За никой не е изненада, че поддръжниците на определени партии са склонни да лепят етикети на лидерите на опозицията и да ги обявяват за лоши и дори психопати. Оказва се обаче, че президентите с висока склонност към определени психопатии имат по-голяма вероятност да се представят добре на поста си - без значение към коя партия принадлежат.
Ново проучване, което се основава на рейтинги на президентите и личностни оценки, изготвени от стотици историци и биографи в няколко различни изследвания, открива, че успехът на президентите е обвързан с една конкретна характеристика на психопатите - безстрашната доминантност.
"По-лесен начин за възприемане на тази характеристика е да се мисли за нея като за комбинация от физическо и социално безстрашие," коментира Скот Лилънфелд, водещ автор на изследването и професор в университета "Емъри".
Смелите хора не разбират физическите или социалните трудности, които плашат останалите
Според Лилънфелд, "това качество често се възприема като някакъв вид гъвкавост, защото хората не демонстрират страх или объркване в лицето на всекидневните житейски предизвикателства." Макар че това звучи като необходимо качество за справянето с ежедневните кризи, пред които се изправят президентите - от урагани до заплахи от недобронамерени държави с ядрени оръжия, същата тази склонност при психопатите се свързва и с грубост, безразличие към негативните последици и импулсивно антисоциално поведение.
Разбира се, това не означава, че президентите са чиста проба психопати - те не демонстрират високи показатели във всички рискови фактори на психопатията. Проучването открива, че като цяло, президентите имат по-голяма вероятност да се окажат психопати отколкото останалата част от населението, заради нивото си на доминантност - ала при все това нямат високи нива на така типичното за психопатите импулсивно антисоциално поведение.
Въпреки че "според някои хора президентите са силно психопатични личности," коментира Лилънфелд, комбинацията от склонности, които ги правят толкова успешни, не може да бъде характеризирана като присъща на психопати.
"На президентите им се налага да бъдат смели и самоуверени, за да могат да управляват.Ссвен това, те имат огромен капацитет да отлагат възнаграждението и да контролират импулсите си, поне в някои области".
Хронология на 43 президента, почти без изключение с психопатични наклонности
Всички американски президенти от Джордж Вашингтон до Джордж Буш - младши са включени в проучването (по време на неговото изготвяне все още липсват достатъчно данни за Обама). Изследователите наемат 121 експерти, които да използват стандартизирани методи за психологическа оценка, чрез които да преценят характерите на президентите въз основа на биографичната информация за тях, преди да бъдат избрани за държавни глави.
След това, направените психологически профили биват сравнени с рейтингите за успеваемост и ефективност на президентския им пост от две изследвания, проведени от историци: проучване от 2009 година на C-Span, в което взимат участие 62 историка и изследване от 2010 на колежа в Сиена, в което участват 238 историка.
На върха на класацията по безстрашна доминантност са Теди Рузвелт и Джон Кенеди, като Франклин Рузвелт, Ронълд Рейгън и Бил Клинтън не изостават от тях. Джордж Буш-младши е едва на 10-о място в класацията, като Ръдърфорд Хейс, Закъри Тейлър, Мартин Ван Бюрън и Андрю Джаксън също са в топ 10, илюстрирайки, че безстрашната доминантност не винаги се асоциира с вземането на добри решения или пък успеха като цяло.
И наистина това си е нож с две остриета: ако смелостта ти позволява да игнорираш както страховете си, така и притесненията на хората около теб, може да се окаже твърде лесно да залитнеш към безразсъдно поведение, отписвайки важни проблеми, които по принцип заслужават внимание.
Успехът или провалът на един президент в немалка степен зависи и от случайни фактори
Разбира се, обстоятелствата и късметът също могат да изиграят голяма роля в това дали едно решение по-късно ще бъде виждано като проява на смелост или лудост - и дали мандатът на даден президент ще бъде счетен за успех или провал.
"Вероятно най-решаващият фактор за успеха на президентите е късметът," коментира Лилънфелд. Интересното е обаче, че поне в едно от посочените изследвания се предполага, че безстрашните типове могат до голяма степен да повлияят на собствения си късмет: рейтингите за късмета на отделните президенти са свързани с индивидуалната им степен на безстрашна доминантност.
Лилънфелд отбелязва, че това проучване не може да определи кога смелостта на даден президент прекрачва границата от уверен кураж към безразсъдност: липсват достатъчно данни, за да се изчисли дали изключително високите нива на безстрашна доминантност могат да се окажат непродуктивни, макар че интуицията подсказва това.
Освен това, той подчертава, че цялостният ефект от тази смелост върху ефективността на президентите е малък: съществуват множество фактори, които имат значение при сътворението на един президент, а това е само един от тях.
Смелото лидерство не е просто качество, характерно за психопатите или политиците
Формално погледнато, всеки попада някъде в тази скала - от страхливец до смелчага, от последовател до лидер. А психопатичните склонности като безстрашната доминантност - или други такива като импулсивността, грубостта и неискреността също се проявяват в определена степен при обикновените хора.
"Мисля че съществуват все повече доказателства за това, че подобни склонности са налице при всички, подобно на ръста и теглото: т.е. това са неща, с които се характеризира всеки човек до някаква степен. Вероятно не може да се говори в крайности - във "всичко" или "нищо".", коментира Лилънфелд. Нюанси на потенциална патология се срещат при всеки.
За хората, които имат високи показатели при психопатични склонности като смелост и импулсивно антисоциално поведение, е вероятно балансът между тези две качества да определи разликата между това дали ще се превърнат в жестоки престъпници или (съмнителни, но) богати бизнес лидери.
"Дейвид Линкън твърди, че психопатите и героите са "двете страни на една и съща монета". Може би наистина е вярно, че безстрашната доминантност, която служи като гориво за психопатите, понякога може да роди и големи герои", обобщава Лилънфелд.
