Над 80 000 порутени и изоставени жилища, пусти небостъргачи с изпочупени стъкла в центъра, които не разрушават, тъй като няма средства за това, полусрутени църкви, дори централната жп гара е затворена.
Това не е декор от мрачно фентъзи, нито резултат от ураган, а следствието от най-големия общински фалит в историята на САЩ.
Къде са причините за това? Според Майкъл Танър, старши изследовател в Cato Institute във Вашингтон - либертариански мозъчен тръст, дежурното обяснение е, че виновни са свободният пазар и ограничената местна власт. Дали?
Процъфтява през миналия век
В Детройт живеят около 900 000 души, от които 82% са чернокожи, а 11% - бели и други. Процъфтява престъпността - през 2002 г. Детройт беше сред градовете с най-висока криминална престъпност. От Канада го дели само река Детройт с островчето Бел Айл Парк в средата.
В 50-те години на XX век Детройт е един от големите центрове на машиностроенето в САЩ и едновременно с това се възползва от държавната програма за производство на евтини и достъпни за повече хора автомобили. В Детройт са съсредоточени най-големите автомобилни заводи в страната (Ford, General Motors, Chrysler), и градът преживява бум на своето развитие. Той процъфтява в буквалния смисъл на думата, и става един от най-богатите градове в Северна Америка.
Бившият губернатор на Мичиган Дженифър Гранхолм обвинява свободната търговия за упадъка на автомобилната промишленост в Детройт, а оттам - и на самия град. Според коментатора на в. "Ню Йорк таймс" Пол Кругман градът е "до голяма степен невинна жертва на пазарните сили".
Мелиса Харис-Пери от телевизия MSNBC твърди, че "Нещата изглеждат по този начин, когато правителството е достатъчно малко, за да се удави във ваната". Друг журналист от MSNBC, Майкъл Ерик Дайсън, внушава, че истинският виновник са расовите предразсъдъци.
Расови проблеми
През 50-те години на миналия век Детройт стана пример за "миграция в предградията". Но на заден план се разрастваха расовите проблеми.
Между 1940 и 1960 г. броят на чернокожите жители достига една трета от общия брой на населението. Бялата средна класа, пълна с предразсъдъци относно "низшите" чернокожи, се изнася в предградията. Дискриминацията довежда до експлозия на бунтове през 1967 г., последвани от бягство на белите към предградията.
През 1998 г. 78% от жителите в тези градски части са били бели, а 79 на сто от жителите на "вътрешния град" - чернокожи. В същото време средният доход в крайградските части е близо два пъти по-висок от доходите на хората от града.
Откъде започва този процес? Заради бума на автомобилостроенето, след края на Втората световна война, все повече чернокожи работници се насочват към Детройт. През 40-50-те години на миналия век това население се увеличава от 150 000 на 500 000, по-голямата част от което живее в бедни райони като Lower Eastside. Но белите обитатели на работническите квартали не искат да се примирят с новопридошлите. И само през 50-те, 500 000 бели напускат "центъра", за да се заселят в предградията. Така се стига до днешната ситуация, при която 85% от населението в централните градски части са чернокожи.
А през 1974 г. в Детройт е избран първият чернокож кмет на САЩ.
Упадъкът започва още с петролните кризи
През 1973 г., в резултат на петролната криза, а също и заради нарастващата конкуренция на не-американски производители на коли, Chrysler, Ford и General Motors понасят огромни загуби. Следва закриване на заводи, а част от производството се изнася в страни, където разходите за труд са значително по-малки. Само в периода 1970-1980 г. Детройт губи 208 000 работни места.
Други градове, като Питсбърг и Кливланд, които се сблъскаха със същите предизвикателства, обаче съумяха да се възродят или поне да се задържат на повърхността. И автомобилостроенето продължава да процъфтява в щати като Алабама и Тенеси.
Във времето, в което 127 комунални дейности в предградията просперират, "Вътрешният град" започва постепенно да запада. Между 1978 г. и 1998 г. в Детройт са съборени 108 000 здания срещу едва 9000 новопостроени сгради и ремонти. Изоставени са хиляди домове, магазини, офиси и кина. Под разкошния таван на киносалона Michigan Theate от 1977 г. се намира паркинг.
На Детрой отдавна гледат като на безнадежден град. Вандализмът в тая ситуация е реакция на обидените. Градът е известен с ритуала си Devil's Night. Всяка година на Хелоуин (нощта на 31 октомври срещу 1 ноември) в Детройт се палят изоставени сгради и коли. Пикът е през 1985 г., когато за няколко часа пламват 297 здания, а също така и куп автомобили в автокъщите.
А междувременно в Детройт е на второ място в САЩ по ниво на безработицата.
Къде трябва да се търсят причините, за да не се справи градът с проблемите си?
Неконсолидиран дълг
Най-очевидният кандидат са нефинансираните градски пенсионни програми от огромен мащаб, които са на минус от години. Цели 99.6% от задълженията на Детройт по общинската здравна програма за пенсионери не са обслужени, а тя по принцип покрива между 80 и 100% от медицинските разходи на пенсионерите.
От 2007 до 2012 г. двете най-големи градски пенсионни програми изплатиха 3.3 милиарда долара повече, отколкото получиха под формата на вноски и инвестиции. На необслужените облигации се падат 9.2 милиарда долара от дълговете на Детройт, които възлизат на общо 18 милиарда долара: 3.5 милиарда идват от пенсионните програми, а 5.7 милиарда - от здравната система.
Индивидуалните пенсии на държавните служители в града са доста скромни, като се равняват средно на около 18 000 долара годишно. Те обаче са изплащани на огромен брой бивши и сегашни служители. Политическият елит на Детройт отдавна се крепи на едрия бизнес.
Въпреки че работната ръка в държавния сектор намаля през последните години, почти всеки 15-и местен жител все още е на държавна служба. Заплатите и допълнителните бонуси за сегашните държавни служители поглъщат 36% от общинските приходи. Още 39% отиват за наследени задължения като пенсиите и социалните помощи. Това оставя малко пари за инвестиране в западащата инфраструктура.
Пенсиите съвсем не са единственият проблем на Детройт. Градът пръска много пари за своите училища, които са доволни от могъщия профсъюз Detroit Federation of Teachers - над 14 000 долара се харчат на ученик годишно. В замяна обаче получаваната полза е малка: през 2009 г. учениците от държавните гимназии в града дадоха едни от най-лошите резултати в историята на националния изпит по математика. Над една трета от учениците не завършват.
В много отношения Детройт е модел за данъчен и бюджетен либерализъм
Данъчната тежест в града е най-голямата в щата Мичиган. Детройт има най-високият данък върху жилищата в цялата страна, най-високият данък върху собствеността за търговски цели и вторият най-висок данък върху индустриалната собственост.
Градският данък върху доходите - 2.4% за местните жители, 1.2% за временно пребиваващите и 2% за бизнеса - е най-високият в Мичиган. Бремето на данък общ доход върху жителите на града е значително по-голямо, отколкото за хората от околните райони, а това допринася за изселването на по-заможните и успешни хора от Детройт. Освен това Детройт е единственият град в Мичиган, където клиентите на компаниите за комунални услуги плащат косвен данък.
Смачкване на бизнеса
Освен вредящи на бизнеса данъци в Детройт има и вредящи на бизнеса регулации. Градът налага минимална работна заплата от 11.03 долара на час ($13.78 долара на час, ако няма осигуровки) за държавните служители, както и за бизнеса, който работи по договори с общината.
Тази година Детройт започна кампания срещу компаниите, които не изпълняват обширните лицензионни изисквания, като се закани да затвори около 1500 "незаконни" фирми като магазини за гуми или за домакински уреди втора употреба, които функционират извън порочния кръг на големите вериги. На този сектор се пада почти една десета от бизнеса в града и той обслужва близо 70% от местните жители. Политиката на властите е да смачкват тези фирми.
