Голямата египетска заблуда

Даже след многохилядните кървави протести в Египет, в западните страни мнозина все още мислят, че "Мюсюлмански братя", някогашните най-големи противници на президента Хосни Мубарак, са най-подходящите хора, които да управляват страната. Тази позиция се базира на няколко мита, които не са, няма да бъдат и никога не са били истина.

Те са демократи

Далеч не. Много преди революцията, свалила от власт Хосни Мубарак, някои западни учени и анализатори смятаха, че основните врагове на дългогодишния президент ще приемат демокрацията. Основание за това даваше участието на „Мюсюлмански братя" във всички избори, което наблюдателите тълкуваха като подчинение на демократичния ред. Мнозина вярваха и на думите на самите представители на движението, според които „демокрацията е шура" т.е. обсъждане и ислямистите подкрепят открития дебат.

Откакто те сложиха Мохамед Морси на президентския стол, точно обратното е вярно. Единствените, поканени на „обсъждане" бяха военните, които отстъпиха властта срещу по-голяма автономия от държавата. Така техните отделни съдилища получиха конституционна закрила, въпреки че в тях могат да бъдат съдени и цивилни, обвинени в неясно формулираното „увреждане на въоръжените сили".

Междувременно, „Мюсюлмански братя" възприеха много от познатите тактики на стария режим: опозиционните активисти биват уволнявани, а журналистите, съдени за обида на президента, само за половин година изпревариха по брой тези от 30-годишното властване на Мубарак. Ислямистите в момента се готвят за парламентарни избори, като нейни активисти получават хранителни стоки на цени под пазарните, за да използват след това продуктите за купуване на гласове - нещо, което повечето египтяни помнят от преди.

Въпреки всичко, най-крещящият със своята антидемократичност акт на управляващите е „конституционната декларация" от ноември 2012 г. Тя поставя президента над съдебната власт и му дава правото „да предприеме нужните действия, за да защити страната и целите на революцията".

На масовите протести срещу заграбването на властта Морси отговори с прекарването на новия основен закон през доминираното от ислямисти Конституционно събрание. „Мюсюлмански братя", на свой ред, се мобилизираха и техни активисти излязоха на улиците с цел саморазправа с опозицията. Така управляващите в Египет „обсъждат" курса, по който водят страната.

Първата година на „Мюсюлмански братя" като основна политическа сила показа, че изборите сами по себе си не носят демокрация. Жизнено важни са демократичните ценности, които ислямистите очевидно не притежават.

Те са просто силно религиозни

Грешка. Макар „Мюсюлмански братя" да са съставени от религиозни хора, те в много по-голяма степен от католици, ортодоксални евреи и индуси са обединени в политическа организация, която използва вярата за мобилизация на членската си маса. Поради тази причина и сред привържениците на ислямистите не може да има политически различия.

Организацията запазва своята единност чрез системата за повишения, която изисква от всеки да премине през 5 до 8-годишен процес, едва в края на който той може да се нарече пълноправен „активен брат". За преминаването на всяко следващо ниво се полага изпит, който изисква запаметяване на пасажи от корана, а също и на думите на основателя на „Мюсюлмански братя" Хасан ал-Банна, както и на радикалния теоретик Саид Кутб. Освен това, всички желаещи да станат част от организацията преминават тест са вярност и се заклеват да „слушат и изпълняват" заповедите.

Междувременно 20-членното ръководство на „Мюсюлмански братя" използва своите „войници" по начин, който гарантира максимален политически ефект. Пирамидалната структура на организацията бързо предава директивите до малките „семейства" - 5 до 20-членни местни клетки, разпръснати из Египет. „Семействата" са директни изпълнители на заповедите - били те за политическа кампания или кървава саморазправа с опозицията.

Добре организираните и надъхани „Мюсюлмански братя" са в свои води, когато трябва да се печелят избори, а всички останали не могат да намерят общ език. Затова и вътрешното единство е най-важното нещо за организацията. Всякакви идеологически дебати са забранени - формално като обида към ислямския закон.

„Мюсюлмански братя" не се поколебаха да изгонят един от най-важните си гора, Абдел Монеим Абдул Фотух, когато през 2011 г. той се кандидатира за президент без одобрението на организацията. По-късно бяха прогонени някои от лидерите на младежката организация поради точно обратната причина - те искаха ислямистите да останат политически неутрални.

Със сигурност, дългосрочната визия на „братята" е религиозна, но те виждат себе си като основното средство за реализирането й. Дисциплината, с която „Мюсюлмански братя" преследват властта и с която промиват мозъците на своите членове, за да ги хвърлят после срещу всеки, припознат за идеологически враг, някак силно напомня на болшевиките от съветско време.

Те са капиталисти

Не съвсем. За мнозина, влизането на богати бизнесмени в ръководството на новата управляваща партия означаваше само едно - че „Мюсюлмански братя" в крайна сметка е капиталистическа организация, която поставя икономическите интереси на страната на първо място. Това щеше и да значи отваряне към Запада - един от сигурните пътища за преки чуждестранни инвестиции.

За съжаление, както участието в избори не направи от ислямистите демократи, така и наличието на богаташи не ги превърна в капиталисти. Един от техните икономически експерти посочва, че организацията цели баланс между „правото да събереш богатство" и „етиката и ценностите, които крепят обществото" - каквото и да значи това.

„Проектът за възраждане" на управляващите е също толкова амбивалентен. От една страна, платформата защитава капиталистически тези - премахване на монополите, насърчаване на външната търговия, намаляване на дефицита и премахване на бюрократичните пречки пред бизнеса. Същевременно се предлагат и познати от времената на Мубарак практики като контрол над цените и пазара, преразглеждане на приватизационни сделки.

Не липсват и чисто ислямистки мерки - създаване на правителствени финансови институции и използване на религиозни дарения (закат и вакф) за борба с бедността.

За момента не знаем как точно биха работили заедно тези идеи, тъй като „Мюсюлманско братство" действа твърде плахо на икономическия фронт. Макар да склони да вземе заем от МВФ (проблемът беше, че някои ислямски течения по принцип не приемат лихвата), правителството отложи на няколко пъти подписването на договора. Президентът Морси също много пъти се е отказвал от реформаторски инициативи под влиянието на съпартийците.

Междувременно Египет лети към финансовото дъно - резервите на страната са се стопили от 36 млрд. долара през февруари 2011 г. до около 15 млрд. долара днес.

Те приемат примирие с Израел

Това никога няма да се случи. За администрацията на Барак Обама, поведението на Мохамед Морси по време на войната в Газа беше твърде удобно. От гледна точка на Вашигтон, египетският лидер се е въздържал от възможността да употреби конфликта като повод да прекрати отношенията си с Тел Авив. Нещо повече, ислямистите изиграха важна роля за мирните преговори и относително бързото прекратяване на насилието.

От гледна точка на „Мюсюлмански братя", обаче, президентът продължава с действията си, насочени срещу еврейската държава. Той не отстъпи от позицията си да не се среща с израелски представители, като това трябваше да извършват високопоставени служители на специалните служби. Прекратяването на огъня засили позициите на „Хамас", които в немалка степен са палестинското крило на „Мюсюлмански братя", а Египет не пое допълнителни ангажименти за прекратяване на оръжейния трафик през границата.

Така ислямистите се насочиха към по-важната си цел в момента - засилване на позициите си на родна земя. Само ден след примирието Мохамед Морси обяви извънредните си пълномощия.

Това е поредността на събитията, която „Мюсюлмански братя" ще търсят в дългосрочен план. Още при представянето на „Проекта за възраждане" през 2011 г. те обявиха, че „изграждането на ислямско правителство" в Египет ще предхожда появата на „глобална ислямска държава". Управляващите още нямат пълен контрол над Египет и това може да не се промени през следващите няколко години. Затова и ревизията на мира с Израел може да почака.

Рано или късно „Мюсюлмански братя" ще стигнат и до него. Омразата към Израел и евреите е дълбоко вменена на всеки член на движението. Самият Морси е известен със свои стари изказвания, в които твърди, че евреите са произлезли от маймуни и прасета. Даже в ролята си на държавен глава той обвини американските медии, че са контролирани от евреи.

Макар апологетите на ислямистите да твърдят, че става въпрос само за агресия в думите, направеното до момента от движението показва, че в един момент ще се стигне до действия. В момента се подготвят законови текстове, с които мирният договор ще може да бъде променян едностранно, а религиозният водач на „Мюсюлмански братя" вече на два пъти е призовавал за „свещен джихад" срещу Израел.

Те не могат да загубят

Очаквай неочакваното. Непосредствено след свалянето на Мубарак малцина вярваха, че ислямистите ще вземат повече от 20-30% от гласовете. Страхотното представяне на „Мюсюлмански братя" след това роди друг мит - че те няма начин да бъдат бити на избори.

Въпреки това, урокът от Арабската пролет е че това, което сега изглежда стабилно, може да се срине в следващия момент - особено, ако на хората достатъчно им е писнало от статуквото. Причините за революцията от 2011 г. са актуални и днес, даже положението е по-лошо: икономиката е слаба, а непрестанните протести показват, че ислямистите не държат толкова здраво властта. Диктаторските опити на президента Морси пък доведоха до неочаквано бързо формиране на един опозиционен фронт.

Вижда се, че и електоралните предпочитания на египтяните се насочват към светски кандидати. Така, например, Ахмед Шафик взе 48% на президентските избори, макар да е бил премиер по времето на Хосни Мубарак. Освен това, на референдума за нова конституция ислямистите взеха 64% от гласовете, но само при 33% избирателна активност т.е. към момента едва един от петима египтяни ги подкрепя.

Със сигурност „Мюсюлмански братя" ще имат мнозинство в следващия парламент, особено предвид разделението в останалите лагери. Въпреки това и въпреки контрола над институциите, ислямистите не са в състояние да задушат евентуален конкурент. Важно е, обаче, Западът (и САЩ, в частност) да не създават впечатлението, че гласуват пълно доверие на настоящото управление, което не е нито светско, нито демократично.