Уважаеми дами и господа, скъпи приятели. Уикенд е. Затова няма да водим тежки разговори за политика. Няма да спорим кое е по-голямото зло - 100 милиона лева за подслушване или 2 милиона хонорар на Доган като консултант-хидроинженер.
Не! Днес ще си говорим за музика!
О, да! Отлично осъзнавам, че два дни след излизането на новия хит на Деян Неделчев за дъртака, който си чеше т...ка, и прекрасната нова трактовка на Шекспир от Миро някак е трудно да се говори на тая тема.
А и след последната ми статия в Webcafe, посветена на музиката и гилдията, един виден китарист и пич, изпълняващ ръководна функция в "Музикаутор", прояви огромно мъжество, предлагайки от собствената си страница във Фейсбук да... така да се каже, обслужа орално един от героите на статията ми.
Така че днес няма да клеймим никого. Днес ще говорим просто за музика. Или както се пее в една песен на Белослава... музикАта (с главна буква е поставено ударението в песента). И за феновете на различните музикални течения (да не се бърка с бяло течение, макар че понякога има доста общи черти).
И така... Сложете масите... Вдигнете чашите... и да подхващаме, че мусаката е във фурната на 200 градуса и бирата се изстудява в хладилника...
Увод
Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си. Нали имаше такава поговорка. А аз ще допълня - кажи каква музика слушаш, за да ти кажа какъв си.
И наистина - феновете на различните стилове музика се различават дори визуално.
Перхидролената мацка с тигровото клинче не слуша Вагнер със сигурност. Дори смята, че Вагнер е марка прах за пране.
Фенът на Вагнер пък ненавижда перхидролената мацка и я смята за тъпа селянка. Което не е вярно, защото родителите й са от Исперих и Радомир и тя е градско чедо, така да се каже.
Но истината е една - всички основни групи фенове на различните музикални стилове имат собствена култура, уникална за определения стил.
Нека сега да запретнем ръкави и да категоризираме някои от най-слушаните стилове у нас и техните фенове...
Стилове и почитатели
1. Рок музика. Феновете на рока у нас са основно две категории. Едните са над 30 и са отрасли с AC/DC, Пърпъл, The Rolling Stones. Някои от тях са дори бивши хевиметъли, които и до ден днешен послушват Accept и W.A.S.P.. Но тайно от децата си, защото смятат, че е кофти пример.
Другите са младите рок-фенове, които слушат модерни стилове като нео-метъл, ню скуул хардкор, ню пънк... Те са бунтари, имат пиърсинги, татуировки, флашове в ушите.
Всички тези почитатели на твърдия звук могат да бъдат засечени на форуми като Спирита в Бургас и в няколкото останали софийски клуба. Някои от тях са рокери и могат да бъдат видяни и на рокерски събори. Общото между всички тях (млади и стари) е омразата към чалгата, диското и други подобни стилове.
Феновете на рока обичат да поркат биричка, да слушат силно любимата си музика и да се блъскат в ритуалния танц пого (което представлява организирано блъскане пред сцената).
2. Поп-музика. Това са, грубо казано, тези млади - и не чак дотам млади, които слушат модерните хитове. Те умират за Лейди Гага, за Бионсе, изобщо - за актуалните заглавия. Сега ще ги видите да подвикват: "Алехандро, Алехандро, Але-але-хандро... Роберто".
Тази група като че ли няма собствени белези. Но е от таргета, който обича да се весели в дискотеки, да слуша радио "Фреш", да ходи на фитнес и да поглъща храни с фибри. Тук смело можем да кажем, че дамите в тази група са над 50%. Така че, самотни мъже, въоръжете се с новите поп-хитове, подгответе зашеметяващи танци - и бегом на дискотека. Пълно е със свободни дами. И нека Лейди Гага бди над вас...
3. Поп-фолк. Това е най-слушаният стил музика у нас. Тук имаме ясно изразени белези на таргет-групата. Ултракъси поли, изрязани деколтета за жените. Прилепнали тениски, очертаващи природните и фитнес достойнства на кавалерите (или бирено шкембе - кой каквото си има).
На почит са ланците, скъпите часовници и телефони. О, и да не забравя - задължително модерните "Пауър баланс" гривни (продават се някъде близо до "Син Сити").
В тази група хората са агресивни фенове. Може да разберете това, ако се возите бавно с колата си из вашия град. Единствените хора, които слушат музика и то така, че всички други да станат съпричастни, са чалга-феновете.
Винаги в колата при прослушване на новия хит на Ивана, Ивена, Ивона или Ивуна стъклата се смъкват до долу, шофьорът поглежда нагло изпод рейбана си, опрял лакът на шофьорската врата и всички ние ставаме съпричастни на мощността на неговият плеър, усилвател и бас-бокс.
Чалгарите у нас създадоха легенди не само в дрес кода, а и във визуализацията на тяхното възприятие на поп-фолка. Хвърлянето на салфетки във въздуха е патент на родната турбо-фолк диаспора. Какво символизира това - не знам и дори не искам да знам.
Само ще кажа, че без да съм социолог съм открил, че феновете на фолка са и фенове на турските сериали, Букай и Коелю, "Сексът и градът", постването на Фейсбук-проститии като "копирай това и го прати на 40 приятели" и други подобни обществени феномени.
Макар че ще се изненадате колко хора, които смятате за фенове на другите стилове след шестата ракия отприщват чалгаря в себе си...
4. БГ музика. Това е таргетът, който ходи по пиано-баровете. Това са най-често хора над 30 години, които се кефят на Васил Найденов, Лили Иванова, Тоника...
Музиката на тяхното детство и младост. Ако посетите някои от най-известните места в София като "Камино", "Синатра", "Лайм лайт" и други подобни, ще видите, че са претъпкани. Музиката, която се изпълнява там, е златни бг-хитове и осемдесетарски и деветдесетарски песни, които се радват на изключително топъл прием от феновете.
Интересно е, че новата българска поп-музика не е застъпена никъде. Не знам защо е така... Може би хората слушат по цял ден "БГ радио" и вечер не им се слуша за 96-и път песен на Галя от Каризма...
Но млъкни, сърце...
Какво остана още?
Има техно фенове. Те са предимно млади хора, в късна ученическа и ранна студентска възраст. Има ъндърграунд фенове. Но за тях няма да пишем сега, нали са ъндърграунд.
Има и фенове на старите градски песни и македонските юнашки такива като "Морен сокол пие" и "Назад, назад, моме Калино". Тук обаче не можем да дефинираме твърда фенска маса, защото признайте си - на мнозина от нас се е случвало къде на майтап, къде наистина след третата ракия да ревнем: "Йооооваааааноооооо, Йоооовааааанкеееее".
Сигурно пропускам някои групи. Тази с феновете на Веско Маринов. На Миро и Шекспир (един велик творчески тандем). На Краси Аврамов, на дет-метъл групата "Заклана челяд".
Моля ви да простите пропуските ми. Едно обаче обединява всички - музикАта прави с тях... чудеса.
Или както се пее в една песен на Графа "чувашлИ, чувашлИ, чувашлИ ме"...
Приятен уикенд и весели партита. Не му мислете много - включете се в своята музикална общност. Аз отивам да си пусна новата песен на Деян Неделчев.
В крайна сметка - светът е оцелял, защото се е смял...
(В този текст са използвани цитати от български песни, като авторът е спазил сленга и пунктуационните особености на кантото, поставяйки главна буква на мястото на ударението за по-добра визуализация.)
