Наскоро Стивън Хокинг предупреди в едно интервю да не търсим извънземни толкова енергично. Защото срещата може да не се окаже никак приятна за нас. Както примерно се е оказала неприятна за американските индианци срещата с европейците.
Не можах да запомня точни подробности, но Хокинг предположи възможността ТЕ да пристигнат на космически кораби от други светове, чиито ресурси вече са изчерпали, и да ни завладеят. Което вероятно звучи като кошмар наяве на доста хора. На мен обаче ми изглежда нелогично - да докараш от друга звезда космически кораб със значителна военна сила изисква ресурси от порядъка на наличните в Слънчевата система. Ако ги имат, за какво сме им? Какво ще спечелят, ако ги похабят, за да получат пак толкова?
Затова и мисля, че Хокинг греши. (Дори и великите понякога грешат.) И имам нахалството да смятам, че съм по-прав от него. Проблемът е, че това, което имам предвид, е очевидно - но след дълги и скучни обяснения... Нищо, ще се пробвам. На който не му е интересно, винаги може да спре с четенето дотук.
Като начало, има ли извънземни, и ако да, колко често се срещат?
Темата се състои от две подтеми - има ли извънземен живот и колко често той води до поява на разум. И двете са колосални.
Извънземен живот (а и разум) се среща сравнително често, но вероятността ние да го срещнем е нищожна.
Като начало, бих предположил, че един разум в крайна сметка цели да увеличи максимално индивидуалното и видовото си съществуване и богатство.
Това практически значи да се съществува колкото се може по-дълго време. Единият начин да се постигне това е очеваден - увеличаване на продължителността на живота на индивида и вида, подсигуряване на съществуването му, и т.н. Има обаче още един, не толкова очевиден, който е много по-перспективен.
Продължителността на живота е субективна. Ако ти живееш десет пъти по-бързо от мен, за един час ти живееш десет пъти по-дълго от мен. По този начин при достатъчно бързо живеене някой би могъл да преживее само за ден повече, отколкото обикновен човек за времето до края на Вселената. Бързото живеене има и огромен куп други предимства. Иначе казано, разуми над едно определено ниво на развитие (което идва още преди възможността да се лети до най-близките звезди) ще се стремят най-вече да живеят бързо, а не дълго в сегашния смисъл на думата.
По-бързото живеене обаче изисква преработка на по-интензивен поток от енергия. Хората живеем точно толкова бързо, а не примерно сто пъти повече, защото толкова ни позволява енергията, до която организмите ни имат достъп в природата. (Живеенето по-бързо има огромни еволюционни предимства, така че живеем на възможния в природата ни максимум.) Ако един разум е способен да контролира енергии, с които да може да лети между звездите, той ще може и много по-простото - да ги използва за ускоряване на съществуването си.
Това обаче ще го изправи пред друг проблем - снабдяването с подобни енергии. Земята определено не е подходящо място за тях. По-подходящо би било, да речем, ядрото на Слънцето. Още по-подходящо - ядрото на звезда-свръхгигант: тя ще живее кратко, но в потока на нейната енергия ще може да се живее толкова бързо, че субективно това ще е по-дълго. Още по-подходящо от него ще е пространството край хоризонта на събитията на черна дупка, примерно като тази в центъра на всяка галактика или пък в сърцевината на квазар. (Дали вътре в черната дупка няма да е още по-подходящо, не знам. Нищо чудно и Стивън Хокинг да не знае.)
Другият проблем - увеличаването на богатството - има точно същите "екстензивно" и "интензивно" решения. Ако някой не вярва, че "интензивното" е по-ефективното, нека погледне съвременните компютри. Дали те увеличават паметта си за сметка на нови и нови континенти феритни шкафове или за сметка на миниатюризация на елементите?... Миниатюризацията е верният отговор и за посоката на увеличаване на богатството. А тя отново може да бъде постигната най-добре там, където има свръхвисоки енергии. Тоест, и в това отношение една достатъчно напреднала цивилизация ще се нуждае от земни условия и ресурси колкото риба от велосипед.
Иначе казано: спете спокойно, деца. Ресурсите, от които зависим ние, надали биха заинтересували цивилизация, способна да пътува между звездите. Ако някой може да построи самолет, с който да долети до друг континент, надали ще го направи, за да търси подходящи за живеене пещери или нови находища на кремък за върхове на копия.
Има обаче и още една причина за пристигане - установяването на контакт. Контактът между две цивилизации би могъл да е изключително изгоден и за двете, ако не са съвсем еднакви (а е твърде малко вероятно да са). Което на свой ред може да е ужасен непредумишлен капан. Пристигането на европейско-американската "западна" култура е унищожило хиляди местни култури не с грубо насилие, а просто с това, че хората са я харесали и са изоставили своите. Да, може би са получили нещо по-добро, поне на пръв поглед. Но са изгубили собственото си богатство и са се превърнали в част от другата цивилизация.
И тук обаче не виждам причини да се паникьосвам. Нещата с контакта се усложняват допълнително и от нещо, което наричам за себе си "диапазон на тезауруса". Простичко казано, цивилизации на твърде различни нива на развитие просто нямат база за контакт помежду си. Какъв полезен обмен на информация биха могли да установят примерно космическа цивилизация и популация питекантропи? Космохората няма да се вълнуват особено от последните технологии за очукване на каменен нож. Питекантропите пък надали ще се интересуват от пресмятането на орбити на Лисажу и моделирането на ускорителни камери за ядрени двигатели...
Иначе казано, двете цивилизации имат диапазони на техния тезаурус ("съкровищница", интелектуално богатство), които не се припокриват. И най-сложните познания на питекантропите са твърде прости за космохората и не ги интересуват; и най-простите познания на космохората са твърде сложни за питекантропите и те няма да ги разберат. Контактът не е възможен поради разминаването в степените на развитие.
Когато една цивилизация достигне етапа на космическо развитие, се очаква тя да е овладяла и технологии, които й дават много голяма вътрешна свързаност. Това пък, дори ако не са вземани мерки за ускоряване на съществуването, води до ускоряване на "живота" на цивилизацията като цяло, от информационна гледна точка. Иначе казано, цивилизацията започва да еволюира експлозивно. "Количество" прогрес, което на предишни нива на развитие е отнемало стотици хиляди години, започва да отнема по няколко десетки години. Резултатът е, че две цивилизации, дори ако тезаурусите им при еднакво ниво на развитие са доста сходни, е твърде вероятно да се "разминат във времето". Ще е достатъчно разликата им в развитие да е само няколко хиляди години, за да няма припокриване на тезаурусите им. (Можете ли да си представите науката и техниката дори след сто години? За хиляда да не говорим. А за десет хиляди?...)
Спете спокойно, деца. И вие също, професор Хокинг. Краят на света и този път се отлага.
(с малки съкращения)
Има и други сценарии. Например интелекта е много интересна суровина, изкуствен е трудно да се направи, а да е полезен за повече от заместване на труд в рутинни операции изплува проблема с културата му. Една съществуваща култура е по-предвидима от култура на изкуствен интелект(и). Разбира се трудностите и опасностите не свършват с това, та думата ми е, че експлоатирането на цивилизация не е безпредметно - тя може да бъде дори научен роб, ако се пипа внимателно. Разбира се "роб" става доста условно понятие, но така или иначе естественото развитие отива по дяволите или пък може да се ползва скрит начин - без контакт (поне не открит). С една дума не мисля, че проблема е толкова едностранен, колкото обикновено се разгелжда има много ползи, които една култура може да извлече от други ако ги контролира в една или друга степен.