Вие сте майка на две деца, живееща в Дараа, Сирия. Съпругът ви Али наскоро се е обадил по Skype, за да съобщи, че се е присъединил към Свободната сирийска армия. След като президентът Башар ал Асад ви спира тока и достъпа до Интернет обаче, губите контакт с Али и сте изправена пред два избора:
1. Да продължите да стоите в Дараа. Ако напуснете сега, без Интернет и с липса на мобилни мрежи, няма да има начин Али да ви открие.
2. Да напуснете Дараа. Да потърсите убежище в провинцията, където обстрелът не е толкова сериозен, поне докато градът не стане по-безопасно място.
Тези избори и тази самоличност всъщност принадлежат на герой в интерактивната текстова новинарска игра "1000 дни на Сирия".
Играта, създадена от Мич Суенсън, прилича на някогашните книги игри, в които всеки избира героя, с който да играе и при всяка следваща случка решава как героят му да продължи. В случая целта на играта е да даде представа какво се е случило през първите две години от сирийския бунт. Възможните роли са три: сирийска майка, бунтовник, и американски журналист.
Всеки започва играта с едно и също описание на събитията около "Арабската пролет" и сирийския бунт:
Натрупали смелост след свалянето на тунизийския президент Зин ал Абидин Бен Али на 11 януари и после на египетския президент Хосни Мубарак месец по-късно, нагласа на политическо недоволство започва да се проявява сред сирийските младежи. Дузина тийнейджъри са арестувани в южния град Дараа, след като изписват със спрей: "хората искат да свалят режима".
Появява се Facebook страница, наречена "Сирийска революция 2011", призоваваща за "Ден на гнева", подобен на този, стартирал революцията в Египет. Междувременно с надеждата да овладее ескалиращото насилие в Либия, Съветът за сигурност на ООН флиртува с идеята да наложи зона, забранена за полети, над управлението на дългогодишния либийски президент Муамар Кадафи. Има общо усещане за надежда в Сирия, че подобно на другите преди тях в Арабската пролет, техният суров президент, Башар ал Асад, ще бъде свален.
С развитието на повествованието, перспективата и тонът се променят в зависимо от конкретния герой. Например в моя случай става дума за 35-годишна майка на две деца, щастливо женена за съпруга си Али, а семейството й живее в Дараа град, който е на югозападната граница с Йордания. Обръщението е във второ лице:
„Вие сте умерена сунитска мюсюлманка, считана от мнозина за представител на средната класа, с добре платен съпруг-електротехник. Въпреки че подкрепяте идеята за политически реформи, все още се боите от тайната полиция на Асад, Мухабарат. Именно Мухабарат е арестувал тийнейджърите, рисували графити срещу режима в Дараа - вашия град, по-рано тази седмица. Замисляте се къде ли държат тези момчета. И се питате как бихте се почувствали, ако това бяха вашите деца.
В края на всяко съобщение, играта призовава героя да вземе решение, като често става дума за драматичен избор, предимно свързан с тежки етични решения. Например в случая - вие да кажете на съпруга си да се примири със ситуацията или да го подкрепите в желанието му да подкрепи протеста. Всяко решение има последици. И влизайки в играта, точно както в книгите игри, трябва да понесете отговорност за избора си. Както реално се е наложило да правят милиони сирийци.
Според Суенсън играта има две основни цели
Едната е да допринесе за по-широкото разбиране на сирийския конфликт, в който за три години живота си са загубили над 190 000 души. А гражданската война се превърна в една от най-тежките хуманитарни кризи в света. Играта съществува от миналата пролет и до момента съдбата на сирийците виртуално са споделили 200 000 души.
Това е кауза, която е важна за самия Суенсън, пътувал до Сирия през септември 2013 като кореспондент за блога War Is Boring и интервюирал бойци от Свободната сирийска армия и други жители на региона. След като Суенсън се връща в САЩ, той е поразен от липсата на интерес сред американците към сирийското въстание и трагичните му последици. Затова решава да покаже какво се случва. И да докаже ценността на новите медии в отразяването на конфликта.
Отразяването на сирийската гражданска война е станало сериозен проблем заради липсата на репортери на място и опасността за живота на журналистите в района. Суенсън вярва обаче, че има възможности да бъдат възприети нови, по-безопасни методи за отразяване на случващото се. Предвид изобилието от свободна разузнавателна информация, постъпваща от Сирия и нуждаеща се от анализ, Суенсън вярва, че "репортерите за първи път може да са по-полезни зад компютъра, отколкото зад фронтовата линия."
Превръщането на сирийския конфликт в игра има етично измерение
Играчите постоянно биват принуждавани да вземат решения и да предприемат действия, да избират какво да правят на база героите си. Стремежът да навлезете в съзнанието на хората, замесени в конфликта, води до много трудни морални дилеми.
Да вземем например тази сцена от октомври 2013, в която сирийската майка гледа най-големия си син, тийнейджър, да действа заедно с членове на "Ислямска държава". Противопоставяйки се на сина си и наскоро радикализираните му приятели, майката има три варианта - да се опита да вразуми сина си, да го накара да помни семейството си или да приеме избора му.
Играта не казва изрично дали отговорите ви са правилни или погрешни. Някои стъпки водят до смъртта на героя ви, арест, или отвличане, но повечето просто предизвикват пореден набор от сложни дилеми.
Във всяка ситуация играчът е принуден индиректно да се замисли: "Как бих направил този избор, ако този живот беше моят собствен?"
Тази форма на емпатично ангажиране може да разчупва културни бариери. Когато човек изпита физическа реакция на емпатия към съдбата на друга група, това може да промени „емоционалната оптика", през която той възприема другата група. Емоции, масово свързвани с емпатията, като загриженост или негодувание, могат да разубедят хората да омаловажават страданието на групата...
В САЩ разработчици вече работят по новинарски игри (съчетание между журналистика и видеоигри), които се възползват от емпатичната игра и потенциала й да променя начина, по който хората възприемат насилствените конфликти.
Тези типове игри обаче са по-трудни за успешна реализация, когато разказват за конфликти в чужбина. Донякъде това е така, защото дизайнерите на игри имат ограничен ресурс и възможности за проучване на случващото се в други страни.
Междувременно комерсиалните игри, развиващи се във военни зони, като цяло се концентрират върху физическите усещания на боя в реално време, а не върху емоционалните и културни характеристики на хората, замесени в конфликта.
Все пак Суенсън вярва, че тази комбинация от интерактивност и новини може да помогне на хората да разберат сирийския конфликт по начини, по които никога не са го разбирали преди, и да обясни свързани теми като възхода на "Ислямска държава". И все пак той признава, че не е единственият, който експериментира с нови начини да представи случващото се в Сирия.
"Мисля, че сме в странна преходна зона на отразяването на събитията," казва той в Twitter. И за да докаже твърдението си, дава пример с "Ислямска държава", които са заснели филм за войната през обектива на RED камера."
