Подобно на Рузвелт, Обама наследи икономически хаос. Но сегашният американски президент прави лошата ситуация дори още по-лоша.
След кротката му реакция на фиаското с петролния разлив и несръчния му опит да се измъкне чрез обяснения от псевдо-скандала с подкупи на Джо Сестак, в петък Обама вероятно си е мислил, че има нещо хубаво, за което да говори: икономиката.
Хората все още страдат, заключи президентът на САЩ, но погледнете на нещата от позитивната страна: безработицата е спаднала с цели 2 пункта до 9.7%, а икономиката става по-силна с три последователни тримесечия на позитивен растеж на БВП.
Ако заимстваме популярната фраза:
"Просперитетът е на една ръка разстояние"
Тази превърнала се в легенда фраза на Хърбърт Хувър би трябвало да кънти в ушите на президента и на гласоподавателите му. Хувър може и да не е причинил срива на фондовата борса през 1929 г., но много от политиките му превръщат икономическия упадък от онова време в това, което днес познаваме под името Голямата депресия: рестриктивната търговска политика и повишаването на данъците (донякъде за да се финансират подкрепяни от правителството проекти за заетост) са само част от грешките му.
На Франклин Рузвелт му е необходимо почти десетилетие, за да измъкне икономиката на страната от мъртвилото, основно защото той следва много от същите провалили се политики, въведени от Хувър. И добавя няколко погрешни собствени действия. Данъците се покачват, докато правителството започва да прилага
социалистически мерки в дори още по-големи сектори от икономиката
Ако погледнем назад към тези години, ще видим слабо възстановяване на БВП и частично оздравяване на борсите. Ще видим и нещо друго: упорита и зашеметяващо висока безработица. Онова, което прави Голямата депресия така унищожителна, е, че хората са изхвърлени от работа за дълго време. Дори когато борсовата търговия (смятана за барометър за бъдещ икономически растеж) се повишава, а правителството се опитва да оправи нещата чрез въвеждане на масивни програми за заетост.
Но безпрецедентната намеса на правителството си има своята цена: бизнесът е изправен пред несигурно бъдеще, така че просто отказва да наема нови работници - и загубите на работни места продължават да се трупат. Необходимо е злощастно събитие като Втората световна война, за да се върнат хората отново на работа и да се сложи край на Голямата депресия.
Не че сега САЩ са се насочили към повторение на икономическите пикове и сривове от 30-те години. Нещата днес са различни, но има притеснителни сходства: заровен сред тези прекрасни икономически стойности, които Обама огласи преди дни, е фактът, че почти целият растеж на заетостта е функция от наемането от правителството на временни работници "за статистиката" - вместо фирмите да започват отново да наемат нови хора.
След период на подобрение, създаването на работни места в частния сектор е почти спряло. Дори по-лошо, "реалната" безработица (която не брои хората, търсещи работа) се повишава над 17% според проучванията, което означава, че все повече хора просто отпадат от работната сила. И накрая, 9,7-процентна безработица не е нещо, с което да се хвалиш, особено когато
Федералният резерв налива огромни количества пари в икономиката
- с лихвен процент, близък до нулата.
Естествено, Обама не е създал настоящия икономически хаос. Точно както и Рузвелт преди него, той го е наследил, оказвайки на Джордж У. Буш съмнителната чест да конкурира Хувър като един от най-лошите президенти до момента.
И все пак, подобно на Рузвелт, Обама прави и без това лошата ситуация много по-лоша - и това е много по-голям скандал от това да предложиш на Сестак работа, за да напусне.
Точно това казаха и борсите в петък, 4 юни. Със сигурност има няколко причини, поради които "Дау Джоунс", който се повишаваше от повече от година, спадна с повече от 300 пункта, като сред тях е и разпространяващата се в Европа банкова криза, която подплаши инвеститорите.
Но ако инвеститорите се опитат да погледнат на САЩ като на безопасен пристан, ето какво виждат: пакетът със стимули на президента не проработи. Беше обещана безработица от 8.5 процента, ако бъдат похарчени $800 млрд., но вместо това е налице ниво на безработица, по-близко до 10%.
Нещо повече, имаше витиеват дебат за здравеопазването, който в крайна сметка се сведе до огромни нови законови гаранции за достъп до здравни грижи, по-високи данъци върху енергоизточниците и малките фирми, както и нови програми, предназначени да създадат "зелени работни места", с цената на тези, които действително осигуряваха работа на хората.
Пакетът със стимули беше замислен да осигури готови за механична работа позиции, които биха възстановявали американската инфраструктура, точно като различните програми за обществена заетост, въведени от Хувър и Рузвелт.
Но вместо да се похарчат пари за изграждане на пътища и мостове, щатите скътаха голяма част от парите от пакета със стимулите, за да запазят сита и доволна собствената си работна сила. Докато строителната индустрия страда от 20-процентна безработица, щатските и местните управи запазват заетостта в администрацията.
Надали е особена изненада, че безработицата е притеснително висока почти навсякъде - с изключение на правителството и Уолстрийт, който получава правителствени помощи. Още една причина, поради която инвеститорите са нервни и ценните книжа започват да се хлъзгат надолу.
Вероятно най-плашещото в американския президент е, че
ако знае нещо за икономиката, то не го показва по никакъв начин
Той обещаваше надежда и промяна, но възражда икономически решения от 30-те години на миналия век, които дават подобни резултати. Данъците за богатите са нещо добро, уверява той, без значение колко анемично е възстановяването; повече заеми ще направят Америка по-добра, твърди той, въпреки че изглежда сякаш САЩ се превръщат в Гърция - с огромни дефицити и огромна правителствена заетост.
И Обама не изглежда да се вслушва в хората от кабинета му, които имат икономически познания. Главният му икономически съветник Лари Съмърс и финансовият министър Тимоти Гайтнър са отрязани от дебата за реформата на Уолстрийт.
Според хора във Вашингтон, гласът на Съмърс почти не се чува, нито до него се допитват, когато става въпрос за финансови реформи - или за каквото и да е друго в тази насока. "Той е "изчезнал в боя"," заяви лобист преди няколко дни. Може би пък именно това е причината той да казва на приятелите си на Уолстрийт, че тази година може да е последната от престоя му в администрацията.
В последните избори немалко републиканци застанаха против партийната линия, за да гласуват за Обама, защото смятаха, че г-н "Надежда и промяна" по някакъв начин е различен, умен и достатъчно мотивиран, за да остави настрана идеологията и да стори това, което е необходимо за страната.
Това, което те (и много независими гласоподаватели) установяват обаче, е, че Обама не носи нито надежда, нито промяна - а връща САЩ в различна ера. Ера, когато безработицата е оставала висока, но президентът е играел на оптимистична реторика в духа на "просперитетът е на една ръка разстояние."
