Според българската конституция, конституционните съдии трябва да отговарят едновременно на три критерия - високи професионални качества, високи нравствени качества и 15-годишен юридически стаж. Избраните нови конституционни съдии със сигурност отговарят на третия критерий. С останалите два българският парламент открай време има проблем.
По принцип формулировката „високи професионални и нравствени качества" звучи прекалено общо и разтегливо. За да се избегнат грешките и припознаването и за да се гарантира, че изборът ще се основава именно на тези, а не на някакви други критерии и съображения, е нужна прозрачна и стриктно следвана процедура на подробно, старателно и безкомпромисно изясняване на всички факти и обстоятелства. Така че да не остане дори и най-малкото съмнение в безукорността на избраните.
Неизчистените съмнения
А съмнения съществуваха. Един от кандидатите, депутат от управляващата партия, е получил дипломата си по право в школата на МВР, после е натрупал юридическия си стаж на сравнително нисък пост в съдебната система. Може въпросният депутат да се гордее с образованието си и професионалната си кариера, възможно е дори да е най-добрият юрист в управляващата партия. Доста съмнително е обаче дали това е достатъчно, за да покрие най-високите критерии за професионализъм, особено в конституционното право.
Този недостатък обаче изглеждаше пренебрежимо дребен на фона на съмненията във "високите професионални и нравствени качества" на друг от номинираните кандидати. При това тези съмнения не са от вчера, от някакъв постъпил в последния момент „анонимен" сигнал, а от години, от множество основаващи се на факти медийни публикации. Съмнения, свързани с професионалната практика на една от най-спорните фигури в съдебната система и с конкретни обвинения в недопустима за един магистрат употреба на влияние за постигане на лични цели.
Предизвестеният избор
В края на краищата, от четиримата кандидати парламентът избра тъкмо онези, за чиито професионални и нравствени качества имаше най-силни съмнения. При това без да изчисти нито едно от тези съмнения, без никакви въпроси, дебати и мотиви по същество. И без да обърне ни най-малко внимание на безпокойството на Европейската комисия „от информациите, които поставят под съмнение почтеността и професионалния капацитет на част от кандидатите" и на призива й „всички компетентни български институции, в частност парламентът, да поемат своята отговорност и да направят проверки на обвиненията в корупция, конфликт на интереси и търговия с влияние".
Без притеснения, без свян
Никак не бяха малко тези, които предварително познаха имената на избраните. Което всъщност изобщо не беше трудно. Защото в някакъв смисъл следваната не за първи път от парламента процедура за избор е съвършено прозрачна.
Една неприкрита коалиция, включваща мнозинството и част от опозицията, без притеснения и свян отново демонстрира, че за нея професионалните и нравствените качества не са от значение. Даже напротив - може да са недостатък, защото всъщност се търсят преди всичко верни, зависими и послушни изпълнители. Демонстрира освен това, че може да прави каквото си поиска и че не й пука от никого и от нищо. Нито от мнението на българското общество, част от което и без това е безразлично по въпроса. Нито от мнението на Европейския съюз, чиито лостове за въздействие са ограничени и, както се оказва, изхабени.
Даже един извънреден, критичен европейски доклад очевидно не е достатъчна заплаха. Дори преди избори. Може би защото и за спечелването на изборите е по-важно да имаш на своя страна не Европейската комисия, а съда.
Тъй че нещата вървят по план. След овладяването на много от ключовите позиции в съдебната система дойде ред и на Конституционния съд. Очаквайте театъра с избора на главен прокурор.
