Безредиците и насилието в Шарлътсвил шокираха много хора по света. Опасността от Ислямска държава, джихадисти и мигранти сякаш ни накара да забравим, че съществуват и друг тип агресивни групировки, които не си поплюват в това да прилагат насилие.
Истината обаче е, че насилието е насилие, откъдето и да идва и място за него в цивилизованото общество няма. И това включва както джихадистите, така и всички онези радикални организации, в чийто код "Или си с нас, или срещу нас" е неминуема част. Защото те са опасни за всички ни.
Според тях светът съществува само и единствено, за да бъде моделиран по техен вкус, а всеки, който не е съгласен, е враг, предател и заслужава смърт или поне един стабилен бой. Голяма част от тези групи са изключително добре организирани, много мотивирани, а влизащите в тях новобранци трябва да изтърпят иницииращ ритуал, който да ги направи част от братството.
Друг ключов момент е, че всички подобни организации вярват, че могат да променят света с една голяма революция, която със сила да изтрие всичко лошо, да подмени корумпираните елити и да сложи на тяхно място нова, чиста власт, обединена от онази идея, която всички трябва да следваме (независимо дали искаме, или не).
Разбира се, някой може да си каже, че случилото се в един от южните щати на САЩ е безкрайно далеч от Европа и България и тук нещата са далеч по-спокойни и под контрол. Реално обаче в Европа крайното дясно намира благодатна почва на фона на бежанската криза и свободата на придвижване.
Доклад на Съвета за сигурност от средата на тази година определя, че броят на членуващите в неонацистки и национал-радикални групировки в Европа надхвърля 7 млн. души, като предимно става въпрос за младежи.
"Националистическите структури създават мобилни бойни отряди, които могат да бъдат използвани за организиране на акции за гражданско неподчинение и масови безредици както в собствените страни, така и в чужбина", е само един от изводите в доклада.
Именно това бяха факторите, които дадоха тласък за развитие както на видимата част на радикалния национализъм, в лицето на крайноконсервативните партии, така и на невидимата (и по-опасната) - неофашистките организации.
Но да се говори само за бежанци като за фактор, пораждащ крайни нациоалистически течения, би било несериозно, тъй като причините толкова много млади хора да се увличат по тези идеи са доста по-мащабни.
Както всеки друг процес в обществото, така и тук ключът често може да бъде намерен в социалната среда. Най-често към крайния национализъм прибягват младежи и млади мъже, които са с под средните доходи. Те са децата на работническата класа и имат твърде много насъбрана злоба срещу света такъв, какъвто е. Има недоволство от социалното неравенство, недоволство от политиците, недоволство от малцинствата, за които се прави повече, отколкото за честните и трудещи се хора.
Крайните националистически идеи дават ако не отговор на причините за тази агресия, поне врагове, които да бъдат мразени. Врагове, които са в дъното на това нещастие. Ако в Германия през 30-те това са били евреите, днес врагове са циганите, бежанците, САЩ, Сорос, отново евреите и т.н.
Понякога тези младежи идват и от проблемни семейства и в тях има зародена нуждата от принадлежност, от нещо, с което да се определят. Самите неофашистки организации са изградени на принципа на братствата, където всички са едно голямо семейство, обединено от конкретната идея. Лоялността там е закон и верою, както и защитата на своите. По този начин едновременно се задоволяват нуждата от принадлежност и нуждата от сигурност, които идващ от подобна среда младеж може да изпитва.
Усещането за принадлежност тук върви и с усещането за гордост. Когато идваш от проблемна среда или проблемно общество като цяло, нуждата от нещо, с което да се гордееш е много по-осезаема. Крайните радикали я задоволяват - те дават идеята за Великата нация, за това, че си потомък на хора, които са познавали величието и че ти сам можеш да достигнеш до него. Да върнеш заслужената слава на родината ти, отнета от мекушави и продажни политици.
Така се създава себевъзприятието като войн на по-велика кауза, който е готов да се бие в името на тази кауза и дори да пожертва всичко за нея, ако трябва.
Когато, от една страна, вече имаш постигната такава преданост към идеята и организацията, и имаш посочени врагове, от друга, очакваният резултат е искрена омраза към тези врагове и всички, които ги защитават.
Това ни води към другата страна на този възход на крайнодесните - отговорът на политическата коректност.
След като през 90-те Франсис Фукуяма обяви края на историята и победата на либералната демокрация, за известен период от време на алтернативните мнения беше ограничен достъпа до видима трибуна. Създаде се усещането, че човек трябва да мери строго приказките си, за да не засегне другите. За много хора моментът на прекаляване отдавна е преминат и максимата "да не обидиш някого" сякаш беше вече по-важна отколкото възможността да изразиш мнението си свободно.
Постепенно, в отговор на политическата коректност, дойде и бунтът срещу нея. Консервативните идеи се превърнаха в бунтарство срещу установения либерален ред и системата. А бунтарството, от своя страна, малко или много е част от себеизразяването на всяко младо поколение.
В очите на мнозина елитите се оказаха провалени - кризите на еврото, бежанската вълна, множеството терористични нападения в Европа. Всичко това създаде усещането за безпомощност на Европейския съюз - символ на цялата идея за многообразие в идеите, глобализъм и свобода.
Това доведе и до протеста срещу Обединена Европа и Европейските й ценности, възприети и носени като флаг от модерния либерализъм. Така се появиха Brexit, скокът на националистическите партии при националните избори в много държави, както и по-невидимото засилване на крайния националистически блок.
Сякаш на фона на това вече започваме да чуваме из Европа за опасността от "домашен" тероризъм - първо в Германия с войника, който се опитал да извърши терористичен атентат и да го припише на бежанците, после с масовата проверка на казармите в Бундсевера за нацистки символи, убийството на депутатката Джо Кокс във Великобритания, а сега и с разследванията пак там за активизиране на клетки на неофашисти, които обмислят терористични актове срещу мюсюлмани на британска територия.
България далеч не е изолирана от това явление. У нас Динко с атв-то, Перата, БНО "Шипка" и ежегодните издания на Луков марш с участието на формации като "Кръв и чест" са повече от ясен сигнал, че крайният национализъм се радва на благодатна почва тук и сякаш се радват на известен толеранс от страна на властите, които упорито избягват темата.
Въпросът обаче е, че докато избягваме темата сега, може да се окажем в един момент принудени да говорим за нея, когато е станала сериозна. Дори повече, отколкото в Шарлътсвил.
Има недоволство от социалното неравенство, недоволство от политиците, недоволство от малцинствата, за които се прави повече, отколкото за честните и трудещи се хора. ------------------------------------------------------------- Ха, с това изречение отговаряте на всичките си въпроси, обаче странно защо го подминавате мимоходом. Да, това ражда "крайно-дясното". Факта, че някой се образова,мъчи се да усвои професия, мълчи на крясъците на началника си, работи като животно да отгледа читави работоспособни деца и.....държавата взима от него, за да даде на някой потомствен готованец ... защото "и той бил човек". И в Европа и в Америка, "белите мъже" се бунтуват, не защото им "потискали мачисткото его", а защото спрямо тях има огромен дисбаланс между "принос" и "полза". Просто общество в което, който най-много тегли каруцата няма привилегии спрямо другите хора - рано или късно рухва. Така рухна комунизма, така ще рухне и либерал-капитализма
Ляво и дясно, що е то? Едно време в часовете по идеологии ни учеха, че десните били реакционери и тирани, защитаващи статуквото, властта и привилегиите си със зъби и нокти. А левите били революционери, носители на нови идеи, желаещи да построят нов свят, като обаче за целта разрушат стария с гилотини и картечници. Вж 2-те най-велики революции. Като според един автор, руската е бледо копие на френската по жестокост. По-големият брой жертви идва от много по-големия театър. Сега, като че ли нещата са се обърнали наопаки. Една върхушка налага и защитава един световен ред, а някои елементи се бунтуват срещу него и застрашават привилегиите на оядената върхушка. Само че сега върхушката била лява а бунтовниците десни. 50 години преди самодоволно обявения от Фукуяма край на историята Тойнби е предсказал кризата на западното общество. Не по Крал Мас, по икономически причини, макар че и тях ги има, а поради духовно изчерпване. Първи хипитата се опитаха с цветя да търсят нов дух. С цветя не стана. Сега новите "десни" се опитват да запълнят празното духовно пространство. Вече не с цветя а със сопи. И срещу тях излизат, също със сопи, доволните от статуквото. Вж Шарлотвил. Правителствата се правят на безпристрастни, но негласно ги подкрепят. "Който не е с мене е против мене, който не събира с мене, разпилява." са думи на Иисус. Евангелие от Матея, гл.12. Ленин и новите фюрери са плагиатствали от Него. И особено ги дразнят нациите и националистите. И за сплотяване на редовете си ги сравняват с нацистите. Вярно, че и нацизмът е започнал като национализъм и след това е забил в безплодна посока. Нациите ги има и никаква глобализация няма да ги заличи преди настъпването на всеобщото братство на хората. Imagine, John Lennon. Засега само imaginations. Националистите били млади хора от проблемни семейства с ниски доходи и образование. Има и такива. Има и други. Аз съм на пенсионна възраст, от нормално семейство, с доход и образование над средните. И подкрепям Луков марш и действията на Динко срещу мигрантите, без другите му изцепки. И ще ги подкрепям, докато станат ненужни вследствие действия на правителството.
>Националистите били млади хора от проблемни семейства с ниски доходи и образование. Има и такива. Има и други. Аз съм на пенсионна възраст Да, има и разни старци, които цял живот са се водили по ценностната система, на която са ги учили "едно време в часовете по идеологии", не са успели да превъзмогнат комплексите си, да развият човешка доблест и някакво чувство за собствена стойност, заради което със зъби и нокти се държат за идеологиите на разделението, за които говори статията, защото те им дават поне някакво усещане за мнима стойност - било то заради цвета на кожата им, историята на прадедите им, пола им, дори любимия футболен отбор. Тоест, все неща, към които които те нямат точно никакъв личен принос, защото в нещата, към които имат принос - образование, кариера, семейство - се усещат като пълен провал, заради което те не им носят нужното душевно спокойствие. Никой човек, който се чувства комфортно в собствената си кожа, собствените си лични постижения и начина, по който е изживял собствения си живот, няма нужда от човеконенавистни идеологии на разделението и лъжливата стойност, която те обещават, и която се основава на демонизиране на "другите" за да блеснеш ти във фалшивата светлина на изкуствено създадения и напълно нереален контраст.
"Снегът е като човека - за да ти харесва-трябва да е бял!'
>Mako дрън-дрън Всъщност deowin е напълно прав. Той изглежда не е заразен от религията, наречена “национализъм“ и мнението му в последния пост е доста трезво и добре обосновано. На мен лично ми е доста забавен мизерния начин по който се опитваш да му опонираш.
>доживяхме и ереите да станат расисти! Хъх? Евреите, особено по-ортодоксалните, са си брутални расисти. Да, иронично е в контекста на това, че те самите винаги са били жертви на расизъм и религиозни предразсъдъци, но не променя лесно наблюдаемите факти - че евреите свободно и охотно упражняват нетолерантност към не-евреите, което се проявява когато дават апартаменти под наем, наемат на работа, дават заеми и прочие преференциално на евреи. Защото, да, очевидно е статистически невъзможно наемателите в сграда, притежавана от евреин, да са главно евреи, ако в съседната сграда разпределението е далеч по-близко до това в населението като цяло. Статистически невъзможно е работниците в магазините на B&H да са практически само евреи ако нямаше чудовищен религиозен bias към наемане на евреи в ущърб на не-евреите. Това, което прави предразсъдъците и липсата на толерантност у евреите още по-гротескна, според мен, не е лицемерието в това да практикуват поведенчески модели, на каквито сами са били жертви. Чудовищното е във факта, че евреите не бива порицавани са такова поведение, че не биват съдени обективно, че това им отношение бива толерирано защото те самите са били и все още са жертви на такова. Именно това е гнусно - все едно на бившите роби да им се позволява да поробват други хора като компенсация за мъките им. Не омаловажавам тези мъки, но робството все пак остава изконно нехуманно и морално осъдително.
>винаги могат да го представят като грижа за нацията Точно това казвах - че по този начин евреите се опитват да избегнат обективното оценяване на поведението им като нетолерантно и пълно с предразсъдъци, каквото то абсолютно е. И засега поне им се разминава. Ще видим до кога, обаче, ще си затваряме очите за това, че животното, което ходи като патка и кряка като патка си е баш патка, и ще си спестяваме това осъзнаване само защото е чувствителна тема за патката, която цял живот е била жертва на предразсъдъци към цвета на перушината си. Щото това не е толерантност, не е проява на резонна чувствителност, не е справедливо отношение към жертвите, а страхлива абдикация от обективност, която води до несправедливости.
Доживяхме и прасчо да се изкаже критично за най-съкровеното табу на западната цивилизация - евреите. Значи и в неговия мозък е останало нещо непромито от Шорош. Преди това се изказа критично и за американския президент. Слаба надежда, но все пак я има. И е прав. Евреите са най-големите расисти, шовинисти, националисти и ксенофоби откак свят светува. Можеш да станеш руснак, американец (най-лесно), французин, даже българин, ако приемеш обичаите на нацията, тя ще те приеме, най-късно второ поколение. Не можеш да станеш негър, ако ще с гъза си птички да ловиш и целия да се омажеш със сажди, но можеш да станеш кениец, анголец или гвинеец при същите условия. Евреин не можеш да станеш, ако не си роден от майка еврейка, няма да те приемат и след 10 поколения. Може след 50, хазарите вече са приети, макар да не са излезли от утробата на Сара Авраамова. Между другото, от същата утроба е излязъл и Исмаил, но неговото потомство също не го приемат. Съвременното западно общество чувства вина пред евреите за преувеличените мащаби на холокоста, както американците чувстват вина пред ннегрите за робството, а англичани и французи за колониите. И те се ползват от това чувство да извличат печалби и компенсации за минали неправди с настоящи привилегии. да се ползват, не е луд който изяжда баницата. Начетената ми приятелка Фридка също не пропуска да настъпи мазола на споменатото чувство, но никога няма да каже лоша дума за Ротшилд, Дизраели, Троцки или Дзержински.
Петя, ти живееш по-близо до щатите, може да се каже в северното им разширение. Ми поинтересувай се малко от американска история. Робърт Е. Лий е заслужил американски офицер. Не е бил привличан като подсъдим на Нюрнбергски процес. Не той е започнал войната, и се е сражавал не в защита на робството, а в защита на изконната американска претенция всеки да определя правилата в своя двор. Поради която са направили и прословутата американска революция. Отците основатели Джордж Уошингтън и Томас Джефърсън също са държали роби, за последния имаше даже сериал. Айде да бутнат и техните паметници.
>Евреин не можеш да станеш, ако не си роден от майка еврейка Нищо такова. Ти верно май си с умствения капацитет и бруталните опростенчески виждания и предразсъдъци на 5-годишно хлапе. Какво мислиш за дъжда? Дядо боже пикае отгоре или умрелите ти прадеди плачат от небесата?
>Не е важно къде си вече, важното е да четеш речите на Тръмп май, а? Малко уточнение - "речите" на Тръмп са всъщност туийтовете му, които, именно, виждаме dedo adji да повтаря тук като малоумен папагал.
Малка поправка. дядо ви хаджия не е прочел една дума от речите или туитовете на Тръмп. Ако някои идеи съвпадат, това говори добре за Тръмп.
Петя, никой не твърди, че робството е нещо хубаво, вкл. и за робовладелците. 2000 и кусур години преди въпросната война, ако не се лъжа, Сократ е казал, че когато държиш някого на синджир на другия край на синджира си ти. Самият Джефърсън се е изказвал против робството, но не е освободил дори любимата си робиня, която му раждала деца. Нямам данни какво е правил с децата. Като си изцедиш сълзите от кърпичката, препрочети в "Отнесени от вихъра" разказа на бившия роб Сам за живота му при освободителите: "Наричат ме мистър, но не смеят да ме пипнат, да не се оцапат. Когато бях роб господарката лекуваше децата ми." Веднага се съгласявам с тебе, че едва ли от добро сърце, а защото са били стока, която струва пари и трябва да носи кяр. Вярно е, че конфедерацията е била обречена, но това не прави северняците ангели. Можеш да изцедиш една сълза и за милионите бели работници на север, живели при не по- добри условия от робите по плантациите. И да изпукат, нови ще дойдат от Европа. Великият хуманист Линкън е прокарал закона за освобождаване на робите 2г. след началото на войната. За какво са се сражавали дотогава?
Фридке, нищо против тебе и племето ти. Дълбоко уважавам евреите, дали около половината велики мъже на човечеството. Единственият жив евреин, който съм срещал извън Израел носеше хубавото българско име Десислав, и ако не беше казал, нямаше как да разбера, че е евреин. Но той го потвърди, като си поиска парите в аванс, без гаранция. Извинявай, ама няма начин едно племе да е предизвикало антагонизъм навсякъде и у всички в продължение на 2000 години, без причина. Ако не вярваш на мене, повярвай на евреина Соломон Лурье, професор от петроградския университет, който е казал: "Причината за антисемитизма се корени в самите евреи." Проблемът е и ваш, че не искате да приемете, че не сте целите в бяло. Не мразя никой евреин освен Дизраели, шайката на Ленин и Шорош, но имам два контракта с еврейски чорбаджия. Трети няма да подпиша в никакъв случай.
Да напомня, че Тръмп оряза и социалките преди няколко месеца. Идея Ако това е вярно, браво на Тръмп. Всички паразитни копелета, които разчитат на помощи от държавата, трябва да престанат да го правят. Социализмът трябва да умре.