Неделя, осем сутринта, точно седмица преди европейските избори е чудесно време да те извикат като свидетел по дело за купуване на гласове.
И да подчертаем: ЗАСЕКРЕТЕНО дело за купуване на гласове, а отпред да чакат журналисти.
Звучи тъпо, защото наистина е.
За пореден път става ясно, че родните политически PR драматурзи имат толкова малко въображение, че не могат да измислят предизборна сценка, без участието на институциите (и Николай Бареков).
Интересно какъв ли е бил замисълът да се извика Румен Петков на разпит в МВР по разследване на прокуратурата за купуване на гласове в Плевен. Може би да се повтори Костинброд? АБВ да излязат лошите, а БСП целите в бяло ловят лошите? Или да се даде повод на Бареков да каже, че Румен Петков трябва да бъде арестуван веднага.
Румен Петков не е нов в занаята, наречен у нас "политика". (То, разбира се, не е истинска политика, защото нищо не решава за хората от години наред.)
Бившият вътрешен министър е свикнал да носи другарска кал по себе си, а трелите от неговите уста, че участва в "пошъл и подъл" сценарии винаги могат да се приемат с едно, че и две на ум.
Но липсата на информация, ражда само дезинформация и спекулация.
С подобни новини се цели едно единствено нещо: да си въобразим, че някой има истинско намерение да се бори с купуването на гласове, да се очертаят лошите и добрите.
И може би Плевен да стане Костинброд.
Специално по отношение на лицето Румен Петков имам не едно и две, а много повече на ум. Когато някой, неизменно намиращ се в челото на класацията по публична наглост сред българските политици, нададе вой как е бил онеправдан, това е най-малкото съмнително. Не че конспиративните му бивши другари от БСП не могат да му спретнат подобен номер – напротив, точно в техния стил е. Но също толкова възможно е журналистите да са уведомени по негова лична инициатива. Или на шефа му Първанов, който е един от доказаните царе на сенчестите манипулации в родната политика. Между другото, като почитател на моторните спортове, винаги ме е дразнело как тоя индивид (Петков) тихичко се настани на хранилка в тази сфера. Въобще не питам дали има някакви заслуги за тези спортове – сигурен съм, че няма. Освен топлата му плевенска връзка с бившия мотоциклетист Богдан Николов – който за съжаление рискува да остане в историята не толкова с победите си като спортист, колкото със спорните си от законова гледна точка занимания след края на спортната си кариера. Срам ме е, когато нахалната физиономия на Петков се появява на публични прояви в качеството на официален представител на България. Добре, че не сме нещо особено в международен мащаб по отношение на тези спортове, та няма често поводи...