Практиките в България за събиране, проверяване и споделяне на информация са анализирани от посланик Джон Байърли през 2007 г. в секретен доклад до Държавния департамент с най-висока степен на класификация [07SOFIA1284].
Докладът е изготвен по запитване от Вашингтон, формулирано в грама, която не е налична в Wikileaks [07SECSTATE133921]. Освен отговорът от София, в публикуваните от Wikileaks доклади се откриват отговорите на още 23 посолства на САЩ, съобщава сайтът Биволъ.
Обменът на данни - мотивиран от корупция
Обменът на данни между българските институции е мотивиран от политическа корупция. Българските агенции по-охотно обменят информация с чуждестранни ведомства, отколкото помежду си, но за сметка на това пазят ревниво интересите на богатите и властимащи българи.
Корумпирани български полицаи използват партньорска информация, за да прикриват укриващи се от правосъдието. Освен това е нещо нормално от службите да тече класифицирана информация - това са шокиращите изводи от доклада.
България не поддържа свой национален списък на терористи е първото заключение в грамата на посланик Байръли. В друг, по-ранен доклад [06SOFIA1656] това също е подчертано и е уточнено, че българските служби ползват европейски източници и такива от ООН, за да идентифицират терористи и терористически организации.
В доклада са изброени по-важните бази данни, с които оперират българските служби. НСС (сега ДАНС) разполага със списък на лица под наблюдение, в който се проверяват влизащите в страната. Контактите на посолството обаче отказали да кажат колко имена съдържа тази база данни, а американците не са сигурни, че разузнавачите ни знаят колко са фигурите на организираната престъпност, вписани в нея.
Имиграционните служби и гранична полиция имат достъп до две компютъризирани бази данни: Автоматичната информационна система за издирвани лица и Автоматичната информационна система за граничен контрол, се посочва в грамата. Последната система очевидно е била описана и в друг доклад от 2006 г., който обаче също не се открива в Wikileaks.
Една полусистема за 20 милиона лева, така и недоправена от 16 години
Вътрешното министерство поддържа компютърна база данни с информация за издирвани лица, откраднати коли, невалидни документи, оръжия, валута и други вещи, които имат уникален идентификационен номер. В тази база могат да търсят информация граничните полицаи и полицейските управления, които също така могат да я допълват.
НСС има агенти за свръзка във всички полицейски агенции, така че е твърде възможно информацията да се използва и за разузнавателни нужди, и за нуждите на правоохраняването. Посланикът обаче уточнява, че не е могъл да потвърди тези практики.
Българските правителствени агенции обаче нямат обща консолидирана база данни и поддържат отделни информационни масиви. Тази информация не е новост и е илюстрирана от мъчителната сага на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП).
Въпросната система, след 16 години изграждане и похарчени над 20 милиона лева, отново е записана като "неотложна мярка" в поредния правителствен екшън план за справяне с критиките на Европейската комисия.
България има подписани споразумения за обмен на информация за имената на пасажерите (системата PNR). Усъвършенстваната Система за Информация за Пасажерите (APIS) и Интерактивната Усъвършенствана Система за Информация за Пасажерите (IAPIS) са били ефективни за откриване на заплахи за националната сигурност.
Винаги готови, но не и за "нашите"...
Възможно е обаче корумпирани полицейски служители да ги използват, за да помагат на укриващи се от правосъдието, предупреждава посланикът.
Най-интересен е параграфът, в който Байърли дава оценка на партньорските процедури за обмен на информация.
Когато американците се обръщат към българското правителство и подчинените му агенции като към партньори, те трябва да се съобразяват с политическите реалности и като по-приложим се налага подходът "разходи/ползи".
Това е така, защото корупцията, в смисъл на партийни взаимовръзки, остава голям проблем и отразява политическите, културните и понякога личните пристрастия, когато се търси информация за български граждани.
Байърли смята, че това се дължи частично на конституционни ограничения, частично - на спомена за злоупотреби през комунистическата епоха, и частично - на културата на фаворитизиране и защитаване на богатите и разполагащите с власт.
В случаите, когато американците търсят информация за български граждани, замесени в нещо или защитаващи свои интереси, вероятността информацията, методите и средствата да бъдат компрометирани е изключително висока - предупреждава Байърли.
Ако обаче американците искат информация без връзка с българските интереси, тогава може да се разчита на изключително сътрудничеството и сигурен обмен на информация.
Подобна оценка е дадена от Байърли и в грама от 2005 г., посветена на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Според посланика той е бил изключително отворен за сътрудничество с американците, но само за случаи, които не засягат фигури на българската организирана престъпност.
Защитата и неразпространението на информацията са заложени в писаното законодателство, което обаче рядко се спазва. Нещо повече, нормално е българските медии да получават класифицирани документи относно националната сигурност, които впоследствие се публикуват, отбелязва посланик Джон Байърли.
Бре, бре. И да коментираме ли ни е страх?
**WikiLeaks: Българските спецслужби пазят властта и богатите** ======== А добро утро! Само, че къде по света не е същото, че в България да е друго!?
Разбира се, разбира се, разделението на властта на командна и свободно обменна никъде и никога не се е получило засега. Обществото обича да дъвче за самозалъгване дъвката за баланса, но дори и това не се говори открито, а завоалирано и в крайна сметка човешката пастмина просто използва различни лостове според модерната форма на лицемерие, за да си гради като че ли генетично програмираното в нашия вид феодално/робовладелско равновесие. Демокрацията и финансите, въпреки всички гръмки приказки се превръщат в заместници на меча и копието, а рицарите малко по малко все си сформират кръгли и затворени за външни лица маси. Единствената разлика от едно време е, че днес някак си по-голямата част от хората са изучени и просветени, сега не можеш да ги лъжеш с вещици, но пък се оказва, че каквато и просвета да имат, категорично преобладаващото хуманитарно образование и култура създават лековерни и инертни кули с голямо и заслепяващо самочувствие. Разликата е, че едно време тълпата се е насъсквала "срещу", а днес "за". Откритието на "позитивната мисъл" се оказа за феодалната душа на човешкия род като откритието на лъка и стрелата за ония далечни наши предци. Владей желанията и стремежите и всички ще следват пътеката, която ти си избрал за тях. Вярно, днес властта не е на толкоз на територии и на поданици, а е повече на "верващи" и вменени навици, но пък има ли значение стига системата да работи. Ние все говорим за някаква демокрация и все не си даваме сметка, че онова "свято" нещо дето и прилепваме като наше разбиране за думата го няма нито у нас, нито където и да е по света, освен може би за кратко тук и там поради щастливо разместване на пластовете. Всъщност всеки призив за обединение, единство и съгласие е призив за подчинение и овчедушие, но ние сме научени да виждаме в тия обективно погледнато срамни за свободния човек приказки свещена истина. Ние сме обединени около уговорката да ползваме пари за размяна на услиги и ресурси, но нямаме власт върху цената си, защото търсенето и предлагането са умрели заедно с Маркс или малко след него, днес има вяра в марката, в партията, в идеологията, в намеренията, в държавата, в социалната загриженост, но няма нужди, а заместване на нуждата с желание и вяра в неговото възможно задоволяване от определени по Павловски втълпени ни неща. Всъщност ние сме като омагьосани, нашите нужди дори и в бедна страна катонашата са илюзорни стремежи и лакомия. Малцина от нас са израстнали с културата на непрестанното търсене и прегръщане на различното и неразбираемото, а другите въпреки "културата" си се въртят около ценности, които спокойно биха могли да бъдат споделени и от гражданина на Рим и от селянина във Вавилон - само предметите, в които са облечени са различни, но подтиците са си все същите. Може би натрупването на акъл ще ни ритне в задника и най-накрая ще разберем, че нямаме нужда от власт и загрижени лелки и чичковци, а имаме нужда от себе си. В загнилата ни душевност се крие капацитет за величие, но ние го пилеем за задоволяване на същите страсти, които и шимпанзетата задоволяват. На 99% от нас хич не им пука за науката или за абстрактното мислене и въображение, ако развиването им няма да им донесе "облага", както такова животно се разбира със средствата на оня, който още няма нито въображение, нито мислене, а това не е причина, нито мотивация, за да слезеш от дърветата на земята, не, това е мотивация да намериш по-дебел и по-харесван клон, заради което да ти лижат задните лапи всичките тия пръдльовци, дето са всъщност точно като тебе. Погледнете себе си - няма ли го това у вас? Има го у мен, признавам, боря го, но дали успявам си е друга тема, а сега покрай избори и такова "интересно" време темата е най-вече ще еволюираме ли най-накрая или щепродължаваме да се правим на луди.
8 Rose Mary | 10.09.2011 03:33 MacAllister | 09.09.2011 23:39 ".............Ние все говорим за някаква демокрация и все не си даваме сметка, че онова "свято" нещо дето и прилепваме като наше разбиране за думата го няма нито у нас, нито където и да е по света..." Дали не си? Но ми е по-интересно какво предлагаш вместо това? Не се заяждам, събирам мнения и търся разковничето. Зациклила съм в разни философски и екзистенциални проблеми, пък някак все не ми стига интелектуалния капацитет да ги реша. ================ Решението на екзистенциалните проблеми е въпрос на идивидуално развитие. Рано или късно ще намериш някакви отговори. Важното е да задаваш въпроси, колкото и странни да са. За интлектуалния капацитет не се притеснявай, имаш достатъчно щом си стигнала до тук. Ето къде аз намерих доста смислени отговори на много от въпросите които бях насъбрал в главата си след като спрях телевизията и се върнах към книгите. livingeconomiesforum.org/WCRW