Всяка седмица институциите на Европейския съюз и техните лидери бълват десетки документи и публични изяви от всякакъв вид. Обикновено целта им е да придвижат напред т.нар. европейски проект.
Законови регулации, предложения, зелени и бели книги, доклади, резолюции, изявления, речи и какво ли още не... Една от особените характеристики на всички тези документи е крайно специфичният език, на който са написани.
На пръв поглед езикът на ЕС има необикновена плътност, която се дължи на фиксираните му структури - различни фрази, "жаргонни" изрази и цитати, които биват рециклирани до безкрайност с незначителни вариации. Някои от тях са запечатани в първичното законодателство на съюза. Част от него произлиза от ключовите програмни документи, например - Договора от Лисабон или плана за развитие "Европа 2020".
Това са думи, които изглеждат като твърда основа. Благодарение на малко "copy-paste" тя позволява бързо изграждане на структурата на всеки един документ или официална реч, идваща от Брюксел или Страсбург.
Сред най-популярните предварително зададени "панели" е този, посветен на устойчивото развитие, основаващо се на силно конкурентна пазарна икономика, стремяща се към пълна заетост и социален прогрес, борбата срещу социалното изключване и дискриминацията, умния, устойчив и включващ растеж, както и Европейския социален модел... ако и вие сте започнали да се прозявате, разбираме ви.
Шаблонна и блудкава реторика
Дори в местата, където най-очевидните баналности отсъстват, езикът на ЕС се отличава със значителна скованост и крайно специфична реторика. Например, документът на Европейската комисия, озаглавен "Акт за единния пазар" от 2011 г., съдържа едно забележително изречение.
То звучи така: "Общият пазар, който сега се е превърнал във вътрешен за Съюза, в продължение на 50 години гради връзки на солидарност между европейските граждани, докато междувременно създава нови възможности за растеж за повече от 21 милиона европейски предприятия".
Европейският парламент - в отговор на „Акта за единния пазар" на ЕК - просто повтаря същото и редом с останалото подчертава "необходимостта "гражданите да бъдат поставени отново в центъра на единния пазар".
Следва заявката, че "единният пазар предлага широк спектър от възможности - що се отнася до заетост, икономически растеж и конкуренция", както и че трябва да бъде създаден "адекватна структурна концепция за него", за да бъде използван пълният му потенциал.
В Бялата книга за спорта от 2007 г. ЕК пък заявява: "Спортът привлича европейските граждани, като мнозинството от тях редовно участват в различни спортни инициативи. Той допринася за укрепването на важни ценности като отборен дух, солидарност, толерантност и феърплей, допринасяйки за личностното развитие и себереализация. Той насърчава активното участие на европейските граждани в Общността и следователно - допринася за създаването на активно гражданско общество".
Излишно помпозен език
Европейските институции и техните лидери очевидно са заклети фенове на гръмките формулировки. Съюзът редовно е представян като "ключов играч на глобалната сцена". Говори се за "европейска визия за планинските масиви" и "европейска визия за моретата и океаните".
В други случаи става въпрос за "възраждане на предприемаческия дух в Европа", както и за призив към "генерална политическа мобилизация за общи амбициозни визии и цели".
В комюникето от 2010 г. за стратегията "Европа 2020" Европейската комисия обявява: "Кризата е зов за пробуждане... Ако действаме заедно, можем да се справим и да излезем от кризата по-силни. Разполагаме с новите инструменти и новата амбиция. Сега просто трябва да накараме нещата да се случат".
Много изявления и текстове все пак демонстрират решителност за нещо ново. Във вече цитираната Бяла книга за младежта, която носи гръмкото подзаглавие "С младите начело", четем: "Европейският съюз трябва да бъде оформен според очакванията на европейския народ. Важно е консултациите за начина, по който ЕС и формата му на управление ще се развиват, да включват хората, на които принадлежи утрешната Европа".
Морализаторски и поучителен тон
Текстовете и речите на ЕС често преливат от догми и предложения, представени по морализаторски и поучителен маниер. Сякаш техните автори се вживяват в ролята на учители пред своите ученици. Наподобяват някакъв просветен елит, който знае най-добре какво е необходимо. А целта му е да разпръска благата и познанието сред простолюдието.
Четейки или слушайки част от "европейския език", хората на средна или по-зряла възраст няма как да не изпитат усещане за пътуване назад във времето, към тяхното детство. Особено ако живеят в бившите социалистически държави. Но в това няма нищо изненадващо, защото характеристиките на този език традиционно се асоциират с левите политически възгледи.
Левите партии някак си са изоставили този тон напоследък, за да се разграничат от предишния режим. В Западна Европа ситуацията е по-различна. Езикът е просто едно от многото доказателства, че движещата сила на настоящата посока на ЕС е лява. Благодарение на това структурите на Общността безпроблемно прокарват политическия си дневен ред.
Неспирното повтаряне на едни и същи изрази, догми и фрази е израз на тотално интелектуално обездвижване. Това показва липса на критичен поглед, наличие на леност, инерция и буксуване на едно място.
Пример е за липсата на самопризнание от европейските елити по отношение на недостижимите амбиции. Те доведоха ЕС до кризата, в която се намира днес, а в същото време са неспособни да намерят изход от задънената улица на програмираната централизация.
