Един автобус. 12 часа престой. Десетки тежковъоръжени полицаи. Хиляди вбесени демонстранти. Няколко счупени стъкла, няколко пукнати глави. Краят на един обикновен работен ден.
Българските депутати и министри са в ролята на столичен футболен отбор, заминал на гостуване в Перник (в по-силните години на местния "Миньор"). Единственият начин въобще да дойдат на работа (и да си тръгнат в добро здраве) е половината център да е отцепен, а полицаи и жандармеристи да правят кордон след кордон.
В такава атмосфера не може да се управлява демократична държава. Или властта смята, че съобразяването на заседанията на парламентарни комисии с графика на протестите е нещо съвсем нормално. Защото отчетоха като грешка факта, че от 17 ч на 23 юли са работили три комисии - заради актуализацията на бюджета, и краят на заседанията съвпаднал с живия кордон отвън.
Вече е добър момент новата тройна коалиция да си каже какъв точно модел на управление иска. Защото не е възможно да държиш еднолично кормилото на държавата, заобиколен от репресивния си апарат. Това не се нарича "демокрация".
Ако твърдят, че ще слушат народа, всичко случило се около ремонта на бюджета е ясен знак - триумвиратът няма моралното право да остане на власт и никакви полицейски мерки не могат да променят това.
А от 23/24 юли нататък по-добре няма да става. Ще има дни с нови блокади на парламента. Ще има вечери, в които един потрошен автобус ще маневрира около "Александър Невски", а жандармеристи ще бият с палки и юмруци около него. Ще има нощи, в които бюфетът на НС ще работи до първи петли.
Но новата тройна коалиция с тъпа упоритост следва плана си (на чия фамилия е наречен той, последно - Орешарски, Станишев или... ?!). На всичкото отгоре, говорещите партийни глави омаловажават, обиждат или заплашват недоволния народ и така само навиват още и още хора да се присъединят към протеста. Докато рутинно подписват и назначават, управляващите копаят окопни линии в общество, което вече е на ръба.
Ако не искат всички да видим какво има отвъд него, оставката е навременен политически ход - дори и да коства цената на кариерното развитие на неколцина политици начело със Сергей Станишев. След безпрецедентната протестна вълна от 14 юни насам, това не е въпрос на политически сметки или на пазарене с ГЕРБ (също изгонени с камъни преди броени месеци, когато същите тези управляващи призоваваха кабинетът на Борисов мирно да се оттегли).
България стои на място над половин година. Вече има риск да тръгне по нанадолнището.
