Тя е тийнеджърка в политически нестабилна страна, където религиозните догми все още са твърде силни. Властта в големи части от Пакистан е толкова слаба, че всъщност може да се каже, че талибаните определят законите. А с тях - и влиянието на вярата върху живота на жени и мъже. Според въоръжените ислямски бойци, момичетата трябва да се грижат за къщата (и да не излизат сами от нея). Малала обаче иска да ходи на училище.
И младата пакистанка не бяга, нито хваща оръжие - бори се с мирни средства за достъп на жените до образование. Едва 12-годишна, тя започва да пише за Би Би Си Урду под фолклорния псевдоним Гюл Макай, но не се спира и когато самоличността й е разкрита и семейството й започва да получава заплахи от ислямисти.
Момичето, което пита: "Как смеят талибаните да ми отнемат основното право на образование?", се превръща в цел за екстремистите. Покушението не закъснява - през октомври 2012 г. е простреляна в главата и врата, но оцелява и продължава да отстоява каузата си.
Историята на Малала Юсуфзай може би е далечна за българина (и, уви, още по-трудно разбираема за българския тийнеджър), но се вписва напълно в духа на дългата върволица от носители на наградата "Сахаров" за свобода на мисълта, връчвана от Европейския парламент от 25 години насам.
Награда, чийто първи лауреат е Нелсън Мандела, с когото светът се раздели преди дни, а след него следват политически затворници, правозащитници, журналисти и граждански активисти, понякога дали живота си в името на основните ценности на нашата цивилизация.
В понеделник по обяд коридорите на Народния театър не са най-посещаваното място в София, но само след няколко часа стотици хора ще минават покрай паната с информация за награждаваните през тези 25 години.
Много от мъжете и жените от снимките са се борили за съвсем дребни на пръв поглед - за нас - свободи. Да можеш да твориш и да се наслаждаваш на свободно (не санкционирано от партии и водачи) изкуство, да прочетеш на телефона си какво става по света и у нас...
Признание за младите
"Наградата е признание за младото поколение, за техния опит да отстояват, да бранят своите идеали и своите цели по мирен начин - чрез слово и перо. Тъй като Малала е еманация на усилията на младото поколение да защити и да съхрани ценности като човешките права и свободата на изразяване, това е също така послание към онзи регион на света, в който екстремистките режими се опитват да доминират над обществата", коментира Мариела Баева.
Бившият български евродепутат и настоящ външен експерт към ОИСР е сред хората, лансирали кандидатурата на Малала за тазгодишната награда "Сахаров".
Баева е срещнала подкрепата на лидера на Партията на Либералите и Демократите сър Греъм Уотсън, а по-късно лидерите и на останалите партии в ЕП единодушно посочили младата пакистанка като най-достойна за отличието - при това в конкуренцията на политически затворници от Беларус и бореца срещу електронното следене Едуард Сноудън.
Според Баева, везните се наклонили към Малала, защото с действията си тя съхранява именно ценностите, които Европейският парламент брани от зората на своето съществуване - зачитането на човешките права (в т.ч. и правата на жените), противопоставянето на насилието и агресията и гарантирането на свобода на изразяване. И, разбира се, ОБРАЗОВАНИЕТО.
Това достатъчно ли е?
Макар през последните 20 години да говорим все повече и повече за правата на човека и техните защитници, насилието, геноцидът и потискането на милиони хора продължава и в наши дни - според мнозина, даже в невиждан преди мащаб.
"Обществата трябва да се обединят около идеята, че човешките права са върховна ценност и да не допускат социалните норми и табута да се разминават с човешките права и свободи", категорична е Баева. Според нея агресията съпътства развитието на човечеството, но не бива да допускаме тя да вземе връх, защото тогава цивилизацията става мнима, превръща се във "възвишено варварство".
За тази цел бившият евродепутат смята, че трябва да има и обединяващи фигури като Малала, която вече е декларирала, че иска да се включи в политиката на региона, към който принадлежи. "Тя има своите поддръжници вътре в Пакистан, въпреки че се приема противоречиво нейното лансиране на международната сцена", коментира Мариела Баева и допълва, че младата пакистанка по определен начин носи в себе си и духа на Нелсън Мандела.
Европейска награда, но не само за европейци
Съвсем малка част от носителите на наградата "Сахаров" са от Европа и особено от страни-членки на ЕС. Сигурно е добра атестация за старите, но всъщност за младите демокрации. Нерядко отличието отива у хора, на които централната власт в родните им страни е отказала правото на свободно пътуване в чужбина. Така, например, лидерът на опозицията в Мианмар Аун Сан Су Чи стана лауреат на наградата през 1990 г., но повече от две десетилетия по-късно получи отличието си - след 15 години домашен арест.
"Едва ли бихме могли да направим аналогия с това, което се случва в ключови стратегически точки на света като Близкия Изток, Северна Африка. Все пак, процесите, които протичат в развития свят, са свързани по-скоро с благосъстояние, благоденствие или загубата им - не и с въстание на идеи, каквото бихме могли да кажем, че са и Арабската пролет и тези процеси, които се осъществяват в Пакистан, Сирия и Иран", коментира Баева.
Според нея обединяващото не е самият контекст на отличието (който все пак е силно регионален), а търсенето на собствените ценности - без значение дали едно общество е постиндустриално, посткомунистическо или със сложна структура като това в Пакистан.
Добра или лоша новина
За първи път в процедурата по избиране на носител на наградата „Сахаров" има сериозно българско участие. В същото време, за 25 години България не е имала представител даже в призовата тройка. Как да го тълкуваме, при положение, че много често отличията отиват при граждани на държави, където властва не демокрацията, а насилието.
"Нека отчитаме факта, че България е в една привилегирована позиция - при нас процесите протичат толерантно. Тези знакови фигури, които са предпочетени за момента като носители на "Сахаров", са или носители на нови идеи, или отстояват общочовешки принципи и ценности, или са знакови за своето общество, или са знакови по отношение на световни тенденции", посочва Мариела Балева.
По думите й по-важно е не да проявяваме ревност по отношение на това дали имаме или нямаме лауреат на наградата "Сахаров", а да участваме в процеса на откриване на тези знакови фигури, които носят и нашите идеали като общество.
Защото всички имат право на образование - момичета, деца на бежанци, роми. В Пакистан, у нас и по целия свят.
