Никога преди не сме виждали Путин така слаб. На няколко пъти в предизборната си кампания той откровено трябваше да преминава в отбрана, оплаквайки се като дете. В сценария дори влезе и някакъв заговор за убийство. Вярно, че победата на тези избори му е в кърпа вързана. Но не заради друго, а защото насреща си няма силни алтернативни кандидати.
Силата на неговите опоненти е на друго място - в мощното протестно движение. На което той никак не е свикнал. И което го свари неподготвен. Нека не се залъгваме от фалшивото послание от стадион "Лужники", където десетки хиляди платени статисти срещу 15 евро надница скандираха името Путиново. Истината е доста по-различна и много болезнена за стария и нов руски президент - по всичко личи, че той вече не е онзи харесван и обичан от руснаците лидер, какъвто изглеждаше през първите си два мандата.
Путин - модерен Цар?
Путин днес изглежда видимо остарял. И въпросът не е, дали ще спечели, а дали за последен път ще намери сили у себе си да се покаже като модерен и силен президент и реформатор? Промените бяха силната му страна в миналото. "Когато стана премиер той с мъка съумяваше да държи реч пред по-голяма аудитория", спомня си Глеб Павловски, един от архитектите на "ерата Путин".
Полит-технолозите от неговата фондация "Ефективна политика" тогава се бяха заели да превърнат Путин в модерен Цар. "Нашата задача бе да го представим като безалтернативен реформатор", казва Павловски, който сравнява Путин от 99-та с лекар, а руското общество - с пациент, на когото той спешно е трябвало де постави гипс. "Тогава не подозирахме, че няма излизане от този гипс", казва днес Павловски, чиято фондация междувременно е скъсала топлата си връзка с Кремъл.
Путин винаги се е стремял да се нагажда към съвременните предизвикателства, представяйки се за твърд и непоклатим волеви политически лидер. Така напр. в началото той наистина се захвана с някои либерални икономически реформи, флиртуваше със Запада и закри руските военни бази на остров Куба и във Виетнам. После обаче извъднъж реши, че трябва да засили държавата, стигна се до арестуването на милиардера Михаил Ходорковски през октомври 2003 г. и до серия авторитарни действия на режима, с което Путин окончателно се сбогува с политиката на сближаване със Запада.
На поход срещу собствената система?
Путиновото разбиране за една модерна Русия включва силна държава, която може да гарантира сигурността и реда в страната, и православната вяра като основа на руската идентичност. В тази конструкция личните права и демократичните принципи по западен модел са по-скоро второстепенни, изтикани на заден план ценности.
Това, което Путин пропуска, е че неговата Русия днес не е същата. Той вече не успява да върви в крак с промените в руското общество. Със своите 59 години Путин почти е стигнал средната продължителност на живота на руския мъж. Стремглавата му кариера и годините, прекарани от него във властта, са оставили неизлечим белег у него, казва Павловски. "Путин разви чувството за незаменимост, за превъзходство и компетентност във всичко. Той живее с усещането, че нищо не може да му се опре. И отдавна е загубил връзка с действителността", твърди човекът, който познава отлично новия стар президент на Русия.
"Ако сега реши да се заеме с истинските проблеми на страната като корупцията, изборните измами, държавния диктат над цели сектори от икономиката или съдебната система, това ще разруши системата, създадена от самия него. Но дори и да допуснем, че това са намеренията му, съпротивата на облагодетелстваните от тази система би била прекалено силна. Може би твърде силна дори и за Путин Трети!?
