Представете си свят, в който изрисуваната някоя стена свастика не би предизвикала гнева на мнозина и не би провокирала разговор на тема толерантност. Свят, в който свастиката е просто символ на късмета, нещо добро и позитивно. Всъщност това е била тя, преди Хитлер да си я присвои и да я превърне в нацистки знак.
В древния индийски език санскрит, свастика означава "благосъстояние". Символът е използван от хиндуистите, будистите и джайнистите от хилядолетия и масово е бил приеман за индийски символ.
Ранните западни пътешественици в Азия са били вдъхновени от положителните и древни асоциации на символа и са започнали да го използват и в родината си. Към началото на XX век огромна краткотрайна мода превръща свастиката в безобиден символ на късмет.
Дори е била приета на Запад като архитектурен мотив, в рекламния и продуктовия дизайн.
"Coca-Cola са го използвали. Carlsberg са го поставяли на бутилките си с бира. Бойскаутите са го възприели, а Клубът на американските момичета е нарекъл периодичното си издание "Свастика". Дори те са изпращали баджове със свастики на младите си читатели като награда за продадени копия на списанието," казва американският графичен дизайнер и писател Стивън Хелър. В книгата си "Свастиката: символ, неподлежащ на изкупление?" той изследва значенията на изображението.
Символът е използван и от американските военни през Първата световна война и е бил на самолетите от британските военновъздушни сили чак до 1939 година.
Повечето от тези безобидни употреби обаче спират през 30-те години, когато нацистите идват на власт в Германия
Употребата на свастиката от нацистите произлиза от преводи на стари индийски текстове от немски учени през XIX век, при което те забелязват сходства между техния собствен език и санскрит. И те стигат до извода, че индийците и германците имат общ произход, и си представят раса от бели богоподобни воини, които наричат арийци.
Тази идея впоследствие е възприета от антисемитски националистически групи, които си присвояват свастиката като арийски символ, за да засилят мита за древния произход на германците.
Черният пречупен кръст с прави рамене (hakenkreuz) върху бял кръг и червен фон на нацисткото знаме се превръщат в най-омразния символ на XX век, неотделимо свързан със зверствата, извършвани по време на Третия Райх.
"За евреите свастиката е символ на страх, на потисничество, на изтребление. Тя е символ, който никога няма да можем да променим," казва 93-годишният оцелял в Холокоста Фреди Кнолер. "Ако рисуват свастики върху гробове или синагоги, това предизвиква страх у нас. Не бива това да се случва отново."
Свастиката е забранена в Германия в края на войната, като Германия неуспешно се опита през 2007 г. да въведе забрана за употребата й в целия ЕС.
Ироничното е, че свастиката е по-европейска като произход, отнколкото подозират повечето хора
Археологически разкопки отдавна демонстрират, че свастиката е много стар символ, но древните примери за употребата му далеч не се ограничават до Индия. Той е използван и от древните гърци, келти и англосаксонци, като някои от най-древните свастики са открити в Източна Европа - от прибалтийските държави до Балканите.
Ако желаете да видите колко дълбок е мотивът на свастиката в Европа, добро начало е Киев, където в Националния исторически музей на Украйна има впечатляваща гама от експонати.
Сред най-ценените съкровища на музея е малка фигурка от слонова кост на женска птица. Направена от бивна на мамут, тя е открита през 1908 в палеолитното поселище Мезин край границата с Русия.
На торса на птицата е гравиран сложен модел от обединени свастики. Това е най-старата идентифицирана свастика в света, като чрез радиотестове е датирана отпреди цели 15 000 години. Птицата е открита сред многобройни фалически обекти, което подкрепя тезата, че свастиката е била използвана като символ на плодовитост.
През 1965 палеонтологът Валентина Бибикова открива, че повтарящият се шаблон на свастиката по птицата е много подобен на естествено присъстващ мотив, видим в напречния разрез на слоновата кост. Дали палеолитните създатели на фигурката просто са възпроизвели това, което са виждали в природата - и огромния мамут, който те са свързвали с благосъстояние и плодовитост?
Единични свастики започват да се появяват при неолитната Винчанска култура из югоизточна Европа преди около 7000 години
Но през бронзовата епоха те стават по-разпространени из цяла Европа. В колекцията на музея има глинени съдове с единични свастики, обхващащи горната им половина, датирани от около 4000 години. Когато нацистите окупират Киев през Втората световна война, те са толкова убедени, че те са доказателство за арийския им произход, че ги отнасят в Германия. (Те са върнати след войната.)
В гръцката колекция на музея, свастиката е видима като архитектурен орнамент, който се превръща в характерен гръцки мотив, масово използван върху плочки и текстил и до наши дни.
Древните гърци използват и единични мотиви със свастики, за да декорират глинени съдове и вази. Един фрагмент от колекцията, датиран от около VII век пр.н.е. показва свастика с краища, разгъващи се като филизи, нарисувана под корема на коза.
Вероятно най-изненадващият експонат в музея е на крехки текстилни фрагменти, оцелели от XII век. Счита се, че те са били част от яката на роклята на славянска принцеса, избродирана със златни кръстове и свастики с цел пропъждане на злото.
Свастиката остава популярен мотив в бродерията в Източна Европа и Русия чак до Втората световна война
Руският писател Павел Кутенков е идентифицирал близо 200 вариации на символа в региона. Но пречупеният кръст остава силно зареден с емоция символ. През 1941 година Киев е място на едно от най-страшните масови убийства през Холокоста, когато близо 34 000 евреи са избити в Бабий Яр.
В Западна Европа употребата на древни местни свастики спират много преди съвременната епоха, но примери за свастики могат да бъдат открити на много места, като прочутия камък-свастика от Бронзовата епоха в Илкли Мур, Йоркшир.
Някои хора смятат, че тази дълга история може да спомогне за възраждането на символа в Европа като нещо позитивно. Питър Медсън, собственик на салон за татуировки в Копенхаген, казва, че свастиката е елемент от норвежката митология, която е привлекателна за много скандинавци. Той е сред основателите на миналогодишния "Ден да се научим да обичаме свастиката" на 13 ноември, когато татуистите по цял свят предлагат безплатно рисуване на свастики, за да изтъкнат дългото мултикултурно минало на символа.
"Свастиката е символ на любов, а Хитлер е злоупотребил с нея. Не се опитваме да възродим пречупения кръст. Това би било невъзможно. Нито пък това е нещо, което желаем хората да забравят," казва той.
"Просто искаме хората да знаят, че свастиката съществува под много други форми, нито една от които не е била използвана някога за лоша кауза. Също така се опитваме да покажем на крайнодесните фашисти, че е нередно да използват този символ. Ако можем да просветим обществото за истинското значение на свастиката, може би ще успеем да я отнемем от фашистите."
Но за хора като Фреди Кнолер, които са изживели ужасите на нацизма, перспективата да се научат да обичат свастиката не е толкова лесна
"Тези, които сме преминали през Холокоста, винаги ще помним как е изглеждала свастиката в живота ни - като символ на чисто зло," казва той. "Не сме знаели, че символът е съществувал преди хиляди години. Но все пак мисля, че е интересно хората да научат, че свастиката не винаги е била символ на нацизма."
