Ново ръководство за психолози признава, че пубертетът трайно достига до 25-годишна възраст.
Дали това е новият предел, отвъд който вече сме зрели?
"Идеята, че изведнъж на 18 години ставаш възрастeн, не звучи убедително," коментира детският психолог Лаверн Антробъс, която работи в лондонската клиника "Тависток". Тя допълва: "Опитът ми с млади хора сочи, че те все още се нуждаят от доста голямо количество подкрепа и помощ след тази възраст".
Детските психолози получават нови насоки, според които възрастовият диапазон, с който работят, се увеличава от 0-18 до 0-25 години. "Все повече осъзнаваме и оценяваме развитието отвъд 18-годишна възраст и мисля, че това е една наистина добра инициатива," коментира Антробъс, която вярва, че често препускаме из детството, искайки малчуганите ни да достигнат до ключови постижения много бързо.
Новата дефиниция за зрялост цели да гарантира, че когато младите хора достигнат до 18-годишна възраст, те няма да изпаднат през празнините в здравната и образователната система. Промяната следва развитието в човешкото разбиране за емоционална зрялост, хормонално развитие и мозъчна активност.
"Невропсихологията е постигнала огромен напредък и вече не смятаме, че нещата просто спират на определена възраст; всъщност съществуват доказателства за развитието на мозъка в началото на 20-те години и те показват, че времето, по което развитието му спира, е доста след това, което първоначално сме смятали," казва Антробъс.
Съществуват три етапа на пубертета - ранен от 12 до 14 години, среден от 15 до 17 години и късен пубертет, който е над 18-годишна възраст
Невропсихологията показва, че когнитивното развитие на младите хора продължава в този по-късен етап и че тяхната емоционална зрялост, самооценка и самовъзприятие се влияят от него, докато префронталният кортекс на мозъка не бъде напълно развит.
Наред с мозъчното развитие, хормоналната активност също продължава в началото на двадесетте години, разкрива Антробъс.
"Редица деца и млади хора на възраст между 16 и 18 години имат толкова засилена хормонална активност, че е недоразумение да си представяме, че тя ще се нормализира към момента, в който навършат 18," казва тя.
Според нея някои тийнейджъри искат да останат по-дълго със семейството си, защото се нуждаят от повече подкрепа по време на тези решаващи години и е важно родителите да осъзнаят, че не всички млади хора се развиват с еднакви темпове.
Но съществува ли реална опасност, че отглеждаме поколение от млади хора, които не са склонни да се откажат от пубертета?
Телевизионните ситкоми са пълни със стереотипа за младия възрастен. Има и телевизионни герои, които искат да се откъснат от натоварващите ги или твърде покровителствени родители и да достигнат до зряла възраст, но не успяват да скъсат връзките със семейството.
Професорът по социология в университета в Кент Франк Фуреди коментира, че сме инфантилизирали младите хора, което е довело до все по-голям брой млади мъже и жени в края на 20-те си години, които все още живеят в родния си дом.
"Често се твърди, че причините за това са икономически, но всъщност не става въпрос за това," твърди Фуреди. "Истинската причина е загубата на желанието за независимост и справяне с живота сам. Когато аз бях студент, да те видят с родителите беше чисто социално самоубийство, докато сега това се е превърнало в норма".
Фуреди твърди, че тази инфантилизирана култура е засилила усещането за "пасивна зависимост", което може да доведе до трудности в реализирането на зрели връзки между възрастните. Доказателствата за това съществуват дори в предпочитанията ни на филми. "Все повече възрастни гледат детски филми в кината," казва Фуреди. "Ако погледнете към детските телевизионни канали в Америка, 25% от техните зрители са възрастни".
Според Фуреди не е вярно, че модерният свят е по-труден за преодоляване от младите хора. "Не мисля, че светът е станал по-лошо място, просто ние предотвратяваме самостоятелността на децата от много ранна възраст. Когато са на 11, 12 и 13 години не ги пускаме навън сами.
Когато са на 14 и 15, кръжим около тях и ги изолираме от истинските им преживявания. Отнасяме се със студентите, както навремето се отнасяхме с учениците, затова мисля, че този кумулативен ефект на инфантилизацията е отговорен за това".
Но трябва ли родителите наистина да насърчават тийнейджърите да следват собствения си път в живота?
Една от традиционните инициации на зрялата възраст е напускането на родния дом, но консултантът по недвижими имоти Сара Бийни коментира, че не е необходимо тийнейджърите да се изнасят от родния си дом, за да се научат как да бъдат независими и че съчетаването на няколко поколения в един дом също има сериозни предимства.
"Решението на това да нямаме безполезни 25 и 30-годишни хора, живеещи в родния си дом, не е да ги изтикаме от него, а да ги накараме сами да се перат, да си плащат сметките, да допринасят за наема, да си чистят сами стаята и да не чакат всичко наготово," съветва Бийни.
Според нея родителите трябва да научат тийнейджърите на ключови умения, а младите от своя страна да държат родителите си информирани за съвременните тенденции. "Знам, че звучи като утопична мечта, но вероятно това е нещото, към което трябва да се стремим. За мен това е Светият граал... защото не всички, живеещи в отделни домове, си мислят "Чудесно, сега плащам ипотека"."
Според автомобилния експерт Куентин Уилсън идеята за родителската отговорност към тийнейджърите трябва да бъде разширена и до още един външен символ на зрелостта - автомобила. Той твърди, че колата се е превърнала в "талисман" за младите хора, чрез който те се чувстват по-зрели.
Уилсън коментира, че според статистиката на възраст от 18 години повечето ПТП-та, причинени от млади шофьори, се дължат на лоша преценка и вземане на погрешни решения и че зад волана "зрелостта не се е формирала напълно, докато не надминеш 25-годишна възраст - или поне така е при повечето хора".
Но вместо да увеличат минималната възраст за шофиране, според Уилсън родителите и учителите трябва да възпитават умения за безопасно шофиране преди ефектите на пубертета да настъпят.
С тази препускаща хормонална активност и пубертет, който трае много по-дълго, от колкото сме мислели преди, как можем да разберем кога действително сме достигнали до зрелостта?
Според Антробъс моментът е, когато независимостта "е нещо, което и децата, и родителите искат и могат да си позволят"
Но за вечните тийнейджъри между нас вероятно важи дефиницията на Бийни: "За мен зрелостта е да осъзнаеш, че няма "пораснали хора" и че всички останали само импровизират".
