Юрий Андрухович е поет, есеист, преводач и автор на романите "Перверзия" и "Московиада" - и заместник-председател на Асоциацията на украинските писатели.
Напоследък е много студено - температурите падат под точката на замръзване всяка нощ. Това, което задържа протестиращите на площад "Независимост" в толкова сурови условия, обаче идва само отвътре: изключително разгорещена комбинация от отчаяние, надежда, саможертва и омраза.
Да, омразата също е ползотворна
Моралът не забранява да мразиш убийците. Особено ако убийците са на власт или пряко служат на тези във властта - с палки, сълзотворен газ, водни оръдия, гумени куршуми, а от 22 януари насам - с истински амуниции.
Преди седмица Украйна научи за първите двама протестиращи, застреляни от полицията от началото на протестите през ноември. Единият от тях, Сергий Нихоян, 20-годишен украинец от арменски произход, е мечтаел да стане актьор. Другият - Михаил Жизневски, гражданин на Беларус, също е млад - само 25-годишен.
Етнически арменец и беларусин, дали живота си за свободата на украинците - това демонстрира колко лъжливи са страховете в част от Запада, че демократичното движение в Украйна е превзето от украинските националисти.
Ако някой сега насърчава омразата, това очевидно е правителството
Йозеф Зиселс, председател на Украинската асоциация на еврейските организации и общности и вицепрезидент на Световния еврейски конгрес, писа преди дни, че уеб сайтът на "Беркут" - специалните полицейски сили (последната линия на отбрана на властта) е буквално "залят от антисемитски материали, твърдящи, че евреите са виновни за организирането на народа на Майдан" - централния площад, чието име се е превърнало в синоним на протестите.
Зиселс пише: "Това е тотален абсурд, но тези, които са въоръжени с палки и щитове, изправени срещу протестиращите, очевидно вярват в това. Властта им промива мозъците, за да вярват, че Майдан е еврейски проект - и поради това няма нужда да щадят или съжаляват никого, а могат да бият наред."
И боят наистина е безразборен
Полицията в Украйна не се двоуми да бие жени и деца, дори свещеници, опитващи се да се намесят и да спрат кръвопролитието. "Беркут" не само бие - той осакатява, изтезава и убива. Членовете на украинските специални сили обичат да налитат на отделни хора, които са се оказали отделени от тълпата протестиращи.
Някои униформени от редиците на "Беркут" дори охотно позират пред камери с ботуш върху главата на жертви, лежащи на земята. Те гордо качват тези снимки и видеоклипове на личните си страници в социалните мрежи.
Член 21 на украинската конституция гласи, че "човешките права и свободи са неотменни и ненарушими". Злоупотребата с власт на управляващите - и ескалацията на използваното от тях насилие обаче заплашват да превърнат конституцията в парче хартия, тотално лишено от съдържание.
На 16 януари правителството на Янукович прокара през парламента пакет от закони, които сериозно ограничават свободата на словото и събранията. Тази седмица обаче премиерът на Украйна Микола Азаров подаде оставка, а повечето репресивни закони бяха анулирани, донякъде заради вълната от международно порицание.
Точно за правата и свободите си - отдавна и безсрамно нарушавани от режима на Янукович - се борят сега украинците
И по всичко изглежда, че не им е останал друг избор. На 19 януари протестите преминаха във вълна от насилие, след като властта отказа да чуе мирните им искания, отправяни в продължение на месеци. Ако никой не се съпротивлява на полицията за борба с масовите безредици, според повечето украинци, страната ще се превърне в гигантски затвор буквално за седмици.
Ето защо моя позната, която иначе си изкарва прехраната като преводач на автори от ранга на Киркегор и Ибсен, сега прави коктейли "Молотов", а синовете й, завършили класическа гимназия - момчета на 17 и 19 години, хвърлят творбите на майка си към вълната от дим на улица "Хрушчовска", минаваща край повечето правителствени сгради.
Ето защо 80-годишна жителка на Киев донесе иглите си за плетене в централата на протеста и ги даде на първия протестиращ, който видя там, с думите: "Вземи ги, синко. Ако не убиеш чудовището, може би поне ще можеш да го спреш."
Ето защо сега дори кришнарите в Киев вече носят бейзболни бухалки
Украйна се отбранява - отбранява народа си, страната си, бъдещето си, бъдещето на Европа - с коктейли "Молотов", игли за плетене, камъни от паважа, бейзболни бухалки, текстове, публикувани в Интернет, и снимки и видеоклипове, документиращи зверствата на властите.
Полицията преследва журналистите със същото усърдие, с което преследва лекарите, изнасящи ранените от местата на сблъсъците. Специалните сили третират журналистите с камери и лаптопи като врагове. Досега вече няколко десетки представители на „четвъртата власт" са били ранени, поразени от шокови гранати, сълзотворен газ или гумени куршуми.
Наскоро координаторите на протеста отправиха призив по социалните мрежи за лекарства и памперси, които вършат отлична работа за попиване на кръв. Жителите на Киев започнаха да носят лекарства и памперси в централата на протеста в такива количества, че само няколко часа по-късно се появи ново послание онлайн: "Стига с лекарствата засега! Нямаме достатъчно място за съхранението им!
Спешно обаче се нуждаем от топли дрехи, хляб, чай и кафе!" И отново украинци от цял Киев започнаха да носят всичко, с което можеха да помогнат.
Властите не могат да разберат това
Наскоро неизвестни гангстери в цивилно облекло отвлякоха активиста Дмитрий Булатов и цяла нощ го изтезаваха, изисквайки отговор на един въпрос: "Кой финансира и поддържа Майдан? Кои западни сили? Държавният департамент на САЩ ли плаща, или някой друг?"
Манталитетът на властта не може да побере един прост факт: „Майдан" се финансира и поддържа сам - чрез собствената си любов и собствената си омраза.
Аз самият никога не съм обичал родината си толкова, колкото я обичам сега. Преди винаги съм бил скептичен и въздържан към нея. Сега съм на 53 години - и отдавна съм оставил сантименталността зад себе си.
Сега обаче виждам украински жени, млади и стари, подреждащи с невероятна ефективност дарените лекарства и храни, виждам студенти в хокейни маски и камуфлажни панталони безстрашно да излизат на барикадите на фронтовата линия, виждам работници и селяни да се грижат за сигурността на протестиращите на Майдан, баби и дядовци, които продължават да носят топла храна на Площада на независимостта, и усещам буца в гърлото си.
