Полетът на къртицата

Този текст не е профил на някое конкретно музикално направление. Не е и хроника на конкретно десетилетие, макар да ползва за изходен материал факти, първопричини и последствия от последните две-три. Не е и най-добрият пример за ъндърграунд-журналистика, защото авторът работи в БНР (т.е. храни се от статуквото, както го заклеймява острото перо на бранителите-будители-блюстители на ъндърграунда и ученическия рокендрол).

Заглавието пък е крадено от име на предполагаемо произведение на покойния Христо Гатев-Бозата - пънкар, бездомник, месия на антикомерса в музиката, енциклопедия на ъндърграунда от Австралия до Маджарско и от Далечния Изток до виртуалните територии на NSK, "скиталец из покрайнините на този неразтълкуван свят" (думи, употребени от ирландския поет Дезмънд Игън за Бекет, но важащи със страшна сила и за Бозата)...

Бозата беше деликатен човек, скрит под грубата и на моменти дори заплашителна външност на досадник. Една зима ми се обади и аз се направих („ало-ало-не-се-чува..."), че телефонната връзка се разпада. Достатъчно истории бях слушал за него как се настанява у някого от моите познати - „само до вторник" (без да уточнява кой точно вторник има предвид)...

Пък аз съм си интроверт, който дебне всяка свободна минута без хора наоколо и опцията да имам гости за повече от два-три часа направо ме ужасява, та... така де.

Две седмици по-късно Бозата умря. На пейка, при минусови температури, по тениска, жълто-син на цвят - от пневмония, предизвикана от счупено ребро, забило се в белия му дроб (следствие на побой, нанесен му от скинове или някакви еквивалентни им отрепки). Сякаш аз го бях убил, но нали я знаете онази приказка за скорпионът и жабата - човек е това, което е (колкото и благородни пориви да заявява, че има).

След това, мине-не мине някой месец, умре-не умре някой велик ъндърграунд музикант, поет или просто мечтател - и все за Бозата се сещам. За Бозата си спомних и след смъртта на Сид Барет, и след тази на Томи Тий (мениджъра на New Model Army), и след тази на Джими Карл Блек, и след Наско от „Джендема"...

Ъндърграундът... Кой ъндърграунд? Има ли още някого в къщи? Значи ли тази натурализирана думичка все още нещо?...

Защото ъндърграунд днес може да значи всичко - ъндърграунд е русенско-свищовско-троянското сайбър-пънк-индъстриъл трио „Мазут" (чудесни музиканти, свирещи - по икономически причини - на инструменти в плачевно състояние, които често издишат на концерт - понякога и на всяко парче).

Ъндърграунд са и Help Me Jones и „Насекомикс", макар музиката им да е пределно мелодична и слушаема и във всяка нормална страна, в която радио ефирът не е доминиран от поп-олигархия, биха били мейнстрийм.

Ъндърграунд са и „Битов терор", защото са част от световното анти-фа движение и поради това свирят по-често в Солун и в Букурещ, отколкото в София, където нео-нацитата са им издали смъртна присъда.

Ъндърграунд са и „Епизод" и „Чиста кръв" - не за друго, ами защото посланията им са прекалено директни и първосигнални и дори симпатизантите им по високите етажи в Институциите засега не смеят да заявят открито - в праймтайма - че се подмокрят, слушайки „патриотичните" им песни.

И „Пистамашина" и Sisters Of Radomir са ъндърграунд - слушаеми или не - по свой собствен избор и по съвест (и като част от една по-широка артистична концепция).

Милко Калайджиев също е ъндърграунд - в своя си жанр. „Икебаната" е ъндърграунд. И „Уикеда" също - по начина, по който „Ляпис Трубецкой" в Беларус и „Бла Бла Бла" в Македония, Албания и Косово - едновременно най-популярната група в жанра си в съответната страна и... лидери на цяло едно ъндърграунд направление.

„Ъндърграунд" е и Костурица - оял се покрай „циганските" си филми режисьор, който едновременно с това е съвсем открит расист...

И сега - кое е правият ъндърграунд и кое фалшификатът? Нека оставим това на ъндърграунд-пуристите и ъндърграунд-теоретиците. Аз лично с етикетите отдавна съм приключил. Слушам и Velvet Underground, и Tranceglobal Underground, и Underground Divas, без да се замислям наистина ли са ъндърграунд или не. По света, както веднъж ми сподели Питър Ърскин, има толкова много хубава музика, че и в десет живота няма да можеш да я изслушаш цялата.

Е, да - у нас ценностите са тотално преобърнати и за „ъндърграунда" (в най-положителния смисъл на понятието - „Осил Амук", „Орангутаните бият лошо", „АС" и т.н.) няма място в по-широкото публично пространство и трудно би могъл да бъде припознат като „високо изкуство" или въобще изкуство от официалните културни органи.

Но го има, нали? И винаги ще го има, защото не чака на държавата или други спонсори, ами се развива по свои си, паралелни канали - както в добрите стари класически времена (и както е редно).

А къртицата - както казва Алехандро Ходоровски - това е животно, което си прави подземни тунели, но в търсене на слънцето понякога
излиза и на повърхността... Види ли слънцето обаче, ослепява.

Христо Гатев-Бозата бе кремиран - вече не е под земята, вече не е ъндърграунд, в момента зарибява ангелите с Laibah и австралийски електроакустичен нойз-рок и революционизира статуквото там горе.

А вие, блюстители-бранители-будители, ако сега си сложите ръка на сърцето и кажете, ама съвсем искрено, че ако ви се беше обадил на вас, нямаше да постъпите толкова безсърдечно като мен, то тогава имате право, а аз съм крив. Нека този, който никога не е съгрешавал, хвърли първия камък...