия. Щото 300 лева струва квартирата на един човек.
Aко разчиташ да работиш в кантора, да трупаш опит по материята И да вземаш добри пари, просто забрави. Друг е въпросът колко чисто юридическа работа ти възлагат - отново зависи от желанието на адвокатите да инвестират в теб. Колкото повече - толкова по-добре, все пак затова сме там. Не за парите, не за слугинажа - там сме да се учим и да растем. А от механична работа само затъпяваш.
По-добре 4 часа да се бориш с нещо, което не ти е по силите, отколкото да ги прекарваш по клюкарските сайтове. Да имаш относително компетентен студент, който желае да работи за теб и желае да се учи, а ти да го ползваш като хамалин/секретарка е точно толкова тъпо и недалновидно, колкото да имаш Ес-класа и да караш в нея картофи. Така ние не се развиваме, а вие не използвате потенциала ни. От това работодателите губят много повече.
Хора, искаме да сме полезни! Искаме да работим и имаме най-доброто желание да ви помагаме (според възможностите си)! За което, естествено, от вас се очаква а) да ни научите кое как се прави и б) да си плащате достойно. Така е справедливо, right?
За момента обаче стажантите сме "роби на ксерокса", момчета за всичко, носачи, чистачи, келнерки, секретарки и в далеч по-малка степен "адвокатски сътрудници". Ние не "сътрудничим на адвоката", а "слугуваме на офиса". Да ме прощавате, но учим за юристи, а не за икономи.
С такова отношение, уважаеми експлоататори на студентския труд, никога няма да заслужите нито уважение, нито коректно отношение, а най-много подмазване от по-амбициозните или по-компромисно настроените. Защото за момента получавате точно това - нашия компромис, просто защото просто нямаме друг избор.
И ако на вас положението "те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим" ви изнася и отговаря на потребностите ви, значи има нещо дълбоко сбъркано в цялата система. Ама аз това можех да ви го кажа и преди да седна да пиша. И понеже правилата ги създавате вие - помислете далновидно и ги променете.
Дотогава - Thanks for nothing!
