Животът със зависим е труден за всички. Всеки зависим засяга живота на поне още 4 души- колеги, приятели, семейство.
"За децата на зависимите има четири пъти по-голяма вероятност да станат зависими и тази статистика не включва други зависимости като хранителни разстройства, зависимост от секса, хазартна зависимост, работохолизъм и т.н. Както не включва и тези, които се женят за зависим." (Tian Dayton, Ph.D. (2005) "The Living Stage", p. 352).
Възрастният пълнолетен човек има в пъти по-голям избор от едно дете, което е на 5, 10, 15 години... В много голяма част от случаите за детето полага грижи и човек, който не е зависим от алкохол или наркотици. Тази статия е насочена именно към този човек.
Често покрай грижите за зависимия, децата биват неглижирани, емоционално или физически малтретирани, или свръхобгрижвани. Понякога това е едва доловимо и за един грижовен и отдаден родител е трудно да осъзнае някои малки постъпки, които може да са не толкова полезни за децата му.
Това, което би могло да бъде отправна точка в размислите относно правилното ни отношение към децата е мисълта за краткосрочния и дългосрочния ефект от поведението ни. Би могло да ни помогне и познанието, че чувствата, които поражда една дисфункционална семейна система в децата, са страх, срам, вина...
Страх - от това, което може да се случи на него или на близките му; от това, че колкото и хубаво да изглежда настоящето има опасност, която винаги дебне; страх, че ще бъде отхвърлено, унижено, малтретирано...
Срам - от всичко, което се случва в семейството му; от това, че другите могат да разберат за проблема; от това, което може би му се налага или го карат да прави...
Вина - децата, особено по-малките, имат т. нар. "магическо мислене" - това е онзи тип мислене, който ги кара да вярват, че могат да контролират света с действия като прескачане на плочки, влизане в стаята с определен крак и т.н., за да не се случи нещо лошо. Същият този тип мислене ги кара да мислят, че те са виновни за зависимостта в семейството, че те я причиняват, защото не са достатъчно послушни, нямат отлични оценки, не правят това или онова...
Следните съвети биха могли да помогнат, за да се намалят вредните последствия от живота със зависим:
Не заблуждавайте детето за това, което се случва в къщи. Децата усещат, когато има проблем. Да ги заблуждавате, означава да ги научите да не вярват на инстинктите си. Какъв би могъл да бъде дългосрочният ефект от това?
Един от вариантите е някой ден да попаднат в ситуация, за която усещат, че не е подходяща за тях, но остават в нея дълго време. Само защото някой важен за тях човек им казва, че трябва да бъдат в тази ситуация (брак, работно място, приятелска среда...).
Това, естествено, не означава да им кажете цялата, понякога брутална истина за ситуацията, като: "Баща ти пропиля всичките ни пари в казиното и нямаме какво да ядем." Или "Майка ти се напива до припадък всяка вечер, ходи гола по улиците и спи с всеки срещнат мъж."
Доверете се на здравия си разум и дайте на детето информация, подходяща за възрастта му. Бихте могли да изпозлвате тези разговори, за да информирате детето за зависимостта и проблемите, свързани с нея. Посланието в изречение като: "Татко се е напил малко", казано със смях е различно от посланието в: "Татко се е напил. Алкохолът кара хората да правят и казват неща, които могат да наранят другите. Има хора, които могат да пият малко и да спрат, но други стават зависими от алкохола и не могат да контролират количеството, което да изпият. Не е хубаво да се употребява алкохол."
Научете детето да разграничава проблемното поведение от човека. За едно дете е изключително объркващо да усеща, че мрази родителя си. Помогнете му да направи разликата между това, което родителят прави и това, което е самият родител. Родителят може да е грижовен, интелигентен, забавен човек, който под влияние на алкохола става нетърпим, заядлив и т.н.
Детето може да се научи да не обича проблемното поведение (например злоупотребата с алкохол), като в същото време продължи да изпитва любов към родителя.
Покажете ясно на детето, че то не е виновно за ситуацията в къщи. Не се опитвайте да го манипулирате с изречения от рода на: "Ето, баща ти отново отиде в казиното, защото ти не слушаш". Обяснете му, че има ситуации в живота, които човек може да контролира - като например да си научи уроците, да си напише домашните и т.н. - и други, които не може да контролира, като това да накара друго дете да си научи уроците или да си напише домашните.
Единственото, което може да направи е да се опита да поговори с другото дете, но без да му досажда, натяква или да му се подиграва. По същия начин стоят нещата в света на възрастните.
Не изливайте гнева си върху детето - понякога в живота се получава следната верига - шефът тормози съпруга, той се напива, прибира се в къщи и тормози жена си, тя излива гнева си върху децата и т.н. Всичко това се случва неволно. Едва ли някой съзнателно си казва: "Сега ще се развикам на децата, защото онзи идиот ме побърка!".
Възможно е първата ви реакция да бъде "Ооо, аз не правя така!". За да сте сигурни е добре да наблюдавате поведението си известно време. Не забравяйте, че насилието има различни форми - от физическо насилие до обидни думи или отношение. Ако чувствате, че сте изпаднали в крайна емоция, можете просто да кажете на детето нещо от рода: "Извинявай, мило, в момента се чувствам ядосана, но ти нямаш никаква вина. След малко ще ми мине и ще си поговорим."
Не използвайте детето като заместител на зависимия партньор - в някои случаи родителят, който се чувства изоставен в брака, прехвърля цялата си любов и внимание към едно от децата, като по този начин задоволява емоционалните си нужди. В професионалната литература това се нарича "емоционално кръвосмешение".
Терминът е достатъчно красноречив, за да накара всеки здравомислещ родител да преоцени отношението си към "малкия мъж на мама" или "принцесата на татко". Проблемът е, че към детето има очаквания, които не е в състояние да задоволи и от друга страна, че самото дете има нужди, които трябва да бъдат задоволени.
Не се дръжте по начин, който кара детето да ви съжалява - ако ви харесва да играете ролята на жертва го правете пред всеки друг, но не и пред детето! Чувствата на безпомощност, гняв и омраза, кото може да изпита в тези моменти слагат тежък отпечатък върху бъдещето му и бъдещите му взаимоотношения.
Погрижете се за безопасността на детето. Вие сте възрастният, човекът, който може да помогне на детето да не бъде в ситуация на насилие. Малките деца няма как да си "съберат куфарите и да се изнесат". Ако има физическо или емоционално насилие над детето ви, направете всичко възможно, за да му осигурите спокойна и безопасна среда. Не му обяснявайте, че то заслужава насилието и е виновно за него! Не си затваряйте очите!
Ако зависимият е някое от децата ви - не пренебрегвайте другите деца в семейството. Децата често го възприемат като "грижат се за лошия повече, отколкото за мен - следователно по-добре е да си лош".
Информирайте детето за зависимостта - статистиката, с която започва статията е показателна. Зависимостта има много лица. Съберете информация и я представете на детето по достъпен начин. Внимавайте за признаци на пристрастеност и съзависимост и ако е необходимо потърсете помощ.
Със сигурност има още много полезни съвети. Трудната част е да бъдат следвани. Ако имате трудност да постъпите по някой от изброените начини, който смятате, че е правилен, потърсете помощ!
За да живее в подкрепяща и стимулираща среда, детето има нужда от здравомислещи и уравновесени възрастни. Обстановката в семейство със зависим често е прекалено напрегната. Всеки член на семейството рано или късно започва да губи почва под краката си и има нужда от подкрепа, за да възстанови баланса.
