Най-голямата досега сделка на българския вестникарски пазар прерасна в най-големия досега вестникарски скандал, писаха през седмицата медиите. Това развитие обаче не би трябвало да ни изненадва, смята Ясен Бояджиев от Дойче веле.
През декември сделката за бившите ВАЦ-ови вестници в България бе обявена с усмивки, ръкостискания и подобаващо лустро. Три месеца по-късно лустрото се разтече в грозен махленски скандал. Което си е напълно в реда на нещата.
Не само и не толкова защото скандалът е бил програмиран с неяснотите в самата сделка. А защото трудно би могло да се очаква нещо по-различно на силно разкаляния български бизнес терен.
Далавери, кражби, лъжи
Днес спорещите страни старателно се заливат един друг с помия, за да докажат правотата си и да привлекат публиката на своя страна. От което тя остава с твърдото убеждение, че прави в тази ситуация по-скоро няма.
А взаимните обвинения в незаконни далавери и тъмни задкулисни сделки, в лъжа, измама и кражба звучат като диагноза на една до болка позната отвратителна действителност.
Като описание на доминиращия бизнес-модел и пълен списък на методите, с които 20 години се градяха голяма част от българския бизнес и неговия елит. С любезното съучастие на българската държава - на нейните закони, регулации и институции.
Кой лъже този път?
През декември участниците в новоскрепеното бизнес-партньорство с гордост обявиха, че "конкуренцията" за участие в сделката била толкова "жестока", че чак не били "спали през последните седмици". Днес двете страни се обвиняват един друг в тайно партньорство с въпросните "конкуренти".
Кой лъже и дали въобще някой казва истината, както и кой за кого е играл и играе в действителност, няма значение. Важното е, че е твърде вероятно в края на краищата реалният собственик да се окаже някой трети. Което ще си е напълно в реда на нещата.
Защото българският медиен модел, създаден и системно крепен от българската държава, се гради върху липсата на прозрачност за реалните собственици, капитали и обвързаности, контролиращи медиите, и на ограничения за концентрацията на медийна собственост. Което пък разкрива възможност за подвеждане и манипулиране на обществото и за ограничаване на правото му на информация.
Затова няма да е чудно, ако и днешният скандал се окаже част от и без това пълзящия в последните години процес на монополизация на вестникарския пазар.
Медии или търговци на влияние
рез декември всичко започна с обещания за „налагане на по-строги журналистически стандарти", „липса на целенасочена употреба на силата на медиите върху политическата среда", и запълване на „огромната ниша за истински независими медии в България".
Днес двете страни се обвиняват взаимно в намеса в редакционната политика и прокарване на нечисти интереси. И наистина - в тяхната битка най-вероятно жертва ще се окажат именно журналистическите стандарти и независимост. Което ще си бъде напълно в реда на нещата.
Защото в България медиите във все по-голяма степен са не истински медийни предприятия, печелещи единствено от издателската си дейност, а търговци на влияние, инструмент за прокарване и обслужване на политически и икономически интереси.
Сега със случая се заема българският съд. От което, разбира се, в обозримо бъдеще не бива да се очаква нищо. Установеният медиен ред на нещата би могъл да бъде променен поне донякъде единствено от журналистите.
И от гражданите и техния избор - кои и какви вестници да четат или да не четат.
*Заглавието е на редакцията. Оригиналното е "Скандал в реда на нещата".
