Когато в края на миналия октомври в Twitter се появява снимка на Робер и Емилия - двама 70-годишни парижки бездомници, които стоят прегърнати на една пейка, заобиколени от единствените им притежания - един куфар и един пудел, социалните мрежи се взривяват.
Самият туит има над 22 хил. ретуита, множество коментари, лайкове, появи се във Facebook и като цяло успя да направи най-важното - да предизвика много оферти за настаняването на възрастната двойка.
На куфара си Робер и Емилия са надраскали телефонен номер и съобщението, че са склонни да правят дребни работи срещу малко пари. В деня след публикуването на туита, телефонът на бившия ключар Робер не спира да звъни и се пълни със съобщения и оферти.
Si vs pouvez aider ce couple!Qui vit ds la rue. Vers l avenue de Wagram à Paris. Il y a son numero sur la pancarte #solidarite #ONPDP #HELP pic.twitter.com/r98w8BNJ0D
— Chloe Safra (@ChloeSafra) October 28, 2017
"Беше предложено студио за през зимата, без наем. Също така бившият ми шеф ме разпозна и поиска да ме наеме пак на работа, което е добре, защото съм в отлична форма. Някой друг също иска да ни предложи цял комплект домакински уреди", разказва той с пресипнал от емоции глас.
В продължение на няколко месеца Робер и Емилия спят в импровизирана колиба на брега на река Сена, малко след края на града.
След цял живот, прекаран в работа (макар и не всичката в рамките на законните разпоредби, както сам признава той), се оказа, че двамата нямат достатъчен трудов стаж в трудовите си книжки, за да могат да излязат в пенсия.
Така че им се налага да оцеляват на улицата. И така до деня, в който Twitter успява да промени живота им. Само 48 часа след публикацията в обявена онлайн сметка на тяхно за дарения са събрани около 800 евро.
Няколко седмици по-рано подобно събитие се случва и в северния френски град Лил, след като в социалните мрежи се озовава публикация за 40-годишния Александре - бивш склададжия, който от 4 месеца живеел в колата си, след като попаднал в мрачната спирала на икономическата криза, съкращенията, загубата на дома си и т.н.
До края на същия ден, в който публикацията се появява в социалните мрежи, телефонът му е залят от обаждания с оферти за работа и настаняване.
"Хората ми се обаждаха от цяла Франция, за да ми предложат място, където да остана, или просто да ме поканят да хапна. Това е невероятно - хората те гледат, когато си на улицата, не ти говорят, а в социалните мрежи има невероятна щедрост", разказва той.
"Социалните мрежи успяват да върнат човешкото лице на тези, които са изпаднали в мизерия и страдание", коментира Едуард Хермет, който работи за онлайн медията Sans A_, чиято цел е да направи "невидимите видими" именно посредством вирусния ефект на интернет.
"Често говорим за онези, на които им се налага да спят на улицата, използвайки за тях нарицателни като "мигрантите", "бездомнциите" и т.н. Това ги дехуманизира. Всеки един от тях обаче има своята си история, а някои дори са имали необикновен живот, докато нещо не се е объркало. Показването на конкретните хора връща идеята, че това са личности и човешки същества", коментира още той.
Иначе казано - хората са много по-склонни да помогнат на човек, когато разберат личната му история и видят, че и той е човек, на когото се е случило нещастие или е сбъркал в ключов момент.
Влияе и средата - докато е навън в големия град, често човек бърза, нервен е и не е толкова склонен да се спре, да се замисли и да изслуша историята на другия. Подобно нещо в такива условия би изисквало време, съсредоточаване и преодоляване на вътрешната погнуса. В социалните мрежи тези пречки липсват.
Платформата Sans A_ е създадена преди пет години от 17-годишно момче, което е било трогнато от случаите на крайна бедност във Франция. Оттогава на стартъпът публикува видео портрети и подкасти за някои от тези хора и техните истории. Своебразната медия има близо 20 000 последователи във Facebook като работата им достига до над 70 000 души.
Sans A_ публикува и портрет на 65-годишния бездомник от Париж Жан-Клод, който разказва на зрителите за живота си на улицата.
"Това, което ме дразни най-много са тези, които се спират, за да те гледат, сякаш си цирков урод. Когато ме погледнат така, им казвам: "Защо не си направите и снимки, докато сте тук и после да си ги сложите на хладилника или в спалнята, за да можете да си ме гледате всеки ден". След това си тръгват. Предпочитам да не ми говорят и да не ме гледат", разказва той.
Sans A_ успява да събере 5000 евро за него, с които да му осигури жилище за през зимата. Скоро след това една фондация поема случая и успява да намери дългосрочно решение за Жан-Клод.
Последният пример от България е момчето от дом за деца, лишени от родителски грижи, което върна непокътната торба с пари и документи. За случая разказаха доста медии и така в крайна сметка се намери анонимен благодетел, който обеща, че ще поеме издръжката на момчето, докато следва в университета - такса за университет, джонбни и квартира.
Традиционните канали за подпомагане на хора, изпаднали в нужда, обаче са затрупани от търсенето на помощ. Според доклад на една от водещите благотворителни организации във Франция броят на хората, живеещи на улицата в страната, се е увеличил с 50% за 10 години. Данните показват, че в момента около 4 милиона души живеят в "нестандартни жилища" - прибрани в домовете на трети лица, живеещи в колите си или просто на улицата.
В градове като Париж (и далеч не само) бедността се забелязва на всеки ъгъл. Според данните на френския Червен кръст около 2000 са възрастните хора в Париж, които спят на улицата.
В този контекст социалните мрежи се превръщат в акселератор на спонтанна солидарност. Така например вече има приложение, което показва на бездомниците какви неща могат да им бъдат от полза в близост - безплатно горещо кафе, къде могат да изперат дрехите си и т.н.
Истината е, че младото поколение е двигателят на тази промяна. Те правят така, че солидарността да изглежда като нещо голямо и социално приемливо.
Тук чистият въпрос за егото - да направиш нещо добро и след това да го споделиш в социалните мрежи заради социалното одобрение, помага действително нещата да се случват и някои хора, изпаднали в нужда, да се изправят на краката си.
По този начин и по-големите фондации, които се занимават с помощ за бедните, и бездомните могат чрез социалните мрежи действително да достигнат до хората в нужда.
Така в крайна сметка важното е доброто да се върши. Дори и да е заради лайковете.
