Истерията тези дни ми идва в повече. Всеки, който има бръмбари в главата, държи непременно те да литнат. Но така е в ерата на всеобщата публичност. Големи мислители раждаше навремето селската кръчма. Големи мисли сега ражда интернет.
В едно общество най-важни са лидерите, затова е добре да се съсредоточим върху текущите дейности на първите държавни и политически мъже. Никога не съм считал т.нар. политическо тяло за различно от средата, която го произвежда и избира.
Доказва се днес - в многополюсния български какофонен свят има всичко, но не и нормалност, не е и ум, най-малко отговорност. Да започнем със слабосърцевия цезар.
Бойко Борисов. Как си тръгва този човек, който непрекъснато ни уверяваше колко голям мъж е, какъв огромен държавник и водач е? Тръгва си жалко, малодушно. Живеем в условията на Бойкова зима и тя ще остане в учебниците. А той все още се смята за единствен и неповторим. Върна мандата на Плевнелиев с пренебрежение, "изплаши ни" с готвен срещу него атентат от Доган. (Разузнаването, на което се позова, не знае, ама айде сега, на подробности ли ще обръщаме внимание?) Спретна си и агитка на изпроводяк, скандираща "Бойко, на кого ни оставяш!" Стига! Ние вече разбрахме колко голям мъж е Бойко Борисов. Анна-Мария Борисова се оказа по-голям. Тя поне не забрави, че е намерена на кръстовище, и като видя, че не се справя, се върна на него. А с Борисов още ще патим.
Да се спрем и на Сергей Станишев. Така и не разбрах какво иска БСП. Преди два месеца желаеше оставка на Борисов и предсрочни избори. Получи едното, ще стане и другото.
Въпреки това БСП е недоволна, нажежава обстановката, истеризира. Станишев казва днес, че отечеството му е по-мило от тяснопартийните цели, призовава да се спре популизмът. Моля? Целият наличен състав на БСП е изкаран на улицата, областни и общински председатели зоват "на оръжие". В размирна Варна БСП иска оставката на областния управител, защото, моля ви се, той щял да организира изборите. Не трябвало той, трябвало друг. И кой, братя другари, кой? Кирил Йорданов ли, с когото довчера деляхте баницата? България се нуждае от стабилност, работещи институции, а вие клатите лодката, в която всички сме качени.
Върхът на популизма бе предупреждението, което БСП отправи преди големия митинг на 24 февруари. Антон Кутев каза, че криминални субекти се въоръжават с боксове, ножове, бомбички. Ако се стигне до кръв на протеста, виновен ще е Цветан Цветанов, поясни Кутев. С което аз разбрах, че ако случайно полицай пребие въоръжен, Цветанов ще е виновен.
Не знам дали трябва да се спираме на Волен Сидеров. Превърна в цирк дори заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност в сряда. Но знам на кого трябва да бъде обърнато голямо внимание. Това е Яне Янев.
Като гледам как гостоприемни са медиите за него, как безпрепятствено излива безумия, се притеснявам да не би Яне да стане лицето на революцията.
Бъдете сигурни, че идва времето, когато ще съобщи, че той е уволнил Бойко Борисов.
Трима души казаха нещо смислено тези дни. Иван Костов заяви, че с предсрочните избори ГЕРБ хвърля властта директно в ръцете на БСП и ДПС. И че нищо, ама нищо от поисканото от улицата няма да се случи при служебен кабинет. Президентът Плевнелиев заяви, че инфраструктурата е важна, но по-важно е случващото се в училище, важни са възпитаваните ценности. Писателят Георги Господинов каза, че лесно загърбихме анализа, литературата и решихме да запълваме екзистенциалните си кризи със "забавляване до смърт".
Но няма кой да чуе? Тълпата си иска Янета, Станишевци, Борисовци.
И ще ги намери, с други имена.
Накрая няколко специални думи за Плевнелиев. Най-напред показа недоволство, че Борисов хвърли оставка. Прав бе - сдаването на властта е бягство от отговорност. После, след като обществото не можа да формулира единно искане, а водещите партии показаха, че не желаят мандат, се обяви за предсрочни избори. Пак бе прав. Не се изкуши да реди задкулисно власт като Георги Първанов. "Поемете ясни ангажименти в предизборната кампания, дайте реални обещания и ги изпълнете", обърна се той в четвъртък към политиците и отново е прав. От политиците зависи всичко, така е било, ще бъде. Приказките за "народни колективи", "обществени съвети" и т.н. ще бъдат забравени най-напред от тия, които ги предлагат. Пътят, по който трябва вървим сега в екстремната обстановка, е начертаният от президента - спешни промени в законите от този парламент (ако въобще са възможни), реформи в следващия, прозрачност, електронно правителство, отваряне на партиите към гражданите.
Сега големият огън ще бъде насочен към Плевнелиев. Може да живеем в поредица от нестабилни парламенти и с правителства, назначени от президента. Яне Янев, който тия дни е неформален говорител на Бойко Борисов, постепенно го взема на мушка. Истерията е на макс. Но се чудя къде е доброто бъдеще на България, къде е отговорността, която всеки нов или стар лидер трябва да носи към обществото.
Още при НДСВ, а после и при Станишев започна евроразрастването на броя хора пряко или косвено закачени на държавната хранилка. Това разду заверата на самоелитизиралите се приватизатори на Партията, разми й краищата и се оказа, че трябва да се хранят или поне залъгват още много нови асоциирани и полуасоциирани "втори братовчеди". Генезиса на ГЕРБ беше изцяло базиран на принципа на "нашите хора" и мнозина успяха да се вплетат като такива дори и без предварителни връзки. После дойде кризата и ГЕРБ на власт. Оказахме се с поне тройно нарастнала популация разчитаща на един ресурс - държавата - на поръчки, заплата, търгове и моноплни лицензи. Кризата, обаче значеше, че за всички няма да има, но никой не може просто да изхвърли братовчедите зад борда и всичко почна бавно да се свлича - много бавно и с всеки изминал ден все по необратимо. Никой не искаше да се жертва или да жертва свои хора и всички заедно станаха камък на общата си шия. Днес сме в тъпата ситуация около половината работоспособно население в страната ни да зависи от далаверта срещу която всъщност голяма част от него се бунтува. Напълно нормално е разум да няма - ситуацията е патова, никой не знае какво да каже, но всеки е нервен, ония, чиито гласове се чуват са полуневменяемите, които набързо си набелязват някой враг и почват да врещят. Зад целия тоя шум обаче са милионите заложили на грешната карта - хем малко гузни, хем чувстващи се изоставени, хем искащи някаква промяна, някакъв изход от тая несигурна ситуация. Сградата още се крепи, но на всички е ясно, че няма да издържи дълго, а единственото спасение - бум на европейски пари и инвестиции от външни корпорации вече звучи като наивна утопия. Бягствтото от натуралния капитализъм заплашва да постави всички измъквали се до сега на прага на джунглата и да им удари един ретник за изпроводяк. Това касае както дребния чиновник, така и банкера - велик бизнесмен - такъв еиднствено заради познанставата си и обвързаността си в една провалена серия от държавници и чиновници. Изкушението да се вземеш насериозно, да се имаш за велик комбинатор, защото можеш да дръпнеш концие на няколко други такива като тебе днес започва да показва илюзорната си стойност и донася горчив вкус под езиците на мнозина иначе изпъчени граждани, някои от тях номинирани за топ на това или топ на онова в бизнеса и политиката на обърканото ни кътче от света. Е, какво правим сега? Продължаваме да се втеляваме и да говорим за заплати и тяхното повишение или си отваряме очите за факта, че и това дето го вземат сега споменатите по-горе може да изчезне яко дим за броени дни, ако конструкцията почне да пада.
Държава на Андрешковци сме си, и това е. Една част виси на държавна хранилка, друга гледа далаверки на дребно, всички вкупом се нервят че "брат'чедите" открито правят това, което голяма част от българите правят, но прикрито - паразитират, пардон рециклират, каквото е останало от соца. Сега се светнаха на евро-далаверки, като тази със зелените енергии и прочие инфраструктурни проекти. Всеки има искания, и говори от името на "народа", без да може да се разбере с комшията, но затова пък храни надежда, да се "вреди" на позиция с власт и то с една цел - да счупи рекорда по корумпираност. Иначе протестира и ще протестира до дупка защото в своте очи е фактор. Иска да контролира, но всъщност иска да подмени мафията, с/у която се бори и вече той да казва, какво да правят другите и да им държи сметка. Не знам къде са расли тези хора и с какво се занимават, но поне за мен, през тези 23 години, нещата са вървели на добре, без да чакам на някого и без да грабя. Аз живея по-добре от родителите ми и макар че мога още много да искам си давам сметка, че вероятно над 90% от населението на земята, живеят по-зле. Бих се радвал ако се формулират искания, зад които да застанат повечето граждани, но докато всеки иска всичко, просто няма да остане нищо от България.