Във Фейсбук станах приятелка с един лорд от Камарата на лордовете. Е, може и да не е от там, тъй като нашето приятелство е лаконично - само си надничаме в страниците, но обмислям другата седмица да му кажа „Hi".
Това, че не сме се поздравили още, е разбираемо, предвид английското ни възпитание - етикетът изисква някой да ни представи - така, непредставени, сме си само приятели.
Но аз исках да ви разкажа за най-новите си приятели - вече от две седмици съм приятелка с една политическа партия (ама няма да й казвам името, да не ме заподозрете в лобизъм), с една книжарница, с Българското Винено Общество, с едно тримесечно бебе, с „Шрек завинаги" и с колекция дамски чанти.
Също така съм приятелка с десетки страници - като се почне от „Търся си белята" и „Ти пишеш ли на кирилица" и се свърши с „Да закупим октопода Паул".
Ех, покрай Паул сума ти гурме рецепти за октопод на шиш научих - абе изтрещяват хората в тоя Фейсбук и това е! Дори един ми написа:"Я не ми повишавай ШРИФТ!" Отлично знаем, че да пишеш с големи букви е равносилно да крещиш в реалния живот...
А колко каузи защитавам - даже не им знам имената на всичките, но ги защитавам най-активно.
Дори в един момент установих, че защитавам каузите „Нека да пее Веско Маринов" и „Да помогнем на Веско Маринов да спре да пее". Което си е малко шизоидно. Ама, ако иска да пее - да пее човека, а ако не му се пее - кои сме ние, че да му даваме тон в живота.
Всъщност, по-лесно ми е да ви кажа с кого НЕ съм приятелка - не съм приятелка само с крайцера „Аврора". Не знам защо. Може би си няма регистрация във Фейс-а.
Kaкто и да е. Идеята ми беше да споделя с вас едни мои притеснения. Последните тръгнаха от статия, в която авторът описваше, че когато се събудил след операция, един негов приятел седял до леглото и му мокрел челото с кърпичка. И отправяше въпрос: „Колко такива приятели имаш ти, читателю? Хм.
Това ме хвърли в дълбокомислени разсъждения и терзания. За миг си представих, че съм в болничната стая - а до мен седи Книжарница и ми мокри челото с кърпичка. Не, някак не се връзва. Да ми метне някоя книжка аванта - да... ама за другото...
Тримесечното бебе отпадаше поради недееспособност - най-много главоболие да ми донесе. На Лорда също не можех да разчитам - по обясними причини - не бяхме представени.
За момент видях в тази роля Политическата Партия - стройни редици партийни членове, с лозунги -„Долу температурата!" и мокри кърпички в ръце.
Само че Политическата Партия самата се тресеше от вътрешнопартийни страсти и конфликти, почти до гърч го докарваше, а и кога ли човек е можел да разчита на някоя партия?
Най-много да ни обвинят в конфликт на интереси или скрита приватизация на болничната стая.
Единствено ми оставаше Българското Винено Общество. Вярно, че аз не различавам мускат от мавруд, а само бяло от червено вино, но храбрите сомелиери не биха се спрели пред никакви болнични табели - дори кърпичката биха напоили с вино.
Обаче имаше един проблем - не обичам вино. Обичам винените стихове на Омар Хаям, но не и самия продукт. Та ето ми притеснението - как мислите, дали Българското Винено общество ще преглътне факта, че не пия вино и ще дойде да ми държи ръката и слага мокри кърпички на челото?
Не ми е за друго, ама да натрия носа на автора на статията - много се надуваше с този приятел, който му седял до леглото...
