Накула Басили Накула е много неща: сметкаджия, удобна изкупителна жертва, отчайващ "кинорежисьор". Ала за членовете на американската ислямофобска общност продуцентът на "Невинността на мюсюлманите" е нещо съвсем различно.
Според тях той е изкупителна жертва
Накула трябва да бъде наказан, за да се угоди на мюсюлманските екстремисти, които са проникнали в Белия дом и искат да криминализират всяка критика срещу пророка Мохамед, твърдят антиислямистки лидери като Робърт Спенсър. "Накула е политически затворник," коментира той.
Няма значение, че Накула е подвел актьорите си да участват във вайръл видеоклип, който изобразява Мохамед като изнасилвач на деца. Няма значение, че той е осъден за банкова измама и присъдата му налага да излежи 21 месеца във федерален затвор, забранено му е да ползва фалшиви самоличности, след като за престъпленията си е използвал 14 различни псевдонима.
Няма значение и че Накула не само нарушава тези забрани, използвайки името "Сам Басил" при продуцирането на филма си, или пък че дори не е осъден под истинското си име. (Пред съда той твърди, че истинското му име е Марк Басили Юсеф. Той променя името си през 2002 г., защото "Накула е женско име и ми създава проблеми," твърди той).
Символ на антиислямисткия протест - въпреки прегрешенията си
Но защитниците му в известна степен намират за уместно, че Накула използва толкова много различни имена. За тях той се е превърнал повече в символ, отколкото в реална личност - призма за проектиране на хиляди конспиративни теории за обезумелия от власт мюсюлмански президент, готов да пусне на свобода въоръжените си орди.
"Той бе арестуван не заради техническите нарушения на своята пробация, а за това, че е обидил Мохамед. Неговият арест е символ на американската капитулация пред шериата," пише Спенсър.
"Аз съм Накула Басили Накула," гръмко обявява блогърът Скот Джонсън.
"Хилъри Клинтън, настоявам да ме арестувате. Обмислям да направя филм за Мохамед," заявява Роджър Саймън, продължавайки: "Всички евреи, които ще гласуват за Обама след случилото се, са "полезни идиоти" много отвъд смисъла, който Ленин някога е влагал в това понятие".
Автоцензурата като новото политическо плашило
Може ли да се използва първата поправка към американската конституция като основание за критика към начина, по който Белият дом реагира спрямо Накула и видеото му? Със сигурност.
Като начало, администрацията на Обама се опита да обвини Накула за настоящите размирици в Близкия изток - присъда, за която вече е известно, че е несправедлива. След това висш генерал от Пентагона се опита (макар и напразно) да убеди един от дистрибуторите на филма да се откаже от действията си. Това бе последвано от неуспеха на Белия дом в опитите да накара YouTube да свали видеото от сървърите си.
След всичко това представителят на Американския съюз за граждански права (АСГП) Бен Уизнър заявява, че организацията е "обезпокоена" от очевидните опити на правителството да "окаже силен натиск за подкрепа на призива към автоцензура."
Това не спря бизнес изданието Investors' Business Daily да критикува, че "американците все едно живеят под законите срещу ислямското богохулство и въпреки това проповедниците на свободното слово в Щатите - АСГП, се спотайват. Може би това се дължи на факта, че организацията се управлява предимно от мюсюлмани".
Дебатът се разпали още повече с ареста на Накула
"Уловиха го като животно," пише Памела Гелър, изявен член на антиислямисткия лагер. "Арестуваха го заради богохулство. Ето така Обама налага шериата в Америка".
Това е малко странно обвинение, като се има предвид, че Накула безспорно е нарушил условията на пробацията, които изрично му забраняват да "използва под какъвто и да е предтекст и по какъвто и да е начин имена или име, различно от неговото истинско законно име, без писменото одобрение на надзорен инспектор".
Ала това, което прави коментара към Обама особено странен, е, че щатският магистрат съдия Сюзън Сегал, която отсъжда ареста на Накула, е назначена на длъжност през 2002 г. - още по време на управлението на Джордж Буш.
Всъщност не е особена изненада, че Гелър защитава Накула и неговия филм. Тя е политически съюзник на един от мъжете, които участват в създаването на видеото
Джоузеф Насрала Абделмасих е президент на Media for Christ, медиен концерн от Дуарте, Калифорния. Той получава разрешителните за заснемането на "Невинността" и разрешава на Накула да използва звукозаписното му студио.
Арабският телевизионен канал на Media for Christ - "The Way TV", излъчва и редовно предаване от консултанта на "Невинността" Стив Клайн, който използва тази платформа, за да излага антиислямистките си теории. (Пример: "Просто казваме истината за това, че Мохамед е бил педофил и убиец. Защо искате да ни избиете? Защо искате да дойдете в Америка? Защо искате да смените нашата Конституция? Защо искате да смените религията ни?")
Насрала се появи рамо до рамо с Гелър, Робър Спенсър и дистрибутора на филма Морис Шадек на няколко антимюсюлмански протеста в центъра на Манхатън. "Идвам от Египет. Египет беше християнска държава. От 1400 години мюсюлманите властват над държавата ни с лъжите си," заявява Насрала на едно събитие от 2010 г.
Идеята за покъртителен "псевдобиографичен" филм за Мохамед далеч не е нова
След като откъси от "Невинността на мюсюлманите" бяха излъчени по египетски телевизионни канали и протестиращите използваха филма като извинение да нахлуят в американското посолство в Египет, Насрала публикува изявление в блога на Гелър, според което той е "шокиран", че Накула е превърнал филма в антимохамеданска проповед.
"Мисията на моята организация и телевизия е да изобличат бруталната идеология на шариата и тероризма... Никога не целим да обиждаме никого".
През февруари тази година Гелър използва блога си, за да промотира филм, който не е твърде различен от "Невинността". Идеята зад него е Мохамед да бъде изобличен в такава покъртителна светлина, че да разбие религията на неговите последователи.
"За да се отървем от Исляма, трябва да разкрием истината за него," отбелязва блогът. "Трябва да направим филм за Мохамед - биография, която разкрива детайлите от живота му. Дяволът е в детайлите."
Този пост е написан много след като Накула започва кастингите за филма си. Ала не е трудно да се види защо Гелър бърза да го защити, след като самата тя има подобни идеи.
