Театър на абсурда или амфетамин в столично училище

Този текст* е само за неплашливи родители със здрави нерви към "свинщината" в държавните училища. Точно тук е мястото да уверя, че пиша това с уважение към труда на учителите, които са най-стойностната брънка в училищната система.

Куха е администрацията, липсата на ефективен контрол от общината, „ненормалните" правила, по които се печелят обществените поръчки за хуманитарни учреждения. Естествено, вечните „потърпевши" са учениците, нашите деца. А системата прави всичко възможно ние, родителите, да се чувстваме безсилни.

Сега на въпроса. През нощта на 30.04.2014 г. прочетох публикация във Facebook на майка на дете от класа на сина ми, че е дала за изследване в "Пирогов" съмнително шишенце, което е намерила в чантата на дъщеря си, а като резултат се е оказало, че в течността е установено наличието на амфетамини.

В затворената група във фейсбук, която е създадена за родители на деца от въпросния клас в 120 ОУ в София, е публикувана снимка на шишенцето и изследването. С разрешение на майката, Кристина Биджеранова, ги прилагам и към този текст.

Шокът от прочетеното, естествено, беше голям, но бързо започнах да навързвам и личните си впечатления. Вече бяхме минали през всякакви маневри за избягване храната в стола и въпросната лавка - сандвичи и кутии от вкъщи, храната от които се размазва в чантата; носене на обяд в училище, за което се подлагаме на различни акробатики; уговорки със сина ми: „Ох, изяж поне супата, пък другото го остави!", когато има купон за стола; постоянните притеснения какво точно си е купил с джобните от лавката.

Трябва да подчертая, че той е доста здраво дете, което тренира и никога не е имало алергии, гастрит и други заболявания. Но след като известно време посещава стола и лавката на 120 училище, се появиха разни симптоми за такива проблеми. Няколко пъти повръща, без реално да е болен, оплакваше се от болки в стомаха, появиха се обриви по тялото, определени от педиатърката като „хранително натравяне". Естествено и самото дете ми сподели: „Мамо, много е гадна храната! Не мога да я ям!"

Сега ще попитате защо пиша за стола и лавката като за едно? Ами управителят е един и същ. Явно той е определящ за качеството на храната и на двете места. В този момент си припомнихме с мъжа ми и предупреждението на самата учителка в първия учебен ден, че лавката не е за препоръчване. Добре, де, но какво прави тогава в училището? И защо въпросният управител остава един и същ години наред, след като и родители, и учители се оплакват от него. Моят отговор е прост - Параграф 22!

След всички тези положителни мисли в първия учебен ден след празниците, 07.05.2014 г., се опитах да получа някаква конкретна информация от самото училище, както и да се свържа с майката, публикувала поста. Естествено, освен мен това бяха направили и много други разтревожени родители.

Но имаше и такива, които изобщо не бяха разбрали за „проблема". Класната на сина ми ме увери, че директорката знае за случая, въпросните флакончета вече не се продават и са постъпили сигнали в съответните институции. Помолих я да слезем заедно до лавката, но тя се притесни - разбираемо е, родителите не е желателно да влизат в училището или поне е така според неговия правилник.

Информацията все пак звучеше успокоително, но някак си не разсея съмнението ми, че това „флаконче" е просто върхът на айсберга. Аз съм уверена, че моят син не е купувал от него, но пък явно е купувал куп други „боклуци".

Седнах вечерта с него и го помолих да ми опише какво точно продават във въпросната лавка - ето и част от неговия списък: „понички, вафли, черни дъвки, захарен памук, чипс, фанта, сокчета..." Бързо отворих наредба 37 за допустимите храни в училище и каква изненада - по-голямата част от изброения списък изобщо не попада там.

Същата вечер успях да се свържа и с майката, направила изследването - Кристина Биджеранова. Тя потвърди опасенията ми. Не ставало дума точно за съдействие от страна на директорката, а за разгарящ се скандал. Тук отново нахлуха личните ми спомени по отношение на съдействието от страна на заместник-директорката синът ми да не си тръгне по блуза в зимните месеци. Историята е доста забавна, но твърде маловажна в сравнение с настоящата тема. Само ще обобщя, че според правилника на училището - децата могат да влизат в сградата с дрехи, но да си тръгват от нея „голи", защото родител няма право да влезе в салона, за да търси „загубените" дрехи. Много ми е интересно как хора, които уж работят с деца, мислят единствено и само в рамки, правилници и догми.

Така, сега идва последната част от театъра на абсурда. След като се уверих от разговора с Кристина, че ако ние, родителите, не направим нещо, на есен „отново с песен" лавката ще си е същата, реших да се мобилизирам. Първо се свързах с всички познати, които имат деца във въпросното училище. Никой не сподели добри чувства към въпросните лавка и стол. Тези, които имат деца в по-горни класове, казаха, че проблемът тлеел от години, но явно въпросният управител здраво се е „окопал", защото продължава да печели всички конкурси. Само веднъж това не се случило, но той осъдил училището и статутът му бил „възстановен".

Сега следва финалната част с екшъна, която е едновременно забавна и абсурдна.

На 08.05.2014 г. извърших нарушаващо правилника на училището деяние - опитах се да снимам въпросната лавка. Естествено, това се оказа „голям проблем" и възмути охраната, а липсващата директорка бързо дотича в училището. Все пак успях да направя няколко снимки, но не това е забавната част.

По повод „недопустимото" ми действие, няколко човека от училището ми обърнаха внимание и пред мен се разкри докрай схемата на Параграф 22. Естествено основната им грижа бе да не се накърни имиджа на училището. Нещо, с което аз съм напълно съгласна. Какви ли не неща могат да се извършат в името на това да изглеждаме добре в очите на обществото. Бързо ги уверих, че това е и моето най-горещо желание, и нямам нищо против училището като такова. Предложих да впрегнем общи усилия и да се отървем от г-н Тони (всички пред мен така го назоваха, никой не знаеше цялото му име, а аз само прибавям уважителната част).

И тук се появи разминаването. За училището схемата явно изглеждаше така - учителките виждат, че децата ядат нещо „нездравословно" (насила написах тази дума, идваха ми доста по-груби определения) и уведомяват директорката за това, а тя от своя страна се обажда на г-н Тони и той спира да зарежда въпросния артикул; и така до следващия път. Явно ми е проличало, че не съм във възторг от справянето с проблема, защото директорката побърза да ме увери, че всъщност децата рядко си купували от лавката, а често ходили за дюнери и до недалечния магазин „З45".

Тук вече окончателно ме втрещи. За да бъде взиман сина ми два пъти седмично от училище от треньорката му по таекуондо, изписахме фермани. Но иначе явно е нормално децата да се разхождат в търсенето на храна извън двора на училището. И за да разведря обстановката, си представих как ще направим акция в подкрепа на г-н Тони със следните плакати: „Оставете лавката на Тони! Децата вън!". Естествено, първо родителите трябва да бъдат изтласкани до входа. Какво ги интересува тях какво се продава на децата им?

Но да се върнем на съмнителното за „амфетамини" флаконче, което стана поводът за всички вълнения. Директорката гордо ми извади две неразпечатани флакончета от въпросния продукт и заяви, че ги пази за независима експертиза. Което, разбира се, е похвално. Стигна дори до там, че да предложи „да отидем ей сега" да я направим и аз направо подскочих от ентусиазъм.

В този момент обаче, тя квалифицира сигнала на майката от класа на сина ми като „фалшив", защото нейното флаконче било отворено и всеки можел да сложи амфетамина там. На въпроса ми кой е всеки, тя изказа доста странни хипотези, които ще се въздържа да цитирам, защото съм сигурна, че ще ги отрече. Попитах: „Добре, Вашите флакончета са неразпечатани, но как да сме сигурни, че са същите от лавката, които децата са купували, а не са подменени? Иззети ли са с някакъв протокол от въпросната лавка?" Естествено в този момент директорката даде „заето". Явно не предполагаше, че някой ще оспори нейната хипотеза.

В този момент влязоха полицаите, повикани от IV РПУ, предоставих им личната си карта и им предложих да разгледат „престъпните" снимки. Попитах директорката: „Е, ще ходим ли сега да изследваме флакончетата?", но нейното намерение явно се беше изпарило и се разделихме с пожелание за нови срещи. Сигурна съм, че тя не желае такива, но какво да се прави, предполагам ще се наложат.

В заключение искам да кажа, че пиша това единствено, защото вярвам, че родителите не са нито безгласни, нито безсилни и никоя частна „свинщина" не може да издържи пред общия и обединен родителски гняв. Затова, родители, дайте воля на гнева си, той е градивен и може да спаси здравето на Вашите деца!

* Настоящата статия не представлява твърдения в юридическия смисъл на думата и няма претенцията да бъде изчерпателна. Тук са изложени единствено фактите, такива, каквито са преживени и видени лично от автора на статията.

#2 Leaves 09.05.2014 в 20:13:18

А децата какво са мислели, че има във въпросните флакони? Ще се прави ли нещо по въпроса?

#8 firefly 10.05.2014 в 10:39:03

да, и двете ми деца са опитали вече от тези флакончета,резултатът беше болки в гърлото,главоболие ,обриви .... Когато намерих и аз такова празно флаконче в раницата на едното и в джоба на другото,ги разпитвах,аз все още не знаех за връзката с по горните симптоми.Стори ми се странен и глупав този нов продукт от лавката ,без надпис,без етикет,без нищо,с малко количество сокче,с което си освежаваш устата,по думите на децата.Опасенията ми тогава бяха за наличието на Аспартам,ацесулфам и другите вредни Е-та в този продукт , децата ми също са запознати с тях и ги знаят.На другия ден след училище ,когато питах синът ми,който е в първи клас , как се е чувствал ,дали пак го е боляло нещо,той каза че си е купил пак флаконче спрей и когато си го е пръскал тогава го е боляло гърлото и трудно е преглъщал, и че е решил повече да не си го купува,а и негов приятел му казал че съставките са боклуци.Но флаконче аз не видях повече,а имах голямо желание да се информирам за съдържанието на спрея.Синът ми го беше изхвърлил,а другото ми дете не си беше купило този ден.На другият ден вече ги нямало в лавката,по-голямото дете ме информира че вече са забранени за продажба.

#12 lulu 10.05.2014 в 13:49:55

Има коментар на директорката, която е много загрижена за името на училището, но не и за здравето на децата. Иначе сама признава, че флакончето не е разрешено за продажба в лафката на училището!!!!!

#13 Rodrigo Diaz de Vivar 10.05.2014 в 13:59:05

Интересно, вие какво очаквате да се продава в една мизерна лафка? Сандвич с маруля и риба тон? И минерална вода от ледниците в Тибет? Ами не принуждавайте децата си да се хранят там. Ако някоЯ я мързи да направи на детето си три сандвича, с продукти които тя самата одобрява, вместо да изпуши три цигари с кафе сутринта, какво и е виновна лафката? Ако никой не си купува в лафката, лафка няма да има. В чужбина, поне в училищата в които са учили моите деца, лафки нямаше. Не че има някаква административна пречка, просто няма кой да купува от там. Майка им, им правеше сандвичи, както и родителите на всички останали деца, и се хранеха в двора на училището. Една кутия, фолио и самите сандвичи не тежат повече от 200 грама. Имаше автомати за вода, безалкохолни напитки и пакетирани сладкарски изделия и всичко беше наред. А и поне на три места, на една пряка, имаше закусвалня, ако някой умира от глад и има време да отиде да си купи някакъв сандвич, направен в момента. Отделно, защо ни занимавате с глупости? Амфетаминът се метаболизира бавно. Ако не е минала повече от седмица, заведете си децата, да се изпикаят в един контейнер, дайте го за тест и да се установи приемали ли са амфетамини или не. Ако са пили, някой да се арестува и да ходи в съда. Ако пък не, намерете друг начин да уволните директорката или пък лафката да бъде дадена на вас, в зависимост от целта на тези експликации тук и във ... Facebook.

#15 Оня Дето Го Трият 10.05.2014 в 15:02:51

Rodrigo Diaz de Vivar | 10.05.201413:59 "... В чужбина, поне в училищата в които са учили моите деца..." В коя чужбина са учили твоите деца бе, Родриго, та толкова ни го даваш за пример? Да не е в лошия Западен свят дето го громиш от сутрин до вечер тук? Тук е Изток и отиваме все по на изток. И децата кучета ги яли....да са се родили другаде.

#17 скучко 10.05.2014 в 16:21:12

Бе ний на Времето само едните банички ,понички и кифли с мармалад от 10-14 стотинки нагъвахме ,и само вода о чешмата пиехме и ей го на, па хора станахме.

#18 nakadetaka 10.05.2014 в 16:21:31

И моето дете е в това училище и с изумление разбрах за тази ситуация от фейсбук, вместо от училищните органи. Мисля да заведа детето за кръвен анализ и съветвам всички родители да го направят. Хубаво е фокусът да остане върху това, че в училищна лавка са се продавали наркотици и то на деца между 1 и 8 клас, а не върху това, коя майка какво я мързи. Споделяйте информацията - сигурна съм, че много родители като мен изобщо не подозират за това, а подписката до кметството ще се внася в понеделник в 15 ч. Била оставена на охраната - нека колкото може повече родители да разберат до тогава.

#19 Rodrigo Diaz de Vivar 10.05.2014 в 17:47:18

Госпожо Филчева, Това че в лафката ще се продават разрешени храни и напитки няма да ги направи по-полезни. Ще ги направи единствено разрешени. Вие запознахте ли се със списъка? Звучи страшно полезно. Банички и сандвичи [предимно с пълнозърнест хляб]. Ама предимно, не задължително. Боли ме ханша за "лафката на Тони", изгонете го. За останалото, да, точно това ви казвам. Подгответе храната на детето си вие. С пресни и чисти продукти. И да, накарайте го да хапне навън, на пейката, с приятелите си. Мануела, грешиш. Дали ще му направиш три или шест сандвича, има ли някаква разлика? А и то това дете да не е слон? Колко ще изяде? Пречи ли нещо да се продава минерална вода, студен чай, топъл чай от автомат? Колко по-скъп ще е? nakadetaka Не кръвен анализ, не го дупчете детето. Урината му изследвайте. Сутринта преди да е яло нищо да се изпикае в един контейнер, 20 стотинки струва. ====== Оня ... от известно време забелязвам, че започваш да се превръщаш в тъп и неглижиран селяк, разочароваш ме.

#21 Оня Дето Го Трият 10.05.2014 в 18:12:38

Родриго Това дали съм селяк не променя смисъла на въпроса в коя точно чужбина изучи децата си? В Русия или в Америка? А на тоя въпрос избягваш отговора. Приеми че съм селяк ако ти изнася. Обаче защо става така, че едни хора си дерат гърлата по форумите във възхвала на Русия и плюят Запада, а децата им са точно в тоя Запад. Споко, не си първия, всички партиини величия правят така, па защо не и някой си Родриго...

#23 Rodrigo Diaz de Vivar 10.05.2014 в 20:50:29

@Мануела Да бе, човек, разбирам те и съм съгласен че може да има и перфектна храна в едно училище. Но няма да струва толкова и тогава ще следва друга статия. Нали разбираш, че тези по-добра храна трябва някой да я направи. Дори и едни елементарни сандвичи. Което предполага още един човек освен лафкаджийката. Предполага и възможности за съхранение на продуктите, предполага качествени продукти, предполага разходи, които ще се отразят на цената. И все ще има недоволни, предполагам че си уверена в това. На един няма пак да му хареса "менюто", на друг пък ще му се струва че лафкаджията печели много и т. н. И по тази причина, за да няма подобни вълнения [по мое мнение] е по-добре и за училището и за родителите, самите те да се справят сами с тази задача. Оня, ще ти отговоря и е очевидно, че трябва да прекратя комуникацията си с теб. Не са ми приятни разговорите с хора с бетонирани мозъци. В която и да е посока, било то източна или западна. Възпитан съм по друг начин. Точно на теб, няколко пъти изясних, че няма нужда да оцветяваш в партийно червено емиграцията на моите родители и да се опитваш по този начин да манипулираш останалите събеседници. Света не е само от комунисти и американци. Поне моя не е, за твоя не съм убеден. Смятам за излишно да се впускам отново в обяснения, очевидно е че не ги приемаш, кофража на мозъка ти не позволява да виждаш по далече от носа си. Затова и българите сме на тоя хал.

#24 Оня Дето Го Трият 10.05.2014 в 21:26:28

Това че се впускаш да коментираш мен и пак не отоваряш директно на въпроса не говори добре. Дали ще говориш с мен пък изобщо няма никакво значение. От всичко на света най-мразя лицемерието! А гледам че най-голями плювачи по Запада са точно тия, чиито деца и дори самите те са там. От това по-голямо лицемерие ми е трудно да си представя. Следствие на това е и темата от статията тук. Много важно като децата на обикновения българин папат амфетамини в лафката. Те така и децата на моите родители (демек аз) папаха радиация от Чернобил. Пак същото лицемерие - на нас проповядваха русофилия разни Родриго-вци, а техните деца бяха на Запад Нищо не се е променило тоест

#29 Rodrigo Diaz de Vivar 10.05.2014 в 22:43:01

@Оня "А гледам че най-голями плювачи по Запада са точно тия, чиито деца и дори самите те са там. От това по-голямо лицемерие ми е трудно да си представя." Тъпако, не ми е в стила, но без извинение. Ти като си плювач по Бойко Борисов, Атака, Станишев, арменския поп или който се сетиш, какво правиш в България? Това не е ли същото лицемерие? И това, че хора тези преди нас, аз и моите връстници, сме критикували и критикуваме всичко което не ни харесва в твоят мечатан "запад", е причината да не сме папали и да не папаме радиация. И да живеем прилично. Това, че твоите родители не са имали смелостта да захвърлят всичко, да рискуват да ги застрелят някъде по европейските летища, прави ли ме по-виновен? Прави ли децата ми по-виновни? А, боклук? Кой е по-виновен? Тези, моите родители, които са заминали или твоите, които са останали да целуват пишки и да ръкопляскат по митингите? И ме боли кура кой и какво ти е проповядвал. Да не си го слушал, а да си станал и да го пребиеш, като не ти харесва. Не да го гледаш в очите и просълзен, и с целуване да се надяваш някой ден да станеш като него. Радвай се, че не си пред мен.

#30 Оня Дето Го Трият 10.05.2014 в 22:59:38

И какво ако съм пред теб? Нима няма да си същия ЛИЦЕМЕР !? Ти сега пък дете на дисиденти ли се оказа или ти си дисидент !? Биеш всякакви рекорди, честно.

#31 nakadetaka 11.05.2014 в 08:47:07

Тестът не може да е с урина, защото с него се хваща само 7 дена назад, а уви твърде късно разбирам за случващото се. В училището се мълчи. Нещата се потулват. За съжаление чета коментарите тук и виждам колко лесно и бързо се измества фокуса - няма ама абсолютно никакво значение Русия, САЩ, кой къде е учил, кой как си храни децата - проблемът е наличието на амфетамин в детска лавка и пълното мълчание на учителите по случая. Няма родителски срещи, няма информация .....сигурна съм, че повече от половината родители не знаят. За това всеки трябва да разпространява тази статия и тази информация и всичко това да се провери от компетентни органи. Трябва да има наказания, последствия и прозрачност. Това, че не са направени веднага родителски срещи, за да ни информират за ситуацията е много голямо нехайство и престъпна небрежност според мен с цел да се потулят нещата. И това е ФОКУСЪТ, който не трябва да ни убягва!!!!!

#33 nakadetaka 11.05.2014 в 09:46:26

Въпросът е, че като се отклонява фокусът - се забравя темата. Разбира се, че трябва да се свика родителска среща. Викаха ни, за да даваме пари за училищното тържество. Предоставяха ни сметки. При подобен случай, който вече е излязъл в медиите е редно да ни съберат и да ни информират за предприетите мерки - точно, за да няма истерия, когато отворим ФБ и научим от там за случващото се. Утре се внасят всички неща, заедно с подписка от родителите в общината. Нещата се движат. Но фактът, че много от родителите не подозират за това и не бяхме уведомени от класните ръководителки - за мен лично е безобразен. Приемам го като потулване на истината. И е по-добре всеки от нас да се запита - ако утре неговото дете е пило сок с амфетамини - тогава какво?

Новините

Най-четените