Утопиите са идеализирано виждане за това какво ще бъде перфектното общество. Утопизъм е опитът тези идеи да бъдат приложени в реалността. И тук започват неприятностите...
Томас Мор измисля неологизма утопия за книгата си от 1516-а, която носи същото име.
Думата означава "ничие място", защото когато несъвършените хора се стремят към съвършенство - лично, политическо, икономическо или социално - те се провалят.
По тази причина утопиите се превръщат в дистопии - провалени социални експерименти, репресивни политически режими и икономически системи, които се опитват да пресъздадат утопичните мечти в реалността.
Вярата, че сме се усъвършенствали, води до неизбежни грешки, в които "идеалното общество" се гради от несъвършени хора.
Няма най-добър начин за живеене, защото има много различни варианти на това как хората искат да живеят. Следователно няма най-добро общество, само множество вариации по темата, продиктувани от човешката природа.
Например утопиите са особено уязвими, когато социалните теории, основани на колективна собственост, комунална работа, авторитарно управление и команди-и-контрол се сблъскат с естествените ни пориви към самостоятелност, индивидуална свобода и свобода на избора. Освен това разликите в способностите, интересите и предпочитанията във всяка група води до неравенство.
Един от гражданите на общността "Нова хармония" в Индиана през XIX-и век пише, че са опитали всяка възможна форма на управление и организация.
Дори пресъздават Френската революция, но вместо трупове, накрая остават отчаяни сърца. Изглежда това е особен природен закон за разнообразието, който владее хората. Общите интереси влизат в директен конфликт с индивидуалностите на членовете на "Нова хармония".
Повечето от тези утопични експерименти през XIX-ти век са по-скоро безобидни, с малко членове и им липсва политическа и икономическа власт. Но в добавка към тези факти, утопичните мечтатели могат лесно да се превърнат в дистопични убийци.
Хората действат според вярванията си и ако според тези вярвания единственото нещо, което пречи на твоето семейство, клан, племе, раса или религия от това да живее в рая или да постигне рая на земята, е някоя друга група, действията не познават граници.
От убийства до истински геноцид, да унищожаваш заради религия или идеология е оставило след себе си безброй трупове в човешката история. Кръстоносните походи, Инквизицията, ловът на вещици, световни войни са само част от примерите.
Тестът с вагонетката
Можем да видим математиката, която стои зад утопичната логика, във вече станалия известен "тест с вагонетката", при който повечето запитани казват, че ще убият един човек, за да спасят петима. Ето го условието - вие стоите пред "стрелка" на жп-кръстопът. В единия вариант отклонявате вагонетката така, че да убие един работник на релсите, в другия - пет. Какво ще направите?
Повечето казват, че ще дръпнат "стрелката". Ако дори хората от западните общества са съгласни, че е морално оправдано да убиеш един, за да спасиш петима, представете си колко е лесно да убедите жителите на авторитарна държава да убият 1000, за да спасят 5000, или да увеличат бройката до 1 млн. с аргумента да спасят 5 млн. Какво са няколко нули, ако говорим за безкрайно щастие и вечно благоденствие?
Фаталният недостатък на утопизма се вижда и в друг труден експеримент. Вие сте напълно здрав човек, който наблюдава случващото се в чакалня на болница. Спешните екипи имат петима пациенти, умиращи поради различни причини. Всеки от тях може да бъде спасен, ако умрете и вземат органите ви.
Дали някой ще иска да живее в общество, в което може да се окаже в позицията на пожертвания невинен наблюдател?
Разбира се, че не и по тази причина лекар, който направи опит за такава жестокост, ще бъде обвинен в убийство.
Но точно това се случва при големите експерименти с утопични социалистически идеологии в XX-ти век, както са представени при марксизма, ленинизма и сталинистка Русия, фашистка Италия и нацистка Германия.
Всички те са амбициозни опити за постигането на политическо, икономическо, социално и дори расово съвършенство, завършили с милиони избити от собствените си държави или във военни конфликти с други държави, които спират стремежа към рая.
Революционерът Лев Троцки описва своето виждане за утопия в памфлет от 1924-а.
Според него човешкият вид за пореден път ще навлезе в етап на драстична трансформация и сам ще стане обект на най-сложните методи на изкуствен подбор. Средностатистическият човек ще се издигне до висините на Аристотел, Гьоте и Маркс.
Тази недостижима цел води до странни експерименти като тези, извършени от Иля Иванович, на когото Сталин натоварва със задачата да кръстоса хора с маймуни, за да създаде нов, "непобедим" вид. Когато Иванович се проваля в опитите да създаде маймуно-човек, той е арестуван и и пратен на заточение в Казахстан.
Що се отнася за Троцки, веднъж спечелил си позицията на първия сред седемте членове на Политбюро, той отваря лагери, в които са изпратени всички, отказващи да се присъединят към великата му утопия. Амбициите му водят до създаването на ГУЛАГ, където смъртта си намират милиони руснаци.
Когато идеологията на Троцки се сблъсква с тази на Сталин обаче, Троцки е убит в Мексико през 1940-а.
Във втората половина на XX-ти век революционният марксизъм в Камбоджа, Северна Корея, Южна Америка и Африка води до още убийства, геноцид, етническо прочистване, революции, граждански войни и подкрепяни от държавата конфликти.
И всичко това - в името на налагането на "рая на Земята". Само че когато се налага да избиваш милиони в името на идеята си, единственото, което постигаш, е дистопичен кошмар.
Утопичното търсене на съвършеното щастие е разобличено като грешно и от писателя Джордж Оруел, когато през 1940-а пише своята критика на "Моята борба" на Хитлер. Според Оруел диктаторът разбира колко погрешно е хедонистичното схващане за живота. Хитлер знае, че човек не иска просто комфорт, сигурност и работа. Човекът според него иска и затруднения и дори саможертва.
Докато социализмът и дори капитализмът предлагат приятно прекарано време, Хитлер предлага опасност и смърт. Резултатът е, че цяла една нация се изправя на краката си.
Какво тогава трябва да замени идеята за утопията? Единият от отговорите се крие в друг неологизъм - протопия - непрестанен прогрес към подобрение, но не към съвършенство. Протопичната държава е по-добра от вчера и се стреми утре да бъде още малко по-добра.
Стремежът към протопия вече е доказан през вековете - премахването на робството, краят на наказанията с мъчения, гражданските права и свободи, правата на малцинствата и животните.
Това са все примери за протопичен прогрес. А протопичното бъдеще не само е практично, но и достижимо.
