Усещането, че служебният кабинет не знае с какво точно следва да се занимава, расте, вместо да намалява. До изборите остава малко повече от месец, а правителството продължава да се лута между необходимостта от спешни мерки и дългосрочни приоритети, които няма как реално да изпълни. Действа се мудно и плахо. При това - при наличие на доста ясен дневен ред.
Последствията от това за дейността на институциите вероятно няма да са фатални, но политическата безтегловност, в която се рее кабинетът, надали е случайна и противно на всички уверения, че служебното правителство няма да позволи да бъде използвано за предизборни цели, на практика играе ролята на политически транквилант точно преди вота.
От това най-много дивиденти черпят бившите управляващи, а контрата за обществото е пропиляване на обществената енергия и желание за промени. Поредният пример за липсата на ясен мандат на служебното правителство са обявените вчера от кабинета приоритети и задачи. В документа почти отсъстват задачи, но за сметка на това изобилства от общи лозунги и дългосрочни ангажименти. Няма срокове, няма отговорни институции, няма анализ за необходимите ресурси.
Голяма част от обещанията се повтарят на няколко пъти в отделните раздели, други на практика изброяват вменени по условие задължения на институциите.
Ангажиментът за изплащане на пенсиите от 1 април например фигурира два пъти, два пъти е включено като задача и възстановяването на тристранния диалог, на два пъти се обещава да се работи по важни законопроекти като закона за иновациите. Ключовата тема за изплащане на дължимите от правителството средства за малките и средните предприятия е лишена от каквато и да е било конкретика. Нито е ясно какви са задълженията, нито в какви срокове ще се изплащат, нито от къде ще се вземат средствата.
Друга част от приоритетите фигурират почти във всяка управленска платформа като системни проблеми, за които бързи решения няма и е, меко казано, невероятно да се намерят в рамките на мандата на служебния кабинет - липса на връзка между програмите за квалификация с нуждите на бизнеса и регионите, проблеми с професионалното образование и прочие.
Встрани от качествата на този документ - слаби програми се появяват редовно, кабинетът действа мудно и плахо. Показателeн за нежеланието да се приемат по-смели решения е начинът, по който служебният кабинет осигури средствата за предложения пакет от допълнителни социални мерки.
Правителството взе от всички министерства поравно. Това е най-лесното и най-малко справедливото решение, защото не отчита съществуващи изкривявания в бюджета, макар че орязването на текущата издръжка със скромните 2.5% надали ще е фатално за която и да било институция.
В дебата около това решение, стенографиран в рамките на заседанието, не личи по нищо това правителство да е служебно, при това назначено след мощни протести - министрите тръгнаха да си защитават министерствата и статуквото, с изключение на финансовия министър, а най-силно по темата се чу гласът на бившата регионална министърка Лиляна Павлова, която се възмути, че парите за социални мерки се взимат от магистралите. И все пак трябва да се признае, че усилията в областта на социалната сфера до момента са най-конкретната част от дейността на правителството.
Кабинетът не стои достатъчно убедително и по линия на ангажимента за повече прозрачност. Тук служебното правителство попада в клопката на две противоречащи си цели - хем да не казва нищо за предходното правителство, хем да гарантира публичност на дебата по отделните политики и участие на обществото. Формата за това участие, предложена от президента - създаване на обществени съвети в министерствата, за момента е доникъде. За структурирането и реалното функциониране на обществените съвети е необходимо време, с което правителството не разполага. Ще видим как ще действа и изборният борд, сформиран към правителството, който се очаква да започне функционира тази седмица. Темата за прозрачността обаче е много по-широка и ако кабинетът наистина има желание, може рязко да подобри видимостта на властта, при това без да са необходими тежки дискусии или нормативни промени.
Във всяко министерство има документи, които зорко се пазят в тайна; има съществуващи регистри, които не са публични; има тотален отказ за публикуване на анализите, на базата на които стъпват публичните политики; има драстична липса на елементарна статистическа информация за състоянието на системите.
Ако се съди по действията до момента, публичността е единственото, което кабинетът реално ще може да постигне и в областта на енергетиката. Трябва да се признае, че икономическият министър Асен Василев е видимо по-активен от повечето от колегите си, но проблемите са толкова системни, че бързите решения са трудни. Надали е реалистично да се очаква, че обещаният международен одит на цялата верига ще е готов в рамките на мандата, така че Василев има шанса и е длъжен да извади на светло максимално количество документи и данни за състоянието на системата.
Ще е хубаво да се разбере и кой и кога точно е взимал периодично размахвани пред обществото скандални решения, кой не е оказвал контрол и т.н.
Тепърва предстои да видим какви реални стъпки ще се предприемат в областта на гарантиране на честни избори. Докато служебният премиер полага видими усилия да гарантира ангажимента на кабинета за подготовка на честни избори, други институции си правят каквото си знаят. От 31 председатели на районни избирателни комисии ЦИК си хареса за 30 от тях представители на ГЕРБ. Служба ГРАО, която отговаря за избирателните списъци, обяви, че ги актуализира, но актуализацията се изчерпа с добавяне на навършилите пълнолетие и отписване на междувременно починали.
На фона на всичко това, ако иска да бъде запомнен с нещо съществено, кабинетът следва да сведе приоритетите си до много кратък списък и да действа максимално бързо и решително. В противен случай рискува да остане в миманса, където бе поставен от скептични наблюдатели още при самото му конструиране. Най-лошият възможен резултат от всичко това е ниска избирателна активност и политическа криза след изборите.
