Най-мащабното представление на европейския политически цирк - изборите за Европарламент на 25 май - са след само три месеца и кампаниите "про" и "анти" ЕС вече навлизат в активната си част.
Социолози и политолози започват да чертаят графики и схеми как би изглеждал състава на законодателното събрание на ЕС през следващия му мандат. Безработица, социално неравенство, политики на ограничения и други непопулярни мерки, предприемани на европейско и национално ниво през последните пет години, дават огромно предимство на крайно-десни и евроскептичните партии и движения в голям брой от държавите-членки на предстоящия вот.
До степен в представите на част от наблюдателите да се зароди мрачният сценарий, в който популистите се превръщат в една от основните политически групи в Европарламента. Възможно ли е анти-ЕС партиите и движения наистина за превземат европейските механизми, за да блокират функционирането му? Фактите дотук показват, че подобен развой на събитията е напълно реален.
Парчетата от пъзела
В социологическо проучване на агенция Ifop от края на 2013 лидерката на френските крайно-десни от "Национален фронт" Марин льо Пен беше посочена като фаворит за спечелване на евровота с 24 % от намеренията на избирателите. Традиционната десница, "Съюз за народно движение" получава 22 %, а управляващите социалисти на президента Франсоа Оланд имат подкрепата на 19 на сто.
Тези данни ще бъдат подложени на тест на предстоящите на 23 и 30 март местни избори във Франция, но очакванията на наблюдателите са вотът да потвърди неодобрението на французите към управлението на Оланд, както и да затвърди липсата на доверие в традиционната десница.
При всички положения ефектът от четвърт от френските гласоподаватели гласуващи в полза на крайно-десните ще означава, че най-малко 18 членове на ЕП ще произлизат от "Национален фронт".
След като през ноември обяви включването си в политически съюз с френските евроскептици, лидерът на холандските националисти Геерт Вилдерс продължава да присъства стабилно в сондажите на социолозите от "ниските земи" и последни проучвания от 14 февруари дават "Партията на свободата" като първа политическа сила.
В Холандия също предстоят местни избори през март, но Вилдерс вече обяви, че ще запази силите си за евроизборите, като негови кандидати ще се борят за кметските места само в два града - Хага и Алмере. Очакванията на наблюдателите са от 26-те мандата на Холандия в ЕП, най-малко 10 да отидат в полза на "Партията на свободата".
Подобен на френския сценарий се наблюдава и в Австрия, където партията на покойния Йорг Хайдер се завърна "с трясък" в политическия живот на парламентарните избори през септември 2013 г., спечелвайки 20 % от местата в националния парламент. Ако тази тенденция се запази, австрийската "Партия на свободата" ще има най-малко петима свои депутати в следващия мандат на ЕП.
Според социолози в 12 от 28-те държави-членки на ЕС да бъде регистриран възход на евроскептиците на предстоящите избори, което ще им даде като резултат 34-35 места в ЕП.
Допълнителните "фактори"
Към тези резултати обаче следва де се добавят членовете на ЕП, които ще дойдат от Великобритания, където „Партията на независимостта" на Найджъл Фараж се очаква да вземе 22 % от гласовете и да вкара 16 евродепутата, вместо сегашните 8.
Крайно-десните "Истински финландци", които са първа политическа сила във Финландия ще имат между 6 и 7 свои членове на ЕП. Подобен възход на популистките партии се забелязва също така в Швеция и Латвия.
Младата евроскептична партия "Алтернатива за Германия" също ще има шанс "да блесне" на евровота, както и движението "Пет звезди" на Бепе Грийо в Италия, за които се очаква не само да вкарат за първи път свои представители в ЕП, но и да вземат най-малко 19 мандата.
Простата калкулация на изброените дотук очаквани резултати за анти-ЕС партиите показват, че ако сформират политически алианс, подобен на този вече създаден от Марин льо Пен и Герт Вилдерс, те ще са трета политическа фракция в ЕП с между 71-75 евродепутати. Изпреварвайки либералите, които се очаква да запазят едва 62 места в законодателното събрание, от сегашните 84.
Съюзът на "съмишлениците"
Самите Вилдерс и Льо Пен вече заявиха готовността си да търсят съюз с партията на Найджъл Фараж и подобни „съмишленици" от други западноевропейски държави, изолирайки се от нео-нацистките движения от Изтока, като "Златна зора" в Гърция и "Йобик" в Унгария, които също ще имат свои представители в ЕП.
Съгласно правилника за създаването на политическа група са необходими най-малко 25 евродепутата, от най-малко седем държави-членки. Съществуващата досега фракция "Европа за свобода и демокрация", в която членува партията на Фараж, но не и тези на Вилдерс и Льо Пен, съвсем реално може да се разпадне, за да даде място за групирането на крайно-десен евоскептичен фронт. Подобно обединение ще има възможността за интегриране и на част от независимите членове на ЕП.
Цялата картина
Проучване на агенция Pollwatch от 19 февруари показа, че двата политически мастодонта в ЕП - Европейската народна партия и Европейските социалисти - ще имат малка разлика в броя на местата, които се очаква да вземат, с преднина на левицата от 213 срещу 209 членове на Европарламента.
Ниският резултат на либералите (62 места от 84 досега), спадът в подкрепата за "Зелените" (38 места от 55), запазването на позициите на крайната левица (47 места от 35) и традиционните консерватори (61 места от 51) означава, че една евентуална група на евроскептичните партии ще има възможността съвсем реално да влияе на процесите в ЕС.
Наистина подобен сценарий ще позволи на европейските социалисти да заложат в политиката си в ЕП на "изконното си право" за идеологическо противопоставяне на крайно-десните. Докато консерваторите, ще имат възможност да са решаващият партньор в контрирането на законодателните им инициативи. Доколко обаче това ще е възможно и ефективно, само бъдещето ще покаже!
При всички положения отвличането на европейския демократичен механизъм за анти-ЕС цели е действителна опасност на хоризонта, както в близко, така и в далечно бъдеще.
*Благовест Бенишев е журналист, международен редактор и преводач. Работил е като пресаташе в Европейския парламент (2007-2011 г.)
